Парите на държавните фирми ще се управляват по единни правила

Това може да сложи край на концентрацията на такива средства в една банка

Парите на държавните фирми ще се управляват по единни правила

Със заповед на министър-председателя Марин Райков от 26 март се създава междуведомствена работна група на равнище министри, оглавявана от него, която трябва да създаде "правила за публичност и управление на риска, свързан с управлението на паричните потоци на държавните предприятия и държавните дружества", предаде правителствената пресслужба.

Според съобщението "целта е да се приемат универсални указания на Министерския съвет, които да бъдат спазвани от всички министри и всички държавни предприятия и държавни дружества".

На практика това означава, че депозирането на парите на държавните дружества няма да се извършва по субективни критерии и "ръчни" указания, както досега, въпреки, че предишният финансов министър Симеон Дянков уверяваше, че е одобрил критерии за подбор на търговските банки от държавните дружества и ръководствата им имат свободата да изберат къде да депозират финансовите средства именно според тези критерии.

Това обаче не намали доминиращото положение на една от банките - Корпоративна търговска банка (КТБ) - която се оказа "предпочитана" от много от големите държавни енергийни дружества и повече от половината от съвкупните им средства се оказаха вложени в нея, факт, който самите държавни фирми и институциите, под чиято шапка са, упорито отказваха да потвърдят официално.

Според одитен доклад на международната рейтингова агенция "Фитч" от март т. г. концентрацията в КТБ на средства на държавни енергийни фирми, която е 87% или 624 млн. лева, е "недопустима и представлява риск за ликвидността на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който притежава основните държавни активи в енергетиката на България".

Самият служебен премиер Марин Райков още в първите дни на мандата си обеща да се създаде "прозрачна система" за управление на средствата на държавните фирми.

Стъпката, предприета от министър-председателя, може да бъде разгледана и в контекста на вчерашното интервю на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев пред австрийския вестник "Дер Щандарт". Главната линия на интервюто бяха безпрецедентни за банкер и бизнесмен публични нападки към държавния глава Росен Плевнелиев, който бе обвинен не в някакви политически грехове, а в прокарване на корпоративни интереси.

Цветан Василев, чиято бизнес империя започна да се разраства по времето на тройната коалиция, но придоби небивали размери при управлението на ГЕРБ, очевидно се чувства несигурен и притеснен от евентуална промяна на правилата.

Ако държавните пари в частната КТБ намалеят, огромното ветрило от бизнеспроекти на Цветан Василев и кръга бизнесмени около него ще трябва да се позатвори. А това ще означава по-малко (държавни) пари за медийни проекти в империята "Нова българска медийна група", ръководена от Делян Пеевски и Ирена Кръстева, следователно по-слаби възможности за обществено влияние, по-скромни намерения за инвестиции в телекомуникациите, туризма, строителството и прочие сектори, в които КТБ налива пари.

Което си е за гняв, не само на бизнесмена Василев, но и на силите, които стоят за него.

Затова едва ли е странно, че медиите на Пеевски започнаха активна кампания срещу президента още преди той да назначи служебното правителство, а тази кампания се засили в последните дни, като в нея за пръв път се включи лично и самият Цветан Василев. "Паролата" е, че държавният глава, служебният кабинет и свързани с тях корпоративни интереси работели срещу "неудобни" банки и медии, което пък поставяло под риск валутния борд. Интересен е въпросът, ако една частна банка разчита основно на държавните пари и изтеглянето на част от тях е заплаха за стабилността ѝ, защо БНБ е толерирала подобна "стабилност"?

Още по темата
Още от Бизнес