Парите на ООН за Ирак може би са отивали по сметките на Ал Каида

Все повече се оказва, че една от най-важните причини да бъде свален Саддам Хюсеин е, че това вероятно е бил единственият начин да бъде спряна програмата "Петрол срещу храни". Проблемът не е само в това, че мащабната програма на ООН за подпомагане на иракското население стана тържество на мошеничеството, измамите, строежа на дворци и купуване на влияние - макар че и това беше достатъчно лошо. Сега става ядно, че ръководената от ООН програма "Петрол срещу храни", действала в периода 1996 - 2003 г., е служила за прикритие не само на режима на Саддам Хюсеин да мами иракския народ, но и за създаването на огромна и сложна глобална мрежа за незаконно финансиране.

Макар че дебатът сега е фокусиран върху публикувания през януари списък в иракския вестник Ал Мада на 270 лица, фирми и организации по целия свят, за които се твърди, че са получавали нелегални петролни ваучери за милиони от Саддам Хюсеин - списъкът на Ал Мада може да се окаже най-малката част от него. Посоченото от Ал Мада изглежда малко като размер, обхват и начин на действие в сравнение с цялата програма на ООН "Петрол срещу храни" в размер на 111 милиарда долара. Постъпленията от продажбите на иракски петрол са отивали за толкова мащабни трансакции, че дори рутинни повтарящи се грешки за няколкостотин милиона тук или там лесно са били отклонявани, например, за фамилните 300 милиона долара, с колкото се смята, че Осама бин Ладен стартира терористичната си дейност.

В свят, тотално заплашен от тероризма, който пък зависи от финансирането, е време да се признае, че програмата на ООН "Петрол срещу храни" е била нещо повече от грандиозен обир. Позволявайки на Саддам да избира сам своите бизнес - партньори и да съставя списъците за внос на стоки, държейки в тайна подробностите по контрактите и по счетоводството, и при липсата на контрол върху процеса, ООН - чрез програмата, насочена да помогне на иракския народ - е позволила на Саддам да си напълни джобовете, докато е раздавал пари на приятели по целия свят. В замяна на какво точно?

Това е въпросът, който бившият шеф на Федералния резерв Пол Волкър трябва да има предвид, докато води официалното разследване на "Петрол срещу храни", разпоредено най-после от генералния секретар на ООН Кофи Анан.

От натрупалите се разкрития става все по - ясно, че програмата бързо се е превърнала в глобална смесица от посредници, петролни компании, фронтове и сенчести контакти, всички те благословени от ООН. През този лабиринт, чрез подкупи върху по- ниско оценяван петрол и надценявани стоки за внос в Ирак, Саддам е спечелил, според скромните изчисления на американската Сметна палата, близо 10 милиарда долара.

В същото време Секретариатът на Кофи Анан е подписал и разпоредил своите 1,4 милиарда долара в комисионни за иракски петрол, за контрол върху програмата.

Още по-лошо, отбелязва се, че между 10 и 40 милиарда може да са били отклонени тайно от режима на Саддам. Допусканията до този момент са, че парите са се връщали обратно при Саддам под формата на луксозни стоки и незаконни оръжия.

Никой обаче сега не може да каже точно колко от тези милиарди долари къде са отишли и каква част от тях Саддам може да е насочил към нещо, което той смята за заслужаваща си кауза. Секретният списък на клиентите, оторизирани от ООН да купуват от Саддам, включва над 1 000 компании от Либерия през Южна Африка и богатата на петрол Русия. И макар че ООН е трябвало да бъде сигурна, че петролът се продава на краен клиент по пазарна цена - с което да минимизира потенциалните злоупотреби от страна на Саддам и да гарантира максимални постъпления във фондовете - съществуват маса клиенти по места, известни по-малко чрез своята консумация на петрол, отколкото със своите петролни фирми и финансови тайни.

Защо, например, ООН е оторизирала Саддам да продава петрол на най-малко 65 фирми в Швейцария, известна с това, че добре пази финансови тайни. Каква е била логиката да бъдат одобрени като купувачи на петрол поне 45 фирми от Кипър, 7 от Панама и 4 от Лихтенщайн? От друга страна, ще се погрижи ли Анан да обясни защо ООН е оторизирала Саддам да продава петрол на поне 70 компании в затъналите в петрол Обединени Арабски Емирства?

В "Петрол срещу храни" "всеки контракт разказва история", казва Джон Фосет, финансов експерт към нюйоркската правна фирма Kreindler & Kreindler, която заведе исковете за обезщетения на роднините на жертвите от атаките на 11 септември 2001.

Фосет и неговият колега Кристин Негрони обясняват, че фирмите, оторизирани от ООН като купувачи на петрол и като доставчици на стоки, вероятно имат връзка с терористични организации.

Един от оторизираните купувачи, отбелязват те, е остатък от закритата световна криминална банка BCCI. Друг е бил свързан с талибаните, докато Осама бин Ладен все още беше на власт в Афганистан; трети е свързан с банка в Бахамите, въвлечена във финансовите операции на Ал Каида; четвърти е имал близки контакти с лица, вероятно ангажирани от Саддам за създаване на атомна бомба.

Пример за това как е използвана програмата "Петрол срещу храни" е случаят с един от оторизираните от ООН доставчици на стоки за иракското население, компанията Al Wasel & Babel General Trading LLC, регистрирана в Дубай през 1999 г.

Същата тази Al Wasel & Babel беше посочена от финансовото министерство по-рано този месец като водеща компания, основана от висши служители от режима на Саддам, за да служи като външен доставчик на стоки за режима на Саддам чрез програмата "Петрол срещу храни".

И макар че е трудно да се намери пълна информация, изтеклата част от списъците на ООН показва, че само в периода 2000 - 2001 г., режимът на Саддам е възложил на Al Wasel & Babel поръчки за над 190 милиона долара за инженерни материали, камиони, коли и т.н. Независимо от протестите на Кофи Анан и Бенон Севан (който ръководеше програмата - б.р.), САЩ и Великобритания блокираха такива контракти на стойност 45 милиона долара, с което Al Wasel & Babel остана със 145 милиона долара от бизнеса си по "Петрол срещу храни" за тези две години.

Всъщност, "Петрол срещу храни" беше Саддам - малко трудно да бъде спрян, както се беше опаковал със синия флаг на ООН.

*Клаудия Росет работи за Фондацията за защита на демокрациите и Институт Хъдзън в САЩ; публикуваме статията с незначителни съкращения