Парите от ЕС за неправителствени организации се разпределят по корупционни схеми

За съжаление, след изтеглянето от страната през 2001-2003 г. на основните международни фондации-донори, пред очите ни се разпада относително силния и активен граждански сектор в България от последното десетилетие. В момента на пазара на "третия сектор" остават почти само парите, които идват по линия на ЕС през Делегацията на европейската комисия (ДЕК). Механизмите, по които се раздават тези пари обаче са изключително непрозрачни, което създава база за непрекъснати подозрения, че те се разпределят по неправомерен начин. На практика определени представители на ДЕК и на Министерството на финансите изграждат система на подчиняване на неправителствения сектор на целите и интересите на управляващата текуща политическа гарнитура - на НДСВ, ДПС и "Новото време". Пари по програмите на ДЕК за гражданското общество получават преимуществено клиентелните организации на управляващото мнозинство.

Къде в тази схема поставяте "Отворено общество" на Джордж Сорос?

"Отворено общество" финансираше публични проекти през 1990-2002 г. От 2003 г. фондацията на Дж. Сорос в София се превърна в институт. А още към края на 90-те години тя съкрати сериозно публичните програми, които обслужваше като фондация-донор. По този начин кандидатстването вече в Институт "Отворено общество" в София е само по вътрешни техни програми и на практика те не са вече публичен донор. Същото се отнася и за още няколко основни източника на финансиране на неправителствените организации (НПО) и дейностите им в България. Основният от тях бе Американската агенция за развитие, която финансираше и редица други фондации, работещи в България през периода на 90-те години. До 1999 г. действаше активно и Фондацията за развитие на гражданското общество (ФРГО). Номинално тя съществува и днес, но до 1999 г. тя получаваше цялото финансиране за граждански дейности на европейската комисия и разпределяше тези средства публично и на конкурентна основа. Служителката на ДЕК Изабела Урибе (българска гражданка от испански произход) успя да отстрани ФРГО от процеса на разпределение на европейските граждански фондове. От 1999 г. и досега Урибе самоволно и еднолично разпределя тези пари от името на ДЕК. Всъщност, картината е малко по-сложна. Европейският съюз има много строги критерии за подбор на организации и проекти, които трябва да бъдат финансирани. Има сложна процедура по оценка на постъпилите проекти. Проблемът е, че тази процедура е напълно конфиденциална. Затова след оценката - дори и да е напълно добросъвестна - следва "побългаряването" на избора. С две думи - Урибе взима резултатите на оценката, слага си ги в чекмеджето и еднолично решава кого да инансира, и кого - не. Не счита за необходимо дори да уведоми кандидатите и обществеността за своите произволни решения - информация за процеса на селекция и финансиране се появява спорадично и с голямо закъснение на уеб-страницата на ДЕК.

А няма ли вече местни донори?

Има много местни донори, които финансират чалга партита и конкурси за миски, но благотворителни и неправителствени дейности не финансират. Единствен източник остава ДЕК.

Няма ли други институции, участващи в процеса на селекция?

Министерство на финансите по принцип участва в процеса на селекцията. Така финансирането на гражданските организации от фондовете на ЕС е по същество продукт на баланс между клиентелата на Изабела Урибе и клиентелата - политическа и чиновническа - на МФ. И в двата случая финансираните организации са само номинално "граждански" - на практика те получават финансиране заради своята близост до властта, а не затова, че опонират на властта, което е мисията им по същество. Има огромна поредица от случаи, в които колеги се оплакват, че (по неофициална, но достоверна информация) проектите им са високо оценени, но не са получили финансиране. На практика парите се дават на "наши хора", без дори да се спазва изискването за навременно публично оповестяване на "резултатите" от "конкурса".

Откъде се информирате за проектите, които ще се финансират?

Проектите се публикуват и на страниците на ЕС, и на страницата на ДЕК. Въпросът не е в достоверността на първоначалната информация, а в крайния резултат. Многобройните опити да се оспори стила и методите на работа на Изабела Урибе през последните 5-6 години удрят на камък - тя очевидно се ползва със сериозни протекции и може да си позволи да упражнява гореописания произвол вече години наред.

Вие правите алюзия за корупционна практика в ДЕК?

Пълната непрозрачност и масовите оплаквания от начина, по който функционира донорската система на ДЕК за българското гражданско общество са основание за нещо повече от "алюзия". Съществуват сериозни подозрения за корупция във "владенията" на Изабела Урибе и аз мисля, че само посланик Куркулас е в състояние да разсее тези силни подозрения, поемайки отговорност за коригиране на тези неправомерни практики. Съмнението за корупционна практика - дори да е само подозрение, нанася много силен ущърб на отношенията между България и ЕС. Поради простата причина, че комисари на ЕС, европосланици в София ни съветват да ограничим корупцията, да въведем прозрачни механизми в българските публични институции. Допустимо ли е служители на ДЕК от рода на Изабела Урибе - със или без участие на български държавни чиновници от МФ - да поддържат този напълно непрозрачен механизъм за разпределение на средства под егидата на ЕС и неговото посолство в София? Преди 2-3 седмици в печата бяха разпространени част от резултатите на едно изследване, проведено от Асоциация "Аксес" за отношението на гражданския сектор към методите и стила на разпределение на европейските фондове в България. От публикуваната информация става ясно, че огромното мнозинство интервюирани считат механизма на финансиране чрез ДЕК за много корумпиран. Това изследване днес не може да се открие никъде. Някой взе решение и оказа натиск то да изчезне.

Имате ли конкретни доказателства за корупция на Урибе, или - в по-широк план - на институциите, разпределящи европейските фондове за гражданските организации?

Преките доказателства за корупция обикновено са приоритет на съда. Аз лично разполагам с преки доказателства за арогантна неправомерност на редица действия на г-жа Урибе и сътрудниците ѝ. Вземете само факта, че програмата ФАР - Гражданско общество за България се провежда с регулярно закъснение от 2 години - тази година ще се раздават парите, предвидени от Брюксел за 2003 г. Програма "Европа" закъснява "само" с една година...Толкова ли сме богати, че да си позволяваме да получим милиони евро с години закъснение? А като ги получаваме - кой ги получава? През лятото на 2003 г. избухна скандал с решението на Урибе да предостави парите по ФАР - Гражданско общество на невзрачния Ресурсен център за неправителствени организации, който да организира конкурса за разпределението им. Същият този "Ресурсен център" бе отстранен от програмата на Американската агенция за развитие "Демократична мрежа - 2" поради некадърност да разпредели между граждански организации 300 000 долара. Три години по-късно Урибе искаше да му възложи да разпределя 2,5 млн евро. През 2003 г. не успя. Скандалът я принуди да анулира конкурса и да го проведе наново. Но следващата година - 2004 - въпросният ресурсен център все пак взе същата поръчка - да разпредели вече 4,5 млн. евро. Защо е тъй любим този Център на Урибе? Сигурно защото е близък до "Новото време" - любимата фракция на Урибе сред днес управляващите. Така както през 1997-2001 г. ѝ бе любима една фондация, работеща за бъдещето на страната. Има ли нужда да добавим, че основните организации, щедро ре-финансирани от Ресурсния център са също близки на "Новото време" - като например политологичния център на Е. Кошлуков. Ако искате още доказателства - преки и непреки, мога да ви предложа следното: обърнете се към общността на гражданските организации в България с молба за допълнителни мнение по темата. Ще останете учуден от изобилието на такива мнения. Нека повторя - проблемът с разпределението на европейските фондове за неправителствени дейности има поне две важни измерения. Първо, от целесъобразното и прозрачно разпределение на тези пари пряко зависи оцеляването на гражданския сектор в България. Днес тече пълномащабна акция за превръщането на този сектор в послушен пудел на властта - на всяка поредна власт. Това е много по-важно от простото подозрение в корумпираност на Урибе или на когото и да било. Второ, нелегитимното разпределение на европейските фондове от чиновници на ДЕК като Урибе делегитимира изключително важните усилия на европейските институции и техните представители да въздействат за намаляване на корупцията в българските публични институции. Мисля, че и двете тези съображения са достатъчно важни, за да бъдат предложени за размисъл и действие на всички европейски посланици в София - все пак за всеки българин обединена Европа започва от техния праг.