Парите от излишъка са основно за анекси в строителството

Парите от излишъка са основно за анекси в строителството

Парите от излишъка отиват основно за покриване на извънредните плащания за бедствията в страната, за извършено строителството и ремонт на пътища, жп линии и забавени проекти като единен номер 112, по който България получи предупреждение от Европейската комисия. Това стана ясно от разчетите, които премиерът Сергей Станишев и министърът на финансите Пламен Орешарски представиха в четвъртък за дейностите, между които ще бъде разпределен излишъкът от почти 1.4 млрд. лв. за тази година

На редовното си заседание министрите одобриха разпределението на парите от преизпълнението на бюджетните приходи. Избрани са сфери, където могат да се усвоят до края на годината, уточни премиерът.

За първи път това правителство обяснява публично как ще изхарчи парите от  преизпълнението на бюджета, изтъкна Станишев в отговор на дясната опозиция, която обвини кабинета, че ще изхарчи непрозрачно огромна сума. 

При правителството на ОДС с премиер Иван Костов, през май 2001 година са отпуснати за капиталови разходи допълнително 330 млн. лв., посочи като пример за непрозрачно харчене на бюджетни средства от предишните правителства Сергей Станишев. Според него, правителството на СДС е взело решение за допълнителните капиталови разходи почти в началото на годината без яснота дали бюджетът ще бъде преизпълнен и без да бъде информирана обществеността за начините, по които ще се използват средствата.

“За мене беше цинизъм начинът, по който премиерът Сергей Станишев спекулира с информацията за решение 306 от 7 май 2001 година”, коментира пред Mediapool бившият министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Иван Костов Евгени Чачев, който сега е депутат от ДСБ. Отпуснатите тогава 330 млн.лв. са допълнителни капиталови разходи към бюджета за съответната година, а не са от вече взетите от гражданите пари, уточни Чачев.

Допълнителните капиталови разходи бяха разпределени между 4 програми, чрез които трябваше да се преодолеят сериозни проблеми в страната, които и до днес не са решени, защото следващото правителство на Симеон Сакскобургготски ги “хвърли в кошчето”, коментира Чачев. Програмите бяха за преодоляване на проблемите на водоснабдяването, в която трябваше да се изградят още 11 язовира, енергетиката, телекомуникациите и естествено програмата за пътищата, по която действително бяха предвидени най-много пари, уточни бившият регионален министър.

Оскъпяване на проектите с 60 на сто

“Ако парите от излишъка действително отиваха за строителството на нови пътища, това щеше да е прекрасно, но те са за допълнително сключени анекси към вече подписаните договори за строителство”, каза  Евгени Чачев.  Само двете отсечки по магистрала “Тракия”, въведени в експлоатация през тази година – Оризово – Стара Загора и Карнобат – Бургас, финансирани със заем от Европейската инвестиционна банка, чрез допълнителни анекси бяха оскъпени с още 50 млн. евро.

Експерти от Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” поясниха, че почти всички договори за ремонт и строителство на пътища са оскъпени най-малко с 60 на сто. А за определени фирми, вдигането на стойността надхвърлило и 100 процента.

247.5 млн. лв. ще отидат за разплащане по сключени вече договори за изграждане на пътищата. “Тази година е рекордна при пътното строителство. Изградихме и ремонтирахме над 2 хиляди километра”, коментира премиерът Станишев. С тези пари Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) трябва да се разплати с пътно-строителните фирми по вече построени пари. Всяко министерство ще даде отчет по обекти къде ще вложи отпуснатите пари от излишъка.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов призна пред Mediapool, че част от отпуснатите за пътища пари действително са за анекси. “Вие знаете, че всеки обект, който започне да се строи днес, става по-скъп, когато се завърши утре”, поясни Гагаузов. Той посочи, че ако не се възлагат авансово пътища за ремонт и строителство, положението с републиканската пътна инфраструктура ще е много  по-лошо, отколкото е в момента.

Дългогодишна практика е всяка година структурата, която стопанисва и управлява пътищата – в момента това е фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, да влиза с неразплатени суми към пътно-строителните фирми, каза Сергей Станишев. Той уточни, че фондът е започнал 2007 г. със 140 млн. лв. задължения към фирмите, въпреки че през 2006-та година са били платени част от тях. Отпускането на парите от излишъка за разплащане с пътно-строителните фирми всъщност е знак към тях, че могат да работят спокойно авансово, защото държавата държи на подписаните с тях договори, поясни Станишев.

Според финансовия министър дадените за пътища пари пак се връщат на българските граждани, защото те ползват една много по-добра услуга при пътуванията си.

“Не е имало такава практика да не се разплащаме с пътно-строителните фирми”, каза Евгени Чачев. Той уточни, че управляваното от него Главно управление “Пътища” (ГУП), което в края на мандата на правителството на СДС беше преструктурирано в Изпълнителна агенция “Пътища”, се е финансирало основно от таксите върху горивата, които са постъпвали в специален фонд. “Имаше списък с пътни отсечки и стойността, необходима за ремонта или строителството и се теглеше чертата до там, до където стигаха парите”, коментира Чачев.

По нещо за железница, самолети и бедствия

100 млн. лв. се отпускат на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за разплащане по проекти за екологичната инфраструктура – пречиствателни станции за отпадни води, водоснабдителни мрежи и депа за битови отпадъци. Част от парите са предназначени за разходи по екологичната мрежа НАТУРА 2000 и системи за мониторинг на околната среда.

Близо 80 млн. лв. от излишъка получават и в железницата. За националната компания “Железопътна инфраструктура” се отпускат 40 млн.лв., а за БДЖ  - 39 млн. лв. Държавата се разплаща с превозвача за намаленията, които са ползвали гражданите, и за линиите, които търговското дружество  поддържа до различни населени места по договор с държавата, въпреки че губи от тях.

Освен за пътища, МРРБ ще получи допълнително 47 млн.лв. за преодоляване на свлачищата и ерозията в страната и подготовката на кадастрални карти.

За капиталово строителство и ремонти на сгради са заделени още около 85 млн.лв. Те ще отидат в министерствата на здравеопазването и на образованието и науката. Част от парите ще са за ремонт на сградите на държавната администрация.

Правителството ще се разплати и за извършените спасителни работи по бедствията в страната през годината. За Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА) са предвидени от излишъка 175 млн. лв. Те ще отидат за закупени със заеми през 2006 г. петрол и нефтени продукти за попълване на държавния резерв, и за купуване на специализирана техника, която да се ползва при възникнали в страната кризи. 10 млн. лв. спешно ще се харчат за почистване на реките и речните корита. Част от парите за Министерството на земеделието и продоволствието (МЗП) – 14 млн. лв., са планирани също за речните корита, в случая за корекция. Останалите пари за ведомството са за разплащане на ремонтите по сградния фонд.

Отпуснатите 46 млн. лв. за МВР ще бъдат вложени  за купуване на леки автомобили с висока проходимост и преоборудването на сегашните полицейски коли. От сумата 4 млн.лв. са отделени за инсталиране на видео наблюдение в столицата и оборудване на полицията със специални средства за противодействие на терористите. 110 млн.лв. са за Министерство на отбраната и са предвидени основно за разплащане на покупката на вертолетите “Кугър” и самолетите “МИГ” 29. А също и за доставка на ново въоръжение и оборудване на армията и ремонта на това, с което разполагат родните военни.

Отделят се 48 млн. лв. за  изграждането на единния номер 112, заради чието забавяне Брюксел предупреди страната ни, че ще се обърне към съда. Министерството на държавната администрация получава от излишъка  42 млн. лв., които ще се насочат към плащането на договора за софтуер и хардуерни продукти, ползвани от чиновниците и някои по-малки проекти.

Министерството на енергетиката и икономиката ще изхарчи 40 млн. лв. за извозване на отработеното ядрено гориво на АЕЦ "Козлодуй" и за обезщетения, които Агенцията по приватизация трябва да плати по влезли в сила срещу нея изпълнителни листове. Ведомството и компанията EVN наскоро постигнаха извънсъдебно споразумение за компенсацията, която държавата трябва да плати на австрийците за забавената сделка за ЕРП – Слънчев бряг .

По-малки суми - малко над 17.1 млн. лв., са предвидени общо за БНТ, БНР, Министерството на културата и Националната агенция за младежта и спорта.

Общините ще получат 65.4 млн. лв. от излишъка. Премиерът Сергей Станишев уточни, че това е ДДС-то, което местните власти трябва да платят по проекти, реализирани по предприсъединителната програма САПАРД, което се покрива от държавата.

Други 191.6 млн. лв. влизат в национален фонд, каза Пламен Орешарски. Това са авансови плащания, получени от ЕС по програми, които са предвидени за проекти по оперативните програми и тези за развитие на селските райони, които се финансират от ЕС.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?