Парите от облигациите ще бъдат използвани само за дълга на Милен Велчев

Парите от емисията на еврооблигации в размер до 950 млн. евро ще отидат до стотинка за покриване на задълженията по сделката на бившия финансов министър Милен Велчев с последната лихва по тях с падеж началото на следващата година. Това обясни във вторник в парламента пред журналисти финансовият министър Симеон Дянков. От вчера той обикаля парламентарните групи на политическите сили, за да осигури подкрепа за ратифициране на три документа във връзка с емитирането на облигации за 950 млн. евро. Ратифицирането е насрочено за петък тази седмица.

Според Дянков, ако документите бъдат ратифицирани, "от следващата седмица започваме да се готвим да кандидатстваме за заема".

Правителството планира да вземе външен заем до 2 млрд. лв., за да плати вноската по облигациите на Милен Велчев с падеж януари следващата година. Това стана след упоритите и безуспешни опити на финансовия министър Симеон Дянков да намери вътрешни ресурси за покриване на плащанията, включително с "експроприиране" на парите от Сребърния фонд, създаден в подкрепа на държавната пенсионна система.

След като намеренията на Дянков за "изземване" на значителна част от средствата във фонда под формата на влагането им в ДЦК срещнаха много силен и почти консенсусен отпор от всички политически сили и институции, министърът се насочи към последния възможен източник за финансиране - емитиране на облигации на външните пазари. Още повече, че тази възможност е предвидена в бюджета за тази година.

Дянков: Това е дясна политика и държим на подкрепата на Синята коалиция

В парламента във вторник министърът поясни каква е била целта на совалката му сред парламентарните групи.

"Говорили сме с почти всички парламентарни групи, но за мен е най-важна подкрепата отдясно – на Синята коалиция, защото те най-принципно през целия период, в който сме говорили за други възможности за покриване на този заем (на Милен Велчев - бел. ред.), са най-твърдо стояли на мнение, че на тази сума трябва да излезем на външните пазари”, каза Дянков.

"За нас е важно партньорите ни вдясно да ни подкрепят, защото това е една дясна политика. По този начин този заем се взема единствено и само, за да се покрие бивш заем – така нареченият "заем на Милен Велчев” от 2001–2002 г. Едно от условията на Синята коалиция беше да се вземе до стойност, която покрива, но не се използва и за покриване на дефицит. Точно за това е заемът - за 950 милиона евро, които покриват напълно главницата и последната лихва, която се плаща през януари", продължи министърът.

"Едно от големите изисквания на Синята коалиция, може би най-голямото, го изпълнихме по този начин”, посочи Дянков. "Гарантирано е, че тези пари ще се използват само за покриване на главницата и последния лихвен процент на заема на Милен Велчев", каза той.

По думите му емисията на нов дълг не е признание за провал във финансовата политика, защото външният дълг на България ще е същият като сега след януари догодина. "Заемът ще се използва изцяло, за да плаща предишен дълг, а не за увеличаване на дефицита", аргументира се министърът.

Синята коалиция: Подкрепяме заемът да стане най-бързо и при най-добри условия

Съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров посочи, че моментът не е подходящ да се дава оценка какво очакваме от облигационния заем. "Имам много конкретно очакване, знам индикативните условия, които трите банки, посредници по заема - БНП Париба, HSBC и Райфайзенбанк Интернешънъл - са посочили", каза той и обясни още, че очаква условията по заема да са по-добри от параметрите по облигациите на Милен Велчев.

"От Синята коалиция държахме да има такъв заем. Държахме той да бъде взет по най-бързия начин, защото виждате какво става в Гърция. Финансовата стабилност на целия ЕС е в доста сложно състояние и този заем е спасяващ за България. Ангажиментът на министър Дянков е това да стане по най-бързия и най-умния начин и при най-добрите условия", каза Димитров и припомни, че Синята коалиция е била против харченето на Сребърния фонд.

Левицата: Няма да подкрепим нов заем

Бившият финансов министър и сегашен депутат от Коалиция за България Пламен Орешарски обяви след срещата с Дянков, че левицата няма да подкрепи вземането на нов заем.

"Можехме да минем и без тези облигационни заеми, ако не бяхме изхарчили безцелно фискалните резерви – те стигаха да се погаси не само този заем с падеж през 2013 г., но и следващия с падеж през 2015 г.", каза Орешарски, който на времето бе един от най-острите критици на сделката на Милен Велчев по дълга.

Според Орешарски, ако резервът е бил управляван по-разумно, "след 2015 г. щяхме да бъдем с много по-нисък дълг на фона на сегашното рефинансиране".

"БСП никога няма да подкрепи нов заем по обясними причини. Имаше достатъчно голям фискален резерв, който да покрие и емисията от 2015 г.”, посочи Орешарски.

"Конюнктурата не е благоприятна от 2008 г. насам. И сега не е особено благоприятна – изборите в Гърция, и испанската банкова система дават лоши индикации”, каза Орешарски. Според него обстановката ще бъде напрегната цялата година.

Пламен Орешарски обаче подчерта, че "емитирането на този облигационен заем е по-разумно, отколкото харченето на Сребърния фонд като стратегия на властите".

Две комисии дадоха зелена светлина на сделката

В сряда следобед на съвместно заседание две от водещите комисии по проекта за ратификация - бюджетната и външната - го одобриха с лек превес на депутатите, които подкрепят ратификацията над противниците ѝ.

На заседанието финансовият министър Симеон Дянков поясни още веднъж, че това е най-добрият вариант за погасяване падежа на заема, изтеглен по времето на Милен Велчев. "В сегашната обстановка е по-добре да се отиде към вземане на външни облигации, отколкото да се изтегли ресурс от вътрешния пазар", каза Дянков, очевидно променил вижданията си за диверсификация на източниците за финансиране вътре и извън страната.

Коментирайки въпросите защо по-рано не са направени постъпки за излизане на външните финансови пазари, той посочи, че това излизане струва пари на държавата - по около десет млн. лв. на месец, така че трябва да се прецени времето за пласиране на еврооблигацията да не е прекалено рано, нито прекалено късно.

"Решихме, че пролетта на тази година е подходящият момент и вече са подготвени документите, които Народното събрание трябва да ратифицира, за да се приключи сделката", посочи Дянков.

"Индикативните оферти, които сме получили, са доста положителни", каза още Дянков и добави, че засега не иска да коментира каква лихва ще бъде постигната.