Парите по ФАР за България и Румъния потъват в “черна дупка”

Парите по ФАР за България и Румъния потъват в “черна дупка”

Сметната палата на Европейския съюз отправи остри критики към Брюксел за това, че не е гарантирал ефективно харчене на еврофонодете в България и Румъния, където платени от ЕС компютри не се използват, а плувни басейни стоят празни.

Докладът бе представен на 20 юни пред бюджетната комисия на Европарламента от Мартен Енгуирда, член на палатата. Ревизорите дават лоша оценка на използването на парите по програма ФАР в София и Букурещ, които се очаква да се присъединят към ЕС от 1 януари догодина, пише електронното издание EUobserver. 

Голяма част от парите по ФАР са потънали в “черна дупка”, е установила проверката, която обхваща проекти, реализирани в периода 2000 – 2004 г. и включващи 511 млн. евро кеш за България и 1,4 млрд. евро за Румъния. Парите по ФАР са предназначени за страни кандидатки за ЕС, за да могат да подготвят своята администрация и да засилят икономическата конкурентноспособност.  

По отношение на България става ясно, че е усвоила нецелесъобразно по-голямата част от отпуснатите средства. Основната критика към българските власти е, че парите само частично са били използвани за съответните цели или въобще не са били използвани.

Мартен Енгуирда отбеляза и значителното изоставане в графика на изпълнение.

Вероятно в известна степен критиките на Европейската сметна палата имат известно основание, коментира финансовият министър Пламен Орешарски. При толкова много проекти в рамките на пет години, ще се намерят един – два проекта, към които може да се отправят критични забележки за ефективността при усвояването на европейските пари, отбеляза той.  

Откакто съм министър на финансите не съм получавал сигнали за злоупотреби при усвояването на пари от ФАР, заяви Орешарски

В изявлението си  Европейската сметна палата отправя критики към Европейската комисия и за “цялостното управление на инвестиционните проекти.”

Одиторите също така изтъкват, че Брюксел е “надценил управленския капацитет на публичните власти в България и Румъния и често е давал съгласие за твърде амбициозни цели и срокове.”

В доклада се посочват редица нефункциониращи, наполовина довършени и в някои случаи явно безполезни инвестиции. Енгуирда даде за пример мост, свързващ Румъния и Молдова на стойност 3,1 млн. евро, като от молдовска страна няма път, достигащ до моста. Съоръжението е завършено през декември 2004 г.

За България е посочен пример с отпуснатите за прокуратурата 1,8 млн. евро за изграждане на единна информационна мрежа на централно и регионално ниво. Софтуерната програма е била доставена през 2003 г. При проверката през 2005 г. обаче е установено, че тя е използвана само на 8 места, 37 работни станции са в склада. През май 2005 г. софтуерната програма изобщо не е била приета поради наличие на грешки.

В същото време, каза одиторът Енгуирда, българската гранична полиция явно няма голямо желание да използва четири високопроходими джипа, финансирани от ЕС.

Обичайното превозно средство за граничната полиция в България е руски автомобил, три пъти по-евтин от доставяните по ФАР автомобили и с по-евтини резервни части, се казва в доклада.

В доклада е цитиран и случай с бинокли за нощно виждане, от които над половината били изпратени за ремонт обратно на продавача, защото били дефектни.

За България се дават и други примери като неуспешен проект за бизнесинкубатори.

Финансовият министър Пламен Орешарски съобщи, че не е съгласен с всички направени от Европейската сметна палата констатации за неуспешно усвояване на европейските пари. Като пример той посочи използването на джиповете от МВР. Според финансовия министър, джиповете не само се използват, но вътрешното ведомство има нужда от още високопроходими автомобили.  

Друг румънски проект, цитиран в доклада, е за плувен басейн с олимпийски размери в район, посочен като туристически развиващ се, който е открит от ревизорите празен и занемарен. В същото време новопостроен бежански център стои почти празен, като обичайната му запълненост е 7,6%.

В отговора си ЕК изтъкна, че повечето от цитираните в доклада недовършени проекти вече са приключени, а междувременно България и Румъния са засилили административния си капацитет.

Комисията признава част от забележките като основателни, но прехвърли част от отговорността върху София и Букурещ, както и върху Европейската банка за възстановяване и развитие, която също е трябвало да упражнява контрол върху проектити.

Говорител на ЕК подчерта като важно, че в доклада не са посочени никакви случаи на измами. Това означава, че властите в България и Румъния са работили много ефективно да засекат евентуални измами, каза говорителката на ЕК.

Мартен Енгуирда обаче предупреди, че собствените предварителни проверки на ЕК върху нередностите по изразходване на средства по програма ФАР ще изчезнат, след като двете страни се присъединят към ЕС и бъдат допуснати до структурни фондове.

”Те трябва да подобрят своя капацитет и контрола си, така че да не могат да се случват никакви нарушения”, каза Мартен Енгуирда.

В следващите няколко месеца Европейската комисия ще бъде чест гост на България, коментира в сряда комисарят на Европейската комисия в сектор регионална политика Данута Хюбнер, която е на посещение в София. Тя уточни, че целта на посещението ѝ е да обсъди с финансовото министерство, с премиера и президента на страната ни подготовката на  България за членството и в Европейския съюз.

Хюбнер е обсъдила въпроси по подготовката на страната ни и за усвояването на структурните фондове, отбеляза Данута Хюбнер.  Тя уточни, че е разговаряла с премиера Сергей Станишев за важността на структурните фондове в сферите на инфраструктурата, иновационните и модерните технологии.

През следващите два месеца правителството трябва да работи усилено за укрепване на административния капацитет, което е много важно за доброто усвояване на средствата, предвидени в тези фондове. Според европейския комисар, трябва да има гаранции, че ще има функционираща система за финансово управление и контрол. 

България няма да може да усвои и лев от структурните фондове, ако спешно не промени законодателството си, коментира за Mediapool архитект Леонид Леонидов, специалист в областта на европейската нормативна уредба в строително-инвестиционния процес. Българският Закон за устройство на територията (ЗУТ) е изцяло неприложим по отношение на европейските изисквания за финансов контрол и критерии към строителите и инвеститорите. 

Той уточни, че същото положение било и по отношение и на усвояването на предприсъединителните европейски програми ФАР и ИСПА и резултатите вече са налице.

Когато трябваше да започне да усвоява средствата от предприсъединителните програми, българското правителство отново не беше готово със законовите промени и Брюксел ни задължи да ползваме договорите по ФИДИК за изграждането на обектите с европейски пари, съобщи арх. Леонидов. Беше направена корекция в ЗУТ в чл. 24 от заключителните разпоредби, за да се излезе от създалата се кризисна ситуация.

Това споразумение на България с ЕК за усвояване на предприсъединителните програми обаче ще важи до датата на присъединяването ни, а след това никой не знае какво трябва да се прави, коментира специалистът.

Според него, вариантът с козметичните промени на ЗУТ този път няма да помогне на правителството и трябва да се изготви напълно ново законодателство.

Сметната палата на ЕС обаче изрази подкрепа за една идея на Еврокомисията – Румъния и България да бъдат временно изолирани от европейски субсидии, ако администрацията им не отговаря на изискванията.

В същото време български и румънски дипломати убеждават ЕС, че страните им полагат “всички усилия” да бъдат готови за усвояване на европейските фондове.

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?