Парк "Българско Черноморие" ще има 52 хил. ха гори, дюни, скали и морски пещери

Върху повече от 52 хил. хектара държавни и общински земи, криещи стотици застрашени животински и растителни видове, уникални скални образувания и пясъчни дюни, подводни морски пещери и рифове, ще се разпростре бъдещият Национален парк "Българско Черноморие". Създаването му бе решено от парламента през юли 2013 г. по предложение на БСП за опазване на последните диви плажове по Черноморието ни, провокирано от граждански протести за защита на природата от инвестиционни намерения за строителство та курорти.

Министерството на околната среда и водите възложи на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН да извърши необходимите проучвания. Анализите са готови и документацията ще бъде подложена на обществено обсъждане, съобщиха от Министерството на околната среда и водите в сряда. Дискусиите по проекта ще се проведат на 17 юни в Бургас, на 19 юни – във Варна, и на 20 юни – в Добрич, тъй като теренът на бъдещия парк обхваща 51 землища в 14 общини на тези три области. Стана въпрос основно за държавни и общински гори, едва 0.75 на сто са частните терени, които ще попаднат в новия парк, като на този етап не е ясно как ще бъдат обезщетени техните собственици. Само 1.12 на сто от планираната територия засяга населени места.

В обхвата на бъдещия парк ще влизат природните паркове "Странджа" и "Златни пясъци", резерватите "Калиакра", "Камчия" и "Ропотамо", поддържаните резервати "Балтата", "Атанасовското езеро" и "Пясъчната лилия", както и 22 защитени местности, сред които Дуранкулашкото езеро, Шабленското езеро, Аладжа манастир, Яйлата, Иракли, Поморийското езеро, Бургаски солници, Ченгене скеле, Силистар, устието на река Велека. Включени са и природни забележителности като нос Емине, фиордите и тюленовата пещера в местността Маслен нос, както и пясъчните дюни край Каваците, между къмпингите Златна рибка и Градина и в местността Алепу и Бабата. Предвидени са и терени край Балчик, Варненско-Белославското езеро, Галата и Ропотамо.

От БАН са оценили териториите с висока консервационна стойност и морската акватория, попадащи в зони А и Б по смисъла на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Установено е, че в тях попадат 61 природни местообитания, сред които и 2 морски, населени с десетки защитени видове птици, риби, земноводни и влечуги, бозайници и растения.

Уникални местообитания на редки и застрашени животински видове са морските пещери.

Те се срещат в сарматските варовици на скалистия бряг по Северното Черноморие (между Каварна и Шабла) и в неутаечните скали на Южното Черноморие между Созопол и Резово, особено в клифа около Маслен нос, пишат авторите на доклада.

Според тях обявяването на парк "Българско Черноморие" ще запази уникалното биоразнообразие в едни от последните останали в света такива естествени местообитания, ще се съхрани и културно-историческото наследство в района, като в същото време специализирани центрове може да привличат туристи и ученици за образователни цели. Същевременно ще се предотврати опасността от урбанизиране на чувствителни зони.

Авторите на документацията посочват, че "непрекъснатото урбанизиране на крайбрежната ивица, неограничен и неконтролиран достъп на хора в и извън защитените територии разрушава все повече местообитания". "Това води до все по-сериозна деградация на местообитания. Като следствие се наблюдава все по-силно замърсяване с отпадъци, петролни продукти, ускорена еутрофикация, прекомерен шум и др.", допълват те

Според учените, застрояването с големи туристически комплекси и съоръжения по Черноморието (с най-критични зони бреговата ивица на юг от Созопол, Силистар, Иракли и др.) засяга особено чувствителни и трудно възстановяващи се местообитания като пясъчни дюни, пасища и горски съобщества.

"Туристическия поток през последните години силно нарасна, като прогнозата е за запазване на тези тенденции и това води до негативни последици за околната среда и биологичното разнообразие при неправилно управление на дейностите и средствата в сферата на туризма. Трябва да се отбележи и липса на познания и разбиране от страна на обществеността за необходимостта от цялостно опазване и поддържане на биологичното разнообразие, както и липса на достатъчна информация по този въпрос", пише още в доклада.

Предвижда се в границите на бъдещия парк да се забранят строежите на масивни сгради в курортни селища комплекси, промишлени обекти, да се внасят всякакви отпадъци и чуждоземни диви растителни и животински видове, подвидове и форми. Няма да е позволена сеч на високостеблени гори и позването на диви растителни и животински ресурси по застрашителен за видовете начин.

Строителният режим и устройството на териториите в парка ще се определят и извършват в съответствие със Закона за териториалното и селищно устройство. Съществуващите защитени територии - резервати, поддържани резервати, защитени местности, природни забележителности и исторически места ще запазят своето досегашно предназначение, режими и териториална цялост. Стопанисването на горите и дивеча ще става с лесоустройствени и ловноустройствени проекти, пише в проекта на заповедта за обявяване на новия парк.

Населените места ще се развиват според застроителните кадастрални граници и регулационни планове съобразно предназначението на парка.

Като се приеме заповедта за обявяване на парка екоминистерството ще се ангажира с изработването на план за неговото управление.

До една година от обнародването на заповедта в “Държавен вестник” горската и общинската администрации ще трябва да обозначат границите на парка на терена с трайни и ясно видими знаци.