Парламент и правителство в разнобой пред МВФ

По-малко от месец преди мисията на Международния валутен фонд в България, правителството изпадна в конфузната ситуация да измисли как да обясни на експертите на фонда, че парламентът не се съобразява с ангажиментите в последното споразумение.

В четвъртък парламентът, в който управляващите вече са малцинство, обвърза помощите за деца с трайни увреждания с минималната работна заплата в страната. Същият ден финансовото министерство качи на сайта си меморандума с МВФ, в който е записано, че приемането на задоволителна политика за минималната заплата - съгласувана с експертите на фонда - ще бъде условие за завършването на първия преглед по програмата на МВФ за България.

Още преди сключването на споразумението през лятото стана ясно, че една от конфликтните точки ще бъде обявеното от правителството намерение да увеличи от догодина минималната работна заплата на 150 лв. Мотивите на кабинета бяха, че така ще се осигури по-достойно заплащане на една голяма част от българите, които получават минимална заплата.

Фондът, както и редица български икономисти изразиха опасения, че 25-процентният ръст на минималната заплата спрямо сегашните 120 лв. надскача увеличението на производителността на труда в българската икономика и ще влоши конкурентноспособността на бизнеса.

Експертите на фонда изразиха и притеснения от ефекта за разходната част на бюджет 2005 от увеличението на минималната заплата, тъй като с нея са свързани и размерите на редица социални помощи. В отговор правителството заяви, че ще "развърже" помощите от минималната заплата. Вместо това, днес парламентът прибави още едно социално плащане.

Предложението на правителството и парламентарната социална комисия беше семействата с деца с увреждания да получават месечна помощ в размер на 70% от гарантирания минимален доход, който в момента е 40 лв. При окончателното гласуване на закона за интеграция на хората с увреждания обаче мнозинството депутати предпочетоха предложението на Анели Чобанова от НДСВ и Емилия Масларова от левицата размерът на месечната добавка да е 70% от минималната работна заплата, която е 120 лв.

Доводите на Чобанова и Масларова, подкрепени и от Росица Тоткова от ОДС бяха, че при правителствения вариант семействата, отглеждащи деца - инвалиди ще получават абсолютно недостатъчните 28 лв. на месец. В избрания от депутатите вариант сумата се вдига на 84 лв., с тенденция да нарасне на 105 лв., ако кабинетът отстои повишаването на минималната заплата.

Според изчисленията на Емилия Масларова, приетият от парламента вариант ще изисква около 10 млн.лв. допълнително от бюджета за 16-те хил. българчета с трайни увреждания. Според шефа на социалната комисия Хасан Адемов обаче допълнителните средства ще са в размер на 30 - 40 млн.лв.

Месечната добавка ще се изплаща на семействата, докато децата завършат средно образование, но най-късно до 20-годишната им възраст.

След гласуването, претърпелият неуспех Адемов обясни пред медиите, че освен месечните добавки, децата с увреждания получават и детски надбавки в двоен размер (36 лв. в момента), така че днешното решение на депутатите ще доведе до значително увеличение на помощите.

Адемов директно посочи, че мотивите на социалната комисия да настоява добавката да се обвърже с минималния гарантиран доход са, че минималната работна заплата е динамична величина и международните финансови институции изискват тя да не се обвързва със социалните плащания, за да може да се променя.

Шефът на социалната комисия обаче не обясни защо депутатите от НДСВ и ДПС, които са били наясно с желанието на колежката им Чобанова и намеренията на лявата и дясната опозиция, не са предложили като резервен вариант по-висок процент от гарантирания минимален доход като размер за добавката. Така семействата с деца с увреждания пак биха получавали по-достойна помощ от държавата, без да се нарушават обещанията пред МВФ.

С последните текстове в закона за интеграция на хората с увреждания, парламентът задължи изпълнителната и местни власти до края на 2006 г. да осигурят свободен достъп до обществените сгради и съоръжения за хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникационни бариери.

До 1000 лв. глоба или имуществена санкция ще се налага на работодател, който е отказал без уважителна причина да наеме на работа насочен от агенцията по заетостта безработен с трайно увреждане, гласи друг текст от закона, който влиза в сила от догодина.