Парламентарна импресия за енергийни комисии и гьонсуратлък

За сряда беше планирано първото заседание за работа по същество на Временната анкетна комисия в рамките на 43-то Народно събрание по темата АЕЦ „Белене“ (комисията). Тя трябва да провери всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта от 2006 до края на месец септември 2016 г., довели до възникването на огромни задължения за българската страна.

Това е поредната парламентарна комисия, която трябва да установява любимите на депутатите "всички факти и обстоятелства“ – и поредната в рамките на последните три парламента, посветена на енергийна тема, която според установените вече традиции очаквано няма да свърши нищо по същество и ще финишира тихомълком някъде във времето - трагикомично оплетена в търсене на предназначението си. Причините за това са три основни – липса на капацитет, липса на визия и тотален превес на политиканстването над експертизата.

Всъщност, единственото разумно предложение по повод иначе безсмисленото създаване на тази комисия беше участието на депутатите да е на паритетен принцип – това щеше да бъде някаква гаранция за търсене на експертност в работата ѝ, чиито резултати – въобще доколкото ще ги има – явно ще бъдат удавени в гласувания, посветени на утвърждаване на правилните към съответния момент партийни линии. Логично за ситуацията, предложението за паритетния подход беше отхвърлено от мнозинството.

На този фон дойде и следващата изненада - закрити заседания. Според председателя на комисията (съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов – бел. ред.), за да не пречели медиите и да не подвиквали представителите на неправителствения сектор. Първоначалният флирт с медиите беше явен чрез пояснението, че това е така "... защото когато е отворено за представители на пресата за съжаление няма как да го затворим и за граждани и за НПО-та и прочие...“. Подходът е намерил и трайно място в Вътрешните правила за работа на Комисията с член 6 - "Заседанията на Комисията са закрити, освен ако с нейно решение, прието с мнозинство 2/3 от присъстващите, отделно заседание, част от него или поредица от такива не бъдат определени за открити“. Подробност е, че това противоречи на Правилника за организация на дейността на Народното събрание - с малки и изрично указани изключения заложеният там принцип е, че заседанията на парламентарните комисии са открити – това се отнася и за временните такива (аргумент от чл. 35 ал.4 вр. 29 ал.1 от цитирания Правилник); закриването – при това само на отделни заседания - е изключението от принципа.

Така, изглежда, че за някои депутати

представителите на гражданския сектор са с особена роля

по отношение на парламента. Явно разбирането е, че те ходят на заседанията на тези комисии, напр. за да люпят колективно семки, докато се замерват с бананови кори и подвикват наоколо, пропускайки по този начин да слушат професионалните обсъждания на народното представителство. А може и въпроси да задават. Затова – вън! И такъв тип подход се налага в парламент, в който има специална комисия за взаимодействие с неправителствените организации - парадоксът е, че това е единствената комисия, за която правилникът за организация на дейността на Народното събрание има самостоятелна глава, посветена на взаимодействието с неправителствените организации (Глава VI) – но конкретното отношение навежда на мисълта, че поне за енергийния сектор това явно е само хартиен акцент в парламентарните приоритети.

На този фон се изкушавам да се възползвам и от публично разменени реплики между народни представители, за да посоча, че описания по-горе подход може лесно да бъде причислен към класическите прояви на

политически гьонсуратлък,

които продължават, допълвани често от агресивно невежество.

В допълнение, докато в рамките на енергетиката изпълнителната власт създава съвместно с неправителствения сектор работни групи напр. за борба с кражбите на ток и посегателства срещу инфраструктура, докато ги привлича активно в законоустановени структури и др., за някои неправителственият сектор изглежда като съставен от тумба хулигани, които викат и се задяват с поредната комисия. Все пак да припомним, че този тип комисии заседават максимум един - два пъти в месеца за по около два часа. И излиза, че точно тези обсъждания в рамките на три-четири часа месечно трябва да са закрити за обществото, което впоследствие да бъде информирано за съответните обсъждания – само че и това според правилата ще става при определени условия.

На тази база и на доказаната досега "ефективност“ на подобни парламентарни структури е много лесно да се посочи

какво още ще стане около комисията:

• Ако този парламент продължи работата си, ще има неколкократно искане за удължаване на срока за дейността ѝ;да добавим само, че според финансовите правила по бюджета на Народното събрание участието на народни представители в работата им се заплаща допълнително, независимо от резултата. Предходната временна комисия на енергийни теми беше създадена за два месеца, а просъществува година и два месеца, а резултатът от работата ѝ след 14-месечен труд e подхвърлен в парламента и потънал в небитието документ, наречен в изблик на огромна смелост "доклад“, нехаресван дори и от авторите си;

• Ще има сигнал(и) до прокуратурата и други органи, пълни с информация, която те отдавна знаят и вече активно използват;

• Ако въобще се подготви доклад и той въобще стигне до зала, там ще има неистови дискусии по повод приемането му, съпроводени с обвинения за процедури и съдържание; но в крайна сметка доклад няма да бъде приет.

Същевременно е лесно да се посочат и няколко резултата, свързани с компетенциите на парламента, които няма да настъпят. С други думи, да погледнем

и какво няма да стане:

• Няма да получим отговор каква беше цената на безсилието при предната анкетна комисия в този парламент, която трябваше да установи състоянието на енергетиката - колко пари бяха похарчени за работата ѝ, как се опазва събраната информация и беше ли предоставена тя на лица с частни интереси в енергийния сектор, както и защо парламентът не насрочва обсъждането на представения т.нар. доклад;

• Няма да се разбере защо е било необходимо да се харчат парите на данъкоплатеца за поредната безсмислена комисия и да се губи време, което може да се използва за дискусии по същество;

• Няма да се обсъдят въпроси от компетенциите на парламента, за които наистина е необходим политически консенсус, като напр.: какви трябва да са акцентите в енергийната ни стратегия, какво ще прави България в контекста на Парижкото споразумение за изменение на климата; какво правим с ядрената си енергетика, какво правим с новопридобитите реактори (за спрения строеж на АЕЦ "Белене" – бел. ред.); въпреки представените от страна именно на неправителствения сектор конкретни предложения, няма да се приемат изменения в НК, които да ограничат съществено кражбите на ток и престъпните посегателства върху енергийната инфраструктура (а от аналогични посегателства страдат и транспортният, и телекомуникационният сектори) и др.

В Парламента пак няма да разберат, че докато губят времето си с неща, които не са за него, енергийната геополитика в региона се променя много бързо, а България остава неориентирана и без парламентарни решения по същество пропуска възможности за адекватна реакция в регионален и европейски контекст.

А именно за тези решения парламентът пак няма да има време – особено докато продължава да дреме в псевдополитическа летаргия и докато се самоохранява от гражданите и неправителствения сектор с втрещяващия аргумент, че те можели да задават въпроси.