Парламентарна комисия прие антикорупционния закон на БСП

Законопроектът на БСП за борба с корупцията по висшите етажи на властта бе приет на първо четене в парламентарната комисия по борба с корупцията, съобщи пресцентърът на БСП. Той бе представен от зам.-председателя на БСП Крум Зарков, който е акцентирал на факта, че се изгражда нов единен орган за противодействие на корупцията.

"По време на обсъжданията бе изтъкнато, че работата на досегашните звена, които иска да обедини правителственият законопроект, няма да бъде подобрена, ако имат единна шапка и се наруши тяхното поле на действие. Назначаването на ръководител на звеното от президентската институция би гарантирало равноотдалечеността от всички структури на държавни управления, подвластни на корупцията", се казва в съобщението на партията.

На 4 октомври Министерският съвет одобри проекта за антикорупционен закон на управляващата коалиция. Предстои все още неговото разглеждане в комисиите на Народното събрание,

И ГЕРБ, и БСП предлагат да се създаде структура, която ще проверява/разследва всички корупционни афери на властта. В техните проекти фигурира идеята за вербуването на граждани за целите на тази кауза. Проектите на правителството и БСП предвиждат създаване на нова репресивна държавна структура, която ще се превърне в четвъртия орган в държавата, който да използва специални разузнавателни средства след прокуратурата, МВР и ДАНС. Тя ще може да ползва и всички други способи за оперативно-издирвателна дейност като изземване, белязане, наблюдение, внедряване на агенти, оперативни комбинации и пр.

БСП се фокусира върху създаването на разследващ орган, който да разполага със "специални разследващи агенти", създавайки нещо като смесен модел между ДАНС и ГДБОП. Социалистите искат всяко несъответствие между декларираното имущество и реалното положение да се разследва. ГЕРБ предлага комисията само да може да "проверява" несъответствия между имуществото и доходите на високопоставените служители в размер над 20 000 лв,.

ГЕРБ бе против приемането на анонимни сигнали за корупция от граждани от самото начало, докато БСП ги допускаше в първия вариант на своя проект, но после се отказа от тях.

Според управляващите в новата антикорупционна комисия трябва да влязат Комисията за борба с конфликта на интереси, БОРКОР, Комисията за конфискация, както и отделите на Сметната палата, който се занимава с декларациите на високопоставените служители, и в ДАНС, който разследва корупцията по върховете на властта. БСП е против сливането на комисиите за конфликта на интереси и за конфискация с аргумента, че те работят нещо съвсем различно и нямат място там. За другите три структури има съгласие.

Двете партии имат пълно разминаване по темата кой да назначава ръководството на новата институция.

БСП предлага това да прави президентът, а неговите трима заместници от парламента с квалифицирано мнозинство. ГЕРБ настоява председателят да се избира от парламента, а след като веднъж е избран, той да предложи на Народното събрание останалите четирима членове на ръководството. Аргументът на ГЕРБ е, че България е парламентарна република.

Адвокатурата вече обяви законопроекта на ГЕРБ за противоконституционен в частта му за конфискацията на незаконно придобитото имущество. "Програма Достъп до информация" и Асоциация "Прозрачност без граници" също обявиха, че проектите и на двете партии имат сериозни недостатъци. Те предупредиха, че антикорупционният закон може да "създаде шайка платени доносници" и да увеличи подслушването.