Парламентарната комисия прие "прокурорската поправка" в конституционния проект

Парламентарната комисия за конституционни промени ревизира ключовия текст за разпределението на квотите в бъдещата прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), като даде превес на представителите на прокуратурата и следствието. В проекта, приет на първо четене през септември след "историческия компромис", се предвиждаше парламентарната квота в тази колегия да има лек превес над прокурорско-следователската, за да се въведе минимален контрол върху дейността на държавното обвинение.

Поправката, внесена от АБВ, бе приета в четвъртък с гласовете на депутатите в комисията от тази партия, от ДПС, БСП и Патриотичния фронт (ПФ). "Против" бяха единствено представителите на ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ), като председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) дори не участват в гласуването, тъй като в този момент беше извън залата.

В първоначалния законопроект, внесен с подписите на всички депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ), ДПС, ПФ и един от АБВ, се предвиждаше в колегията на обвинителите и следователите да има паритет – шестима членове, излъчени от магистратите и шестима, излъчени от НС.

Предложението на АБВ е прокурорската колегия да има 11 членове: главният прокурор, четирима членове, избирани пряко от обвинители, един - пряко от следователите и петима - от парламента. Така на главния прокурор, който и без това е достатъчно овластена фигура, се гарантира възможността да контролира изцяло решенията на колегията.

В съдебната колегия ще има 14 души - по шест избрани от съдиите и от парламента плюс двамата председатели на върховните съдилища. Това е вариантът, на който държаха от ДПС и АБВ.

"Пълен абсурд се получава: засилва се самоуправлението на прокуратурата и се ограничава независимостта на съда" коментира във Фейсбук Иванка Иванова, ръководител на правната програма на Институт "Отворено общество"

Начинът, по който бе прието предложението на АБВ, може да се смята за генерална репетиция за второто четене на конституционните промени в пленарна зала, когато те ще се гласуват текст по текст. Уловката беше, че първо бе подложено на гласуване внесеното от АБВ предложение за промяна на текста и след като то бе прието, въобще не бе подложен на гласуване първоначалният вариант. Тази поредност на гласуванията бе предложена от ДПС.

Шефът на комисията Димитър Лазаров (ГЕРБ) в движение промени съотношението в прокурорско-следователската колегия спрямо вече одобрената поправка на АБВ.

Това, че ресорната парламентарна комисия е приела някакъв проект, не означа, че той ще бъде приет от пленарната зала. Но процедурният трик, който бе приложен при вота в комисията, най-вероятно ще бъде възпроизведен и в пленарната зала.

ГЕРБ вече се ангажираха да се съобразят с препоръките на Венецианската комисия, а те са за още по-радикална реформа и за автономност на прокурорите (която няма как да се постигне при сегашното им централизирано подчинение на главния прокурор). В същото време става все по-ясно, че ГЕРБ ще се огънат под натиска на главния прокурор и ще се опитат да осигурят приемането на исканите от него поправки (внесени от АБВ).

Начинът на гласуването в комисията за конституционни промени каква е нагласата на партиите преди вкарването на предложенията в пленарната зала. Все по-очевидно става, че въпреки "историческия компромис" между ГЕРБ, РБ и ДПС, последните отчетливо работят за все по-голямото орязване на идеите за съдебна реформа с подкрепата на коалиционните партньори на управляващите от АБВ и ПФ.

Комисията отхвърли предложението за явен вот във ВСС, внесено от РБ, с гласовете на

ДПС, АБВ и БСП. Въвеждането на явно гласуване бе единствената идея на гражданската инициатива "Правосъдие за всеки", внесена от РБ, която работната група към комисията беше определила като допустима, защото е в духа на законопроекта, приет на първо четене.

Всички останали предложения на организацията, свързани с ограничаването на функциите на главния прокурор бяха отхвърлени, като излизащи извън обхвата на законопроекта, приет на първо четене. Сред тях бяха премахването на методическото ръководство, което главният прокурор упражнява над работата на редовите обвинители, намаляването на мандата му от 7 на 5 години, както и създаването на нова длъжност – заместник главен прокурор за борба с корупцията, който да независим в дейността си от главния прокурор.

Не се прие и предложението на реформаторите – една пета от депутатите да могат да предложат на ВСС да стартира процедура по временното отстраняване на ръководителя на държавното обвинение при наличието на обосновано предположение за извършено от него престъпление.

Оттук нататък на 9 декември предстои депутатите да гласуват текст по текст всички предложения за промени в конституцията, независимо от това какво е мнението на комисията. Второто четене на законопроекта в пленарна зала е най-важното, тъй като при него могат да се правят редакции на текстовете. Третото четене, с което окончателно ще бъдат приети или отхвърлени предложенията е подобно на първото – прави се ан блок и няма възможност за редакции.