Парламентарните избори в Исландия може да я отдалечат от ЕС

Има опасност представената през 2009 г. кандидатура на Исландия за членство в Европейския съюз да бъде "погребана" след парламентарните избори на острова в събота, предвид факта, че фаворити са враждебно настроени към присъединяването партии, пише Франс прес в сряда в кореспонденция от Рейкявик, цитирана от БТА.

Без да засяга най-деликатните теми, главната сред тях - риболовът, Рейкявик постигна напредък в преговорите с Брюксел. Само че двете основни опозиционни партии, които излизат начело в допитванията - консервативната Партия на независимостта и центристката и аграрна Прогресивна партия - водят кампания за прекратяването ѝ.

В програмата си Партия на независимостта се придържа към традиционната си линия, като изтъква, че иска добри търговски отношения с Европа "без да влиза в съюза". Според Прогресивната партия интересите на Исландия "са по-добре защитени, ако страната е извън Европейския съюз".

С тези евроскептици избирателите вероятно ще отдалечат острова от перспективата да стане 29-ата страна член на ЕС.

"Смятам, че Исландия няма да влезе в ЕС", казва преподавателят по политология в Исландския университет Ханес Холмстейн Гисюрарсон. "Проучванията показват, че в момента е налице мнозинство, което е "против". Единствената партия "за" са социалдемократите, а те изглежда ще претърпят тежко поражение", допълва той.

Гисюрарсон - либерал и виден идеолог на Партия на независимостта - гледа критично на начина, по който е наложена, според него, кандидатурата на не особено ентусиазираната исландска общественост.

Днес исландците не виждат какво биха спечелили от евентуално членство, при положение, че страната има търговско споразумение с ЕС, членува в Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и е част от Шенгенското пространство. Те се опасяват, че ще отстъпят на Брюксел трудно извоювания си суверенитет.

Кандидатурата се дължи до голяма степен на краха на исландския финансов сектор през есента на 2008 г. и на идеята, че приемането на еврото би било стабилизиращ фактор. За да одобри парламента през юли 2009 г. кандидатурата за ЕС под влияние на премиера на социалдемократическото правителство Йохана Сигурдардотир, бяха необходими "необичайна коалиция и необичайни обстоятелства", казва Адалстейн Лейфсон, асистент-преподавател по международна икономика в търговското училище към Исландския университет.

Сигурдардотир превърна членството в ЕС в един от стълбовете на политиката си за излизане от кризата. Тя си постави за цел да приключи преговорите през 2012 г., след което да организира референдум. Това обаче се оказа твърде амбициозна задача.

Румънският евродепутат Кристиан Дан Преда, докладчик за напредъка в преговорите за присъединяване, наскоро потвърди това. "Онези, които преди три години се опасяваха, че Исландия ще избегне чакането на опашка и ще влезе в ЕС преди Хърватия, сгрешиха", писа през февруари той. Хърватия ще се присъедини към съюза на 1 юли, десет години след като обяви кандидатурата си.

Исландия би могла да последва по-скоро примера на Норвегия и Швейцария, които също започнаха преговори за присъединяване, а после се отказаха. Страните членки се безпокоят от тази вероятност още от 2010 г.

Според Лейфсон преодоляването на най-голямото препятствие все още предстои: да се постигне удовлетворяващо споразумение за риболова. "Риболовът е устойчив отрасъл за Исландия. Обществеността не вижда логика в това да се променя доказано успешна политика", отбелязва той.

Исландският улов на риба за 2011 г. възлиза на 1,15 милиона тона - равностойността на над една пета от улова на 27-те страни в ЕС. Исландия започна "скумриена война" с 27-те, като Брюксел я обвинява, че лови прекомерно големи количества от този вид риба.