Парламентарните сили ще подкрепят промените в конституцията

Всички парламентарни политически сили ще подкрепят промените в конституцията на първо четене. Това заявиха представителите на НДСВ, ОДС, Коалиция за България, ДПС и НИЕ в парламентарната комисия за промени в основния закон на днешното ѝ заседание.

Поправките в конституцията, които засягат мандата, имунитета и несменяемостта на магистратите, ще бъдат разгледани на първото заседание на парламента след лятната ваканция в сряда.

Депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов обаче предупреди, че проблемите в съдебната система са тежки и по време на дискусията в пленарна зала депутатите нямало да бъдат толкова миролюбиви, колкото на дебатите в комисията.

Убеждението ни е, че сериозни реформи в съдебната система могат да се извършат само чрез промени в конституцията, каза Димитър Абаджиев от ОДС.

Промените в Конституцията и законите с европейска насоченост ще бъдат сред приоритетите на НДСВ през новия политически сезон, декларира днес и шефът на ПГ на НДСВ Станимир Илчев.

27 септември е датата, в която трябва всичко, сторено до този момент от българския парламент, да бъде представено пред Европейската комисия с оглед нейния годишен доклад за тази година, заяви днес шефката на правната комисия Анелия Мингова. Според нея това е постижим срок за промените в конституцията.

Преди близо два месеца, по време на своята визита у нас еврокомисарят Гюнтер Ферхойген предупреди, че ако промените в конституцията не бъдат приети, те няма да бъдат включени в годишния доклад за напредъка по присъединяването ни към ЕС , което ще попречи България да приключи преговорите до края на 2004 г. и на приемането ни през 2007 г.

Предупреждението на Ферхойген принуди народните представители да побързат с поправките в конституцията в частта за съдебната власт. На 25 юли 103-ма народни представители от всички парламентарни групи внесоха в деловодството на парламента промените в конституцията, шефката на временната комисия за подготовка на промените Камелия Касабова обяви, че поправките трябва да бъдат факт до 20 или двайсет и някой септември.

Една от поправките в конституцията гласи, че съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебни действия и за постановените от тях актове при осъществяване на съдебната власт, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Според друга промяна в конституцията срещу съдиите, прокурорите и следователите ще може да се повдига обвинение само с разрешение на Висшия съдебен съвет. Това е органът, който ще разрешава и магистратите да бъдат задържани, освен ако не са извършили тежко престъпление.

Според поправките магистратите ще стават несменяеми след навършване на 5-годишен стаж и след атестиране от ВСС.

По закон промените в конституцията трябва да бъдат одобрени от три четвърти от всички депутати на три гласувания в различни дни.

Любен Корнезов предложи днес времето за изказване в дебата на парламентарните групи, което по правилник е 30 минути плюс още 10, ако бъде поискано удължаване, да се увеличи с още 10 или 15 минути. Шефката на комисията за промени в конституцията Камелия Касабова прие идеята.

По процедура, гласувана от комисията, след като парламентът приеме на първо гласуване законопроекта, депутатите ще могат да правят писмени предложения за промени в него в 7-дневен срок.

Няма да се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване проект. Народните представители решиха, че между второто и третото четене на промените в основния закон няма да се правят предложения по текстовете, а след второто гласуване комисията ще изготви текст, в който тя ще може да прави само редакционно-технически промени.

Гласуването на трето четене на промените в Конституцията ще бъде поименно.

Американски експерт препоръчва на Конституционния съд да отмени свое решение

Камелия Касабова съобщи днес, че е получила от посланика на САЩ Джеймс Пардю писмо от американската експертка Лорън Милър от неправителствената организация "Щатски институт за мир".

С оглед подмяната на част от състава на Конституционния съд през есента, щатската експертка препоръчала КС да отмени своето решение, в което посочи кои промени в конституцията могат да се правят от обикновени и кои от Велико народно събрание.

КС ограничи възможностите на обикновеното Народно събрание да промени конституцията в частта за органите на държавното управление. Решението бе взето през април след питане на главния прокурор Никола Филчев, свързано с дебата за прехвърляне на прокуратурата и следствието от съдебната към изпълнителната власт. Главният прокурор запита кои са органите на държавно управление и може ли обикновено Народно събрание да променя функциите им. В отговора си КС заяви, че само ВНС може да променя мястото и функциите на главния прокурор и на Висшия съдебен съвет.

Покрай това решение на КС, СДС настоя да бъде свикано Велико народно събрание, за да бъде променен основният закон. И днес заместник-председателят на СДС Емануил Йорданов отбеляза, че една сериозна част от промените в основния закон са от компетенцията на Велико народно събрание и затова е очевидно, че и в Народното събрание ще трябва да продължат разговорите за предсрочното прекратяване на неговия мандат.

Представители на НДСВ и БСП определиха решението на КС като диктат над парламента, като безпрецедентен и недопустим акт на вмешателство.

Председателят на парламента проф. Огнян Герджиков заяви, че решенията на КС не се ползват със сила на присъда и намекна за бъдеща промяна в позицията на съда. "Така че е възможно в един следващ момент нещата да се променят в позицията на Конституционния съд".

През октомври изтича мандатът на четирима от настоящите конституционни съдии. Двама от новите ще бъдат избраници на парламента, един ще бъде посочен от президента и един от съдебната власт.