Парламентът е на път да блокира достъпа до обществена информация

Парламентът е на път да блокира достъпа до обществена информация

Внесени от трима депутати предложения за промяна на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) са на път да ограничат сериозно конституционните права на българските граждани за право на достъп до информация от публичните институции, съобщиха пред Mediapool от Програма “Достъп до информация” (ПДИ).

В петък комисията по европейски въпроси в Народното събрание прие с 4 на 3 гласа на първо четене предложенията на народните представители Йордан Мирчев (НДСВ), Радослав Илиевски (Коалиция за България) и Румен Ангелов (БНС) за допълнение на ЗДОИ.

Основният проблем ще възникне заради предвиденото отпадане на частичния достъп до публични документи. В момента при поискване на информация, в които се съдържат лични или друг вид защитени данни, администрацията е задължена да ги предостави на желаещите, след като заличи полетата с защитен текст.

Според решение на ВАС от 2006 г., това важи дори и за документи, които са държавна тайна.

Тримата депутати мотивират своите предложения с приета през 2003 г. директива на ЕС, която урежда въпроса за повторното използване на документи. Въпреки съществуването на тази директива нито една от страните членки на ЕС не е привела нейните норми в своите закони за достъп до обществена информация.

“След приемането на тази норма администрацията ще отказва цели документи, само защото малко поле от тях е защитена информация”, заяви за Mediapool адвокат Александър Кашъмов от ПДИ.

Нормата за “частичния достъп” ще прекрати и практиката при невъзможност да се предостави защитен документ администрацията да предоставя обобщена справка. Това е изрично отбелязано в чл. 42, ал.1 от законопроекта, който разпорежда, че организациите не са длъжни да предоставят информация, когато това изисква събиране, преработване и частичен достъп до документите.

“Има реална опасност поправките да подменят целия смисъл на ЗДОИ, тъй като администрацията може лесно да обяви използването на всеки документ за повторно. За първично използване може да се разбира влизането му в сила в правния мир”, добави Кашъмов.

По време на заседанието на комисията по европейски въпроси представителите на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) признаха, че приемането на тези текстове може да объркат чиновниците. Според тях нормите създават големи възможности за субективна преценка на всеки отделен служител, вместо да се спазват ясни правила за достъп до документи.

Освен премахването на частичния достъп, проектонормите въвеждат задължително доказване на интерес от страна на гражданите за получаване на дадени документи.

Въвежда се още срок от 20 работни дни, в които публичните институции са длъжни да предоставят информация на гражданите, както и такси. В момента срокът за предоставяне на информация е 2 седмици и достъпът е безплатен. Гражданите са длъжни да платят само разходите за размножаване на нужните документи.

“Приемането на тези норми ще върне България поне 10 години назад. И това ще стане в момент, в който обществото страда от липса на достатъчно активно публикуване на информация. Това важи особено за търговските сделки на властта, което пряко кореспондира с борбата с корупцията”, заяви Александър Кашъмов.

Въпреки, че проектозаконът за изменение на ЗДОИ бе обсъден в комисия в Народното събрание, неговият текст не бе публикуван на парламентарната Интернет страница.

Подписка срещу предложените промени в ЗДОИ е организирана от Програма "Достъп до информация" на адрес http://www.aip-bg.org/documents/letter_zdoi.php

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?