Парламентът е твърде некомпетентен и незаинтересован, за да бори корупцията

Парламентът е твърде пасивен по отношение на разработването на закони и стратегии за дългосрочна борба с корупцията и организираната престъпност. Причините са, че депутатите са некомпетентни и незаинтересовани от ефективното решаване на тези проблеми, а просто ги ползват за популистки изказвания, обикновено, за да атакуват опонентите си.

Това са основните заключения в доклада на фондация "Риск Монитор" – "Роля на Народното събрание в борбата с организираната престъпност и корупцията", представен във вторник.

Според авторите му Стойчо Стойчев, Георги Димитров и Румяна Коларова през последните 12 години родният парламент тотално е делегирал правомощията си да разработва закони и стратегии по темата на изпълнителната власт. Като пример от фондацията посочиха факта, че в сайта на НС няма нито една дългосрочна стратегия за борба с политическата корупция.

По думите на Стойчев комисиите за вътрешна сигурност и обществен ред, за контрол на ДАНС и за специалните разузнавателни средства изобщо не контролират службите дали изпълняват поставените им задачи и ангажименти в множеството стратегии, разработвани от различните правителства.

"Народното събрание не може да упражнява активно правомощията си по контрол на борбата с организираната престъпност и корупцията, заради липса на адекватен експертен потенциал, който да подпомага депутатите", добави Стойчев с уточнението, че в комисията за ДАНС има два щата за съветници, от които е зает само единият, а във вътрешната – общо пет.

Затова от "Риск Монитор" предлагат да се създаде подкомисия към вътрешната, която да отговаря пряко за тази сфера и да координира работата на службите, прокуратурата и съда, за да се спре с оправданията от типа: "Ние ги хващаме, те ги пускат."

"Повечето от вас, когато видят темата "Роля на НС в борбата с организираната престъпност и политически покровителствената корупция", най-нормално биха изпаднали в спонтанен, бурен, естествен смях. Давате си сметка как Ахмед Доган, Делян Пеевски, Христо Бисеров, Румен Петков, Лъчо Иванов, се борят с организираната престъпност и корупцията – това очевидно няма как да бъде", коментира и проф. Димитров.

Според него в полето, условно наречено "борба с организираната престъпност и корупцията" "отдавна се играе някаква игра, след като последните 10 години са направени сума ти неща". По думите му обаче вероятността тези формални приоритети, ангажименти и обещания да доведат до реални политики е нищожна.

"Корупцията и организираната престъпност се оказват кокошката, която снася златни яйца. Всички печелят от нея, всички експлоатират темата – и корумпиращият, и корумпираният, и организираната престъпност и тези, които заявяват, че ще се борят с нея", обобщи темата доц. Коларова.

По думите ѝ повече от десетилетие родните политици коментират тази тема само, когато искат да уязвят своите опоненти, подобно на темата за купуването на гласове около изборите – "всички останали го правят, но аз не". Коларова определи като парадокс факта, че и опозиция, и управляващи, и неправителствени организации, и медии вече 12 години съсредоточават работата си основно върху борбата с корупцията, но реален напредък няма.

"След втората година всяко управляващо мнозинство си дава сметка, че корупцията не е враг. Тя е сред собствените им министри", добави тя.

Според Коларова докато парламентът не приеме най-малкото свой етичен кодекс и закон за лобизма, няма как да убеди някого, че реално иска да противодейства на търговията с влияние и срастването на политиката с престъпността.