Парламентът одобри изпращането на 500 войници в Ирак

Парламентът разреши изпращането на български пехотен батальон в Ирак, който ще участва в четвъртата фаза на операцията там - "Стабилизиране и възстановяване", под централното командване на САЩ и на Многонационалните съвместни оперативни сили.

Сто и шейсет депутати от всички политически сили гласуваха "за". Въпреки официалното решение на БСП да подкрепи българското участие в следвоенен Ирак, четирима от нейните депутати гласуваха "против". Според предварителна информация това са бившият началник на ГЩ Любен Петров, Андрей Пантев, Огнян Сапарев и Александър Паунов.

БСП беше единствената политическа сила, която се обяви против включването на България във водената от САЩ "коалиция на желаещите" за сваляне на Саддам Хюсеин. На същата позиция беше и президентът Първанов. Сега обаче левицата подкрепи участието в следвоенното възстановяване, тъй като има резолюция на ООН. По-рано този месец Съветът за сигурност единодушно одобри снемането на икономическите санкции и легитимира американско-британското управление в Ирак.

България ще изпрати до 500 военнослужещи с необходимото въоръжение, бойна техника и боеприпаси, както и техника за логистично и комуникационно осигуряване за едногодишния срок на операцията.

Те ще бъдат в полската зона, под командването на ген. Анджей Тишкевич, заедно с полски и украински войници и ще осигуряват зоната маршрута между южните пристанищни градове Басра и Ум Каср и Кувейт. Това бе потвърдено преди седмица във Варшава на конференция на международните стабилизиращи сили от "полската" дивизия. Тя ще разполага с около 1000 БТР-а и над 100 хеликоптера.

Осем български офицери ще работят в щаба на командващия ген. Анджей Ташкевич. Той ще бъде дислоциран в свещения за шиитите град Карбала.

Говорителят на БСП Ангел Найденов изрази учудване, че министърът на отбраната Николай Свинаров не е дошъл в залата да изкаже личното си мнение, а е изпратил заместничката си Соня Янкулова. В парламента не дойдоха и представители на Генералния щаб на армията, нито на външно министерство.

От военното министерство обясниха, че в този момент Свинаров имал работа и затова не могъл да присъства.

Българският контингент ще изпълнява задачи, свързани със следвоенни дейности по възстановяване на нормалното функциониране на държавните органи на Ирак и охрана на обекти, се казва в мотивите. От Министерския съвет посочват, че контингентът е специално подготвен и е сформиран на доброволен принцип.

Зам. -министърът на отбраната Соня Янкулова обясни, че не се предлага точна бройка на военнослужещите, а е регламентирано те да бъдат до 500 души, за да може да се действа по-гъвкаво. Ако нямаме финансовата възможност да изпратим 480 души, както е по сегашната военно-техническа експертиза, бройката да бъде намалена, каза тя.

Правителството преговаря със САЩ да поемат разходите по транспорта и издръжката на българския батальон в Ирак. България ще поеме само командировъчните на военнослужещите - по 60 долара на ден. За финализиране на преговорите със САЩ обаче било нужно разрешението на парламента за изпращането на военнослужещите.

Министерството на отбраната се ангажира да информира периодично правителството и комисиите в Народното събрание за българското участие в Ирак.

Ротацията на военнослужещите в батальона ще се извършва през три месеца.

През февруари парламентът одобри и изпращането на рота за ядрена, химическа и биологична защита в съседна на Ирак държава, която трябваше да подпомогне операцията на коалиционните сили. Докато българската страна договаряше със САЩ статута на ротата обаче, войната приключи и българските войници така и не заминаха.