"Не сме особено щедри". Парламентът одобри военната помощ за Украйна, на ход е президентът

Парламентът одобри изпращането на безъвмездна военна помощ на Украйна. В петък депутатите гласуваха закон, с който се ратифицира споразумение между военните министерства на двете държави.

Дебатите отново бяха разгорещени, а след окончателно гласуване БСП поиска президентът Румен Радев дa наложи вето, блоkирайки по този начин изпращането на оръжие и боеприпаси.

Секретно е, защото ни е срам

Точният размер на военната помощ остана секретна информация, което даде повод на БСП и "Възраждане" да проточат споровете за пореден път. Двете формации настояваха списъкът да стане публичен, за да бъдат всички наясно с него. След като това не бе одобрено, социалистите популистки поискаха депутатите да гласуват поименно, за да види народът кои от тях гласуват за войната. Това предложение също не бе прието.

"'Списъкът с военната помощ е секретен, защото се срамуваме колко малко даваме". Тази теза изказа от трибуната депутатът от ГЕРБ Делян Добрев. Без да влиза в подробности той коментира, че отчетната стойност била около 20 млн. лв., но тя била изкуствено завишена, защото "една ГАЗ-ка не струва 50 хил. лв.". Той напомни, че от началото на конфликта българската военна индустрия е произвела и изнесла продукция за 5 млрд. лв., а държавата изпращала едва 20 млн. лв.

Депутатът от 'Възраждане" Николай Дренчев призна, че "не сме особено щедри", но причината била, че армията е в окаяно състояние. Той обясни, че това, което ще се изпрати на Украйна, можело да се ползва и у нас с леки доработки.

Дебатът се отклони и в спорове дали Украйна разрешава в държавните ѝ училища да се изучава български език.

Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов каза, че помощта съдържа "цялостната информация за въоръжение в Българската армия, с военновременни, мирновременни формирования, тяхното въоръжение, включително и с техниката, казвам включително и с техниката, която е за попълване на загуби, от – до".

Според Стоянов не било вярно, че всички държави предоставят публично информация за това какво точно помощ дават на Киев.

Вето

След гласуването лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че президентът имал две групи причини да наложи вето – юридически и морални.

Тя обясни, че според подписания договор с Украйна анексите не подлежат на ратификация от парламента, което било нарушение на конституцията.

Сред моралните причини тя посочи неведнъж изказваната от Радев позиция, че ще работи срещу онези, които се опитват да вкарат страната във военния конфликт.

Военната помощ бе предложена директно от служебния военен министър Димитър Стоянов, който е един от най-близките хора на президента.

Конкретните ѝ параметри остават засекретени, но военният министър обясни, че "това, което се предоставя, по никакъв начин няма да накърни отбранителните способности на нашата армия".

Затова е малко вероятно Радев да се противопостави на решението на парламента, зад което стои голямо мнозинство. БСП и "Възраждане" останаха изолирани в съпротивата си срещу оказването на помощта, а особено мнение имаше дори в партията на Корнелия Нинова.

МС вече сам да решава за нова помощ

Кристиан Вигнен от БСП коментира, че "на база на това споразумение, което е противоконституционно, вие искате да се лишим от възможността като Народно събрание (НС) да имаме думата оттук нататък какво ще бъде предоставено на украинската страна, променя, допълва и предоставя ново въоръжение, без това да минава през НС".

Ивайло Мирчев ("Демократична България") каза от своя страна, защити възможността МС сам да преценява.

"Защо трябва да се даде възможност на Министерския съвет (МС) в бъдеще без НС да разрешава оръжия - защото може да няма НС и защото, ако започнат разговори с друга държава, която може да ни предостави въоръжение - добри западни аналози, и МС прецени, че това удовлетворява страната и армията, най-нормалното нещо е да бъде направена подобна сделка", обясни той.

Какво предоставяме?

Председателят на парламентарната военна комисия Христо Гаджев (ГЕРБ) обясни наскоро, че предоставяме най-вече средства за защита на населението и на обектите от въздушни атаки.

Преди това служебното правителство обясни, че на този етап България предоставя леко стрелково оръжие и боеприпаси.