Парламентът окастри амнистията

Парламентът окастри амнистията

Парламентът намали драстично бройката на лицата, които ще бъдат амнистирани. С гласуването в четвъртък на второ четене на закона за освобождаване от наказателна отговорност и от последиците на осъждането ще се възползват лицата, които до 1 юли 2008 г. са извършили престъпления по непредпазливост, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до 5 години или по-леко наказание.

Амнистия няма да се налага, когато деянието е извършено в пияно състояние или са причинени тежка телесна повреда или смърт, решиха още депутатите.

Почти няма Закон за амнистията, но това е волята на народните представители, коментира правосъдният министър Миглена Тачева, чиито екип изготви законопроекта. По думите ѝ при така гласувания закон амнистията ще обхване не повече от 160 лишени от свобода.

В началото на март парламентът ободри проекта на правосъдното министерство, които бе внесен от Министерски съвет. Според него от предсрочно освобождаване щяха да се възползват около 3000 души - 1293 нерецидивисти, на които им остава да изтърпят наказание до 1 година, 1033 рецидивисти, на които им остават 6 месеца още около 200 души, които излизат след месец.

Това е втората амнистия, която предлага правосъдното министерство в рамките на мандата на тройната коалиция. И тя обаче, както и първата, предложена от предшественика на Тачева – Георги Петканов, не бе одобрена от пленарната зала благодарение главно на социалистите.

Проектът на Петканов засягаше около 1500 затворници и трябваше да се приеме по случай присъединяването на България към ЕС. Предложението на Тачева бе мотивирано с честването през 2009 г. на 130-годишнината от създаването на Министерството на правосъдието. Проектът бе съгласуван с прокуратурата, с Висшия съдебен съвет и с всички заинтересовани институции.

Всъщност и в двата случая основната цел на амнистията е да се отвори място в претъпканите затвори, които не отговарят на европейските стандарти.

Понастоящем ще бъдат амнистирани около 300 - 400 души, смята обаче Надя Антонова от Коалиция за България. Според нея парламентът е защитил и потърпевшите от престъпление. В момента има много висящи преписки за извършени умишлени престъпления. Ако тези умишлени престъпления бяха амнистирани, а делата прекратени, потърпевшите нямаше да могат да бъдат обезщетени, обясни депутатът.
Така според окончателно приетите текстове глобите, наложени с влезли в сила присъди, за които е издаден изпълнителен лист, ще се събират. Прекратяват се наказателните производства, но не се прекратяват изпълнителните дела.

Законът за амнистията обхваща и осъдените за продължавано престъпление между 8 август 1997 г. и 30 септември 2002 г., както и съдените за притежание на наркотици между 20 май 2000 г. и 12 октомври 2006 г., които за един вид престъпление са получили много по-високи наказания.

Отпада предложението амнистията да обхваща умишлени престъпления, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до три години или друго по-леко престъпление.

Законът за амнистията влиза в сила в срок от 40 дни след обнародването му в Държавен вестник.

Споделяне

Още от България

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?