Парламентът оряза разходите за юрисконсулти по делата

Всички "потребителски" дела пред арбитражите се прекратяват незабавно

Колаж: <i>Mediapool.bg</i>

Народното събрания оряза неколкократно юрисконсултските възнаграждения с окончателно приетите в четвъртък поправки в Гражданския процесуален кодекс. Те вече няма да получават хонорари като редови адвокати, а новите им тарифи им бяха определени според таксите в Закона за правната помощ, който определя възнагражденията за служебните защитници по делата и те са много по-ниски.

Отделно парламентът прекрати практиката длъжници да бъдат съдени пред арбитражните съдилища за потребителски спорове. Висящите дела ще се прекратят незабавно, а "арбитражните" клаузи във вече сключените договори стават невалидни.

Промените в ГПК са резултат от едногодишните усилия на националния омбудсман Мая Манолова, която още в началото на мандата си обяви война на огромните юрисконсултски възнаграждения по еднотипните потребителски дела. След гласуването в НС тя се похвали с "историческа победа" и благодари на депутатите за "стореното добро" на гражданите.

Досегашните разпоредби на ГПК позволяваха изравняване на заплащането на адвокатите и юрисконсултите. Това се използваше основно от дружествата за комунални услуги при завеждане на дела срещу граждани за неплатени сметки. Така накрая можеше да се окаже, че по дело за 100 лева дълг се дължат над 1000 лева разходи за юрисконсулт.

Уловката в случая бе, че парите не отиваха при самите юрисконсулти, които често дори не се явяват в съдебната зала, а в бюджета на дружество. Битовите монополисти използваха това и надуваха претенциите си за направени разходи по делата, с което печелеха доста пари отгоре при събирането на дълговете си.

С промените в ГПК максималните тарифи за юрисконсултите става от 100 до 300 лева при исков процес и от 50 до 150 при заповедно производство.

Голям успех за Мая Манолова бе и забраната на арбитражите да решават потребителските спорове. В продължение на няколко месеца тя не спря да повтаря, че покрай тези дела в България се е формирала паралелна "частна съдебна система". В страната функционират над 40 арбитражни съдилища, които гледат стотици хиляди дела годишно.

Има много случаи, в които се оказва, че гражданите са осъдени за спорове, които отдавна са погасени по давност, за изкупени дългове от колекторски фирми, които обаче са били погасени преди това и др. Има много случаи, в които гражданите дори не са разбрали за делото, докато накрая не им съобщят, че са били осъдени.

Споделяне
Още от България