Парламентът остави на кабинета рестарта на АЕЦ "Белене"

Парламентарната комисия по енергетика в сряда гласува решение, с което оставя на правителството отговорността за рестарта на ядрения проект "АЕЦ Белене".

Комисията трябваше да обсъди две проекторешения за рестарта на ядрения проект. Едното е на ГЕРБ и "Обединени патриоти", а другото е на БСП.

В крайна сметка вариантът на БСП бе отхвърлен и бе решено Народното събрание да препоръча на кабинета да отмени своето решение от март 2012 г. за спиране на ядрения строеж. Реално това решение беше потвърдено с подобно парламентарно. Във вторник зам.-шефът на енергийната комисия Валентин Николов от ГЕРБ посочи пред журналисти, че за да се поднови ядреният проект, не трябва отмяна на решението на НС, тъй като фактически парламентът не е въвеждал мораториум върху АЕЦ "Белене". Няма мороториум, нормативно Министерският съвет е този, който може да решава дали да се строи АЕЦ, отбеляза Николов.

Според решението на енергийната комисия, което утре се очаква да бъде гласувано и в пленарна зала, Народното събрание възлага на правителството и министъра на енергетиката до 31 октомври 2018 г. да бъде обявена процедура за избор на стратегически партньор в ядрения проект. Изрично условие е изграждането на централата да е на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите на проекта "Белене" в отделно проектно дружество.

"Лесно е да кажем, че няма да правим нищо с "Белене", но въпросът е много ли сме богати, за да оставим 3 млрд. лв. ей така да потънат", коментира енергийният министър Теменужка Петкова след гласуването. Тя попита протестиращите срещу проекта не се ли интересуват каква ще бъде енергийната сигурност на България през следващите години.

Обявена е поръчка за оценка на ядрените активи на НЕК

По-рано, по време на енергийния форум "Булатом" директорът на Българския енергиен холдинг Петьо Иванов посочи, че вече е започнала подготовката за формирането на проектна компания с активите и пасивите на АЕЦ "Белене". "Националната електрическа компания", която притежава проекта, вече е обявила обществена поръчка за избор на оценител на досегашните ядрени активи на НЕК.

Каква е цената, за която ще се извърши оценката, той не можа да каже, но от думите му стана ясно, че от нея зависи какъв ще е капиталът на проектната компания за АЕЦ "Белене", в която правителството очаква да привлече сттратегически инреститор. Иванов посочи, че ако има нужда, ще бъде ползван и външен консултант за изработването на тръжната процедура за инвеститор в ядрения проект.

Така реално плащанията по проекта ще започнат веднага след парламентарния картбланш за АЕЦ "Белене". Иванов посочи, че в момента съхранението на доставеното ядрено оборуване за спрения проект струва на НЕК 6 млн. лв. годишно.

Има инвеститорски интерес

По време на конференцията отново бе посочен инвеститорския интерес към довършването на централата.

Засега такъв официално е обявен от руската "Ростаом", чиято дъщерна компания "Атомстойекспорт" бе избрана за строител на централата и е изработила доставеното вече оборудване за проекта, в който НЕК е вложила 3.5 млрд. лв. общо. Китайската държавна ядрена корпорация CNNC от повече от година се среща с правителствени представители и дори във вторник бе поредната среща с енергийния министър Теменужка Петкова, след която бе обявено, че китайският инвеститор отново е потвърди интереса си и очаква решението на парламента по казуса. При посещение на Петкова в Русия на международен ядрен форум стана ясно, че интерес към проекта е проявила и френската "Фраматом", която е на компанията "Арева".

Посланикът на Франция Ерик Льобедел посочи пред участниците в Булатом, че френските "Фраматом" и "Арева" имат интерес към възобновяването на проекта, тъй като участват в него от самото начало.

"Арева" и германската "Сименс" трябваше да доставят съществена част от оборудването за АЕЦ "Белене".

Представителят на Китайската държавна ядрена корпорация CNNC Сие Дзядзие, който отговаря за международните ѝ проекти, обяви пред форума, че в средата на февруари 2018 г. неговата компания е внесла в Министерския съвет много предварителна оферта за развитие на ядрения строеж. "Отворени сме да дискутираме с правителството най-доброто за възобновяването на проекта", каза Дзядзие. От думите му обаче стана ясно, че китайската компания все пак иска да получи държавни гаранции. Какъв вид ще са те, той не пожела да уточни, като коментира пред журналисти,че може да са всякакви. Пред форума обаче посочи, че може да се ползва моделът на турската АЕЦ "Аккую" (където има дългосрочни договори за изкупуване на тока) или опита на Великобритания (където има доплащане на пазарните разлики в цената на тока от бъдещата АЕЦ "Хинкли Пойнт").

Трудно ще се мине без държавни гаранции

Очевидно намерението на правителството да реализира проекта без никакви държавни гаранции няма да сработи, тъй като и Таско Ерменков посочи пред конференцията, че в света няма случай на изградена ядрена централа без никаква държавна гаранция или участие. Ерменков отново каза, че БСП смята, че държавата трябва сама да реализира АЕЦ "Белене"

"С правителството трябва да влезем в дълбока дискусия как да се развие проектът и какви гаранции може да предостави държавата за това", каза Дзядзие. Той не пожела да коментира какъв процент от ядрения проект е готова да придобие CNNC, но посочи, че са водени разговори и за участие на български партньор. Той също така призна, че една от опциите за АЕЦ "Белене" е Китай да вземе руските реактори, а на тяхно място да инсталира китайска технология. "Всякакви варианти са възможни. Това е въпрос на проучвания и разговори с правителството, допълни той и подчерта, че Китай има тесни бизнес отношения с "Росатом", които може да се развият в АЕЦ "Белене".

Дзядзие допълни, че компанията му е проучила какви са пазарните и регулаторните рискове пред проекта. Шефът на Агенцията за ядрено регулиране Лъчезар Костов отново повтори,че такъв няма и всички досегашни разрешителни и нотификации от Еврокомисията са валидни.

Представителят на CNNC допълни, че дори и да влезе в проекта има все още много работа по финансовия му модел, както и по преговорите за договора за построяване и предаване на централата, който така и не беше подписан от НЕК и "Атомстройекспорт" заради спорове за инфлацията, която се отразява върху крайната цена на строежа. Реално това оскъпяване на основната оферта на "Атомстройекспорт", която бе за близо 4 млрд. евро, доведе до искане от Борисов руснаците да дадат фиксирана цена. Такава бе предоставена и бе в размер под 7 млрд. евро, но първият кабинет на ГЕРБ реши, че не може финансово да си го позволи и прекати проекта.

Новите изчисления сочат, че АЕЦ "Белене" ще струва 10 млрд. евро.