Парламентът отхвърли идеята за минимална стартова заплата на младите учени

Парламентът не прие да бъде въведено минимално заплащане за младите учени и преподаватели във висши училища в България. Предложението беше направено от депутати от "БСП лява България" по време на второто четене на промените в Закона за насърчаване на научните изследвания.

От опозицията искаха базовото заплащане по основен трудов договор за асистент да бъде две минимални работни заплати, за главен асистент - три, за доцент - четири, и за професор - пет минимални работни заплати. Предвиждаше се още допълнителното трудово възнаграждение за доктор да е една минимална работна заплата, а за доктор на науките - две. Предложението обаче беше отхвърлено с 37 гласа "за", 24 "против", 38 въздържали се.

Румен Гечев от БСП посочи, че заплащането на младите учени и преподаватели в повечето българските висши учебни заведения е под критичното равнище. Млад учен в Българската академия на науките - доктор по физика, химия, астрономия или икономика, започва със заплата от 450 лева, отбеляза той. Гечев обясни, че предложението за минимални нива на заплащане за младите учени съответства на европейските практики. Как ще останат младите таланти в България, като им предлагаме унизителни заплати, по-ниски от тези на чистачките в БАН, аргументира се той.

Председателят на парламентарната комисия по образование Милена Дамянова коментира, че по времето на кабинета "Станишев" е отменена тази част от постановлението за определяне на минимални възнаграждения за младите учени. Тя посочи, че предстоят промени в Закона за висшето образование, които са свързани с финансирането на отделните професионални направления и ще се отразят и върху заплащането на преподавателите.

Милен Михов от Патриотичния фронт каза, че всички народни представители споделят загрижеността за достойно заплащане, което да гарантира устойчивостта на системата, но отбеляза, че този въпрос засяга цялата система на финансиране на висшето образование.
Румен Гечев посочи, че в случая става въпрос за 4-5 млн. лева, които, по думите му, не би трябвало да бъдат проблем за българските финанси. Според него всяко отлагане на това решение удължава агонията на българската наука.

Парламентът прие на второ четене промяната на модела на "насърчаване" с "осигуряване" и по-ясното определяне на ангажимента на държавата по отношение на научните изследвания.

При условия и по ред, определени в Правилника на фонд "Научни изследвания", изпълнителният съвет ще провежда конкурс и председателят му ще сключва договор за управление с управителя на фонда.

Конкурсната процедура на фонда ще съдържа и информация за размера на минималното и максималното финансиране на отделни проекти, критерии за допустимост на кандидатите и дейностите, режим на държавна помощ, по която се отпуска финансирането, реши още парламентът.