Парламентът отхвърли ветото върху новия държавен медиен контрол

Парламентът отхвърли ветото върху новия държавен медиен контрол

Народното събрание очаквано отхвърли ветото на президента върху Закона за защита на личните данни, който въвежда редица нови изисквания към обработката на информация за журналистически цели. Законовите промени бяха разкритикувани от неправителствени организации и правозащитници. Според тях законът въвежда правила, които са равнозначни на цензура и държавен контрол върху медиите през Комисията за защита на личните данни.

Промените предвиждат, че обработването на лични данни за журналистически цели ще бъде законосъобразно, когато се извършва при стриктно зачитане на неприкосновеността на личния живот. Същото ще важи и за академичното, художественото или литературното изразяване. Комисията за защита на личните данни ще може да извършва проверки и да налага тежки глоби.

Законът въвежда десет критерия, върху които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни. Ще се преценява какво е влиянието на всяка публикация, която е разкрила личните данни на дадено лице. Комисията ще проверява как публикациите оказват влияние върху личния живот и доброто име на засегнатите страни. Един от новите критерии за проверка е как точно личните данни са станали известни на журналистите.

Ще трябва да се отчита и дали данните са за хора, обхванати от разпоредбите за конфликт на интереси, или става дума за хора с "по-занижена защита на личната си неприкосновеност", чиито действия имат влияние върху обществото.

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България обяви, че законът ще накърни сериозно правото на изразяване в страната. Програма "Достъп до информация" също излезе с позиция срещу поправките още преди окончателното им приемане. В нея те изразиха притеснението си, че поправките са равнозначни на въвеждане на цензура.

Президентът се солидаризира с критиките и наложи вето.

"Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл", се казва в мотивите на ветото.

Президентът допълва, че промените водят до силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като "се жертва" свободата на изразяване и информация.

Въпреки това ветото бе отхвърлено със 127 гласа. Само един депутат се застъпи за президента, а четирима гласуваха "въздържал се". БСП отсъстваше от залата, въпреки че лидерът на партията Корнелия Нинова обеща партията да подкрепи журналистите срещу спорните поправки.

В отсъствието на БСП в парламента нямаше дебат по закона. От ГЕРБ не пропуснаха да атакуват Корнелия Нинова.

"Вие отказахте ли се от вашия президент? Защо ви няма в залата? Нямате ли доводи срещу това популистко вето?", каза депутатът от ГЕРБ Маноил Манев.

"Слушате ли дебата или сте в някой СПА център, г-жо Нинова? Днес доказахте, че неслучайно имате едно прозвище. Заявихте, че ще подкрепите Асоциацията на европейските журналисти-България, а излъгахте", допълни Десислава Атанасова (ГЕРБ).

Председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов обяви, че за 17 г. от 15 000 жалби за злоупотреба с лични данни, тези срещу журналисти са 90. От тях са уважени осем, като само в два случая има наложени глоби.

Споделяне

Още от България