По предложение на Патриотичния фронт

Парламентът отложи решението за заема от 16 млрд. лева

ДПС разбира, че емитирането на дълг е необходимост, а не каприз, смята Менда Стоянова

Валери Симеонов. Снимка: БГНЕС

Парламентът отложи в четвъртък решението си за ратифицирането на договора на кабинета с четири банки за външен заем от 16 млрд. лева. Отлагането бе предложено от председателя на ПГ на Патриотичния фронт Валери Симеонов.

"Считам, че вземането на решение по този въпрос е отговорна задача и можем да го направим след като се запознаем с основанията за искането му", мотивира идеята си Симеонов, с което още веднъж даде да се разбере, че НФСБ и ВМРО са склонни да променят първоначалната си позиция срещу евентуалното изтегляне на нов заем.

Както е известно, в сряда Патриотичният фронт и АБВ се обявиха против тази идея на правителството. Последваха тричасови совалки от страна на финансовия министър Владислав Горанов и вицепремиера Румяна Бъчварова, след които от фронта все пак дадоха заявка, че може и да подкрепят изтеглянето на заема. До гласуване в сряда обаче така и не се стигна. По-рано през деня премиерът Бойко Борисов намекна за оставка, ако предложението на кабинета не бъде подкрепено от парламента. Срещу ратифицирането на договора са БСП и "Атака". ДПС също дава сигнали, че няма да го подкрепи.

"Случва се грозен алъш-вериш, покупка и продажба на цели парламентарни групи", възмути се в четвъртък в парламента Георги Кадиев от БСП, репликирайки Валери Симеонов.

По думите на социалиста "Владислав Горанов ви е отделил 15 минути - на една минута по един милиард лева, трябва да гласувате против". Той коментира и ултиматума на Борисов за оставка, ако договорът не мине през парбамента, заявявайки, че дебатите по темата трябва да продължат "и, ако трябва да се ходи на избори, да се ходи - по-добре така, отколкото нови дългове за децата ни".

В крайна сметка предложението на Симеонов за отлагане на дебатите и гласуването бе прието със 118 гласа "за" (ГЕРБ, РБ, ПФ, БДЦ и, АБВ), 68 "против" (БСП, ДПС и "Атака") и 1 въздържал се. Последва искане за прегласуване от Йордан Цонев (ДПС), който се обърна към Симеонов, заявявайки, че "на нас финансовият министър и една минута не ни отдели, но сме прекрасно запознати и имаме становище – един политик трябва да мете, не само да говори глупости".

И след прегласуването депутатите отложиха дебатите със 115 гласа "за", 52 "против" и 2 "въздържал се". Така решението за евентуалното емитиране на новия дълг остана за следващата седмица - вероятно в сряда. Междувременно в неделя се очаква пореден кръг от неофициални преговори между партиите в управлението.

Консолидиране на електората преди избори

"На политиците всичко е ясно около предложението да се емитира нов дълг, но всеки гледа да използва този случай да си консолидира електората. БСП и "Атака" действат с открити манипулации и лъжи, не се изненадвам, от тях съм го очаквала, те са си опозиция, но не такава трябваше да е позицията на АБВ и Патриотичния фронт, които подкрепят правителството", коментира по-рано в четвъртък пред БНТ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ).

По-късно в парламента тя заяви, че няма много време за убеждаване за приемане на ратификацията, защото през май има падеж по стари задължения, които трябва да се платят с нов дълг. "След като Народното събрание ратифицира договорите, би трябвало да започне организацията на представянето на България и исканията ѝ за дълг от международните пазари, за да убеди инвеститорите да купят дълга на ниска лихва", каза Стоянова. Тя добави, че партньорите на ГЕРБ в управлението не поставят условия, за да подкрепят предложението на правителството. "Всички тези партии са в управлението, те имат достатъчно властови потенциал, АБВ има вицепремериер, какви условия повече да ни поставят", каза Стоянова. Тя допълни, че вицепремиерът Калфин (АБВ) чисто експертно смята, че дългът е правилен. "За мен е неизвестно защо неговият лидер и хората от парламентарната му група не застават на тази позиция - хем искат разходи, хем няма от къде да се вземат парите за тези разходи. Малко ми се струва противоречиво", каза депутатът от ГЕРБ.

"Имаме да плащаме над 12 млрд. лева за рефинансиране на стари дългове до 2017 г., останалите пари ще са за финансиране на бюджетния дефицит през тази и следващите две години", обясни Стоянова. Според нея, ако парламентът не ретифицира договорът за новия заем, страната ни ще спре да плаща на кредиторите си и ще трябва да се свие драстично разходната част на бюджета. По повод настроенията сред депутатите Стоянова похвали позицията на ДПС. "ДПС от чисто експертна гледна точка разбират, че емитирането на дълг е необходимост, не каприз. Те имат политически причини да подкрепят или не подкрепят решението, не мога от тях да искам да подкрепят, те са опозиция", каза тя.

На другия полюс бе мнението ѝ за поведението на коалиционните партньори на ГЕРБ от Патриотичния фронт и АБВ, които тя оприличи на "разсърдени деца".

"В понеделник миналата седмица постъпи в бюджетна комисия законопроекта за сключване на договор за дилърство с 4 банки, които ще са организатори при поемане на дълга. На заседанието АБВ нямаха представител, а от Патриотичния фронт решиха да отидат на заседание на друга комисия, а след това, като разсърдени деца , казват, че не им е обяснено и няма да подкрепят. Ако ме питате, защо заемат тази позиция, отговорът ми е – защото идват местни избори", каза председателят на бюджетната комисия.

Стоянова изрази изненада, че АБВ и Патриотичния фронт са подкрепили бюджета, но не подкрепят дълга, който е инструмент за реализацията му. По думите ѝ един от проблемите е, че на двете формации им липсвал парламентарен опит и експертен потенциал и за това не разбирали мотивите на финансовото министерство.

БСП: Има опасност от дългова спирала

Според лидера на БСП Михаил Миков пък новият дълг не само не е необходим, но и се взима в противоречие с два закона – за публичните финанси и международните договори. "Нужни са доказателства, за да вземем 16 млрд. лева, създава се опасност от дългова спирала", обобщи темата лидерът на БСП.

Социалистът коментира още пред БНТ, че кабинетът има мандат от парламента да търси заеми до 3 млрд. евро, а не до 8 млрд. Мандатът за по-малката сума е даден с гласуването на бюджета за тази година и включва новия външен дълг само за 2015 г. Емисиите до 8 млрд. евро са планирани до края на 2017 г. По думите на Миков за трите години - 2015 - 2017 г., са нужни 2.5 млрд. евро.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?