Парламентът отхвърли с голямо мнозинство ветото върху антикорупционния закон

Парламентът очаквано преодоля в петък ветото на президента Румен Радев, наложено върху антикорупционния закон и прие отново спорните текстове с голямо мнозинство. Проектозаконът окончателно бе приет със 146 гласа "за" срещу 76 "против", които дойдоха само от депутати от БСП.

Президентът се закани да наложи вето върху закона преди първото му приемане от Народното събрание през декември м.г. Още на 2 януари той изпълни обещанието си с аргумента, че оспорва нормативния акт в цялост. Това е първият цялостен закон, върху който Радев упражни правото си на вето.

Основният му аргумент беше, че има риск от политическо овладяване на антикорупционната комисия, която ще прилага закона. Причината е в това, че целият ѝ състав ще се назначава от депутатите, а след това членовете могат да се отстраняват с обикновено мнозинство.

Освен това държавният глава посочваше, че законът допуска възможност за злоупотреби със СРС-та и нарушение на човешките права. Радев бе и срещу липсата на защита за авторите на корупционни сигнали и липсата на съдебен контрол върху действията на новата комисия. Още при подготвянето на новия антикорупционен закон на ГЕРБ президентът заяви, че законът няма да свърши работа, тъй като комисията "Антикорупция" няма да има разследващи функции, за каквито настояваше БСП.

"Правим го за България", "соросоиди ни клепат"

От краткия дебат най-силно впечатление направи изказването на лидера на "Атака" Волен Сидеров, който от отявлен борец с корупцията се люшна в другата крайност. Той обясни, че българските "соросоиди клепат България като най-корумпираната в ЕС", което не било вярно.

"Публикациите в чуждите издания, които очернят страната ни като корумпирана, се правят от наши сороси", каза най-сериозно Сидеров. Той цитира статията за България в авторитетния британски вестник "Гардиън", която му "проглушила ушите". Сидеров напомни, че вестникът се е позовал на твърденията на ръководителя на Центъра за изследване на демокрацията Огнян Шентов. По думите на Сидеров той бил активист от "Соросова организация"

"Българин ни клепа и оттам идва тази нечиста струя", каза Сидеров и каза, че щял да подари на Жан-Клод Юнкер бутилка ракия. "Следобед имам намерение да подаря на г-н Юнкер една бутилка хубава ракия. Аз питам, това корупция ли е?", обърна се той към председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.

Сидеров допълни, че законът "сигурно имал недостатъци", но ветото на президента, към който "той имал уважително отношение", не се фокусирало върху правилните текстове. Лидерът на антиевропейската партия "Атака" призова България трябва да даде положителен знак към Европа с приемането на закона.

Крум Зарков (БСП) призова народните представители да подкрепят ветото, за да може законът да се пренапише.

"Този закон няма да проработи, ще попречи и ще може да мачка. Не само политици, а всеки български гражданин. И до ден днешен нямаме отговор как ще бъдат използвани специални разузнавателни средства пред гражданския съд", каза Зарков.

По време на краткия дебат лидерът на БСП Корнелия Нинова призова парламентът да приеме "надпартиен" закон за борба с корупцията.

"Днес управлява ГЕРБ, утре ще е БСП - нека не правим закон за един мандат, защото корупцията е надпартиен въпрос. Ветото на президента беше като че ли последен шанс да коригирате политиката си по отношение на корупцията", каза Нинова.

Тя коментира изказването на Сидеров с думите: "Ако оценката на външните медии е под въздействие на соросоиди, добре. Питам ви 83 % от българските граждани, които определят корупцията като проблем номер 1 на управлението, соросоиди ли са?".

"Уви, вие не признавате корупцията за проблем. Как да го решите тогава?", допълни Нинова. Тя призна, че дебатът около закона е бил изроден от спор кой да назначава състава на антикорупционната комисия.

Лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заложи на общи фрази.

"Президентът и БСП играят в един отбор, но от ГЕРБ сме в отбора на България – ще работим за борбата срещу корупцията. Днес като отхвърлим ветото на президента, страната ни ни ще изпълни един ангажимент към ЕК“, каза Цветанов.

Новият закон и отхвърлената алтернатива

В проектозакона на БСП, който бе отхвърлен от мнозинството през октомври, се предвиждаше председателят на антикорупционния орган да бъде назначаван от президента, а не от парламента, какъвто е окончателно приетият в петък вариант на управляващите. Той също предвиждаше възможност антикорупционна комисия да подслушва и проследява граждани, но това да се използва само за разследване на антикорупционни престъпления. БСП беше против обединяването на комисиите за конфискация и борбата с конфликта на интереси, както се случи в приетия закон на ГЕРБ.

Така бъдещата антикорупционна комисия ще се превърне в четвъртия орган в държавата, който може да подслушва и следи граждани. Другите са прокуратурата, МВР и ДАНС. Проблемът е, че антикорупционната комисия на ГЕРБ няма да има разследващи функции. Именно това предизвиква огромни притеснения сред правозащитните организации. Основният проблем е, че комисията ще събира безцелно чувствителна информация за политици и граждани.

Концепцията на ГЕРБ предвижда най-общо обединяване на няколко различни структури под шапката на единната антикорупционна комисия. В нейното ядро ще влязат Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за борбата с конфликта на интереси, както и дирекцията в ДАНС за борба с корупцията.

Антикорупционният закон предвижда още отстраняване от публична позиция на служители, хванати в конфликт на интереси. При такива случаи те в продължение на една година няма да имат право да работят на публична позиция, да сключват трудови договори, договори за консултантски услуги и други.

Подателите на сигнали за корупция обаче няма да се ползват от защита срещу последващо съдебно преследване. Това означава, че всеки, който е подал сигнал, ще може да стане обект на дело за непозволено увреждане или клевета. В крайна сметка антикорупционният закон може да се превърне в оръжие срещу разследващата журналистика.