Парламентът отвори възможност за разследване на престъпленията на БКП

След връщането на имената на българските турци, голяма част от тях се изселиха от страната.

Парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, които отварят възможност за разследване на престъпленията на комунистическия режим, извършени след 9 септември 1944 година. Законодателните инициативи идват от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС.

Депутатите първо одобриха предложението за промени в Наказателния кодекс, внесено от лидера на ДПС Лютви Местан. Проектът предвижда отпадането на давността за наказателно преследване за редица престъпления, извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 година. В този проект изрично се споменава и т.нар. Възродителен процес.

Народното събрание прие и предложенията на ГЕРБ и Реформаторския блок, които засягат същия кръг от въпроси. Този законопроект предвиждат отпадането на давността за наказателното преследване за тежки престъпления против правата на човека, извършени след 9 септември 1944 г. от ръководни дейци на Българската комунистическа партия.

Предложенията на управляващите засягат и случаите, в които престъпленията са извършени от хора, които не са били членове на БКП, но на които са били възложени длъжностни или партийни функции по време на тоталитарния режим.

Премахването на давността преследване за този кръг престъпления изрично е засегнато в Конвенцията на ООН от 1968 година. Международният акт прокламира, че няма давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството.

По подобен начин е уреден въпросът и с престъпленията, които се наказват от Международния наказателен съд в Хага, чийто статут е ратифициран от Народното събрание през 2002 година. На второ четене депутатите трябва да обединят двата законопроекта.

Народното събрание прие на първо четене и промени в НК, които са заложени в европейската Директива за борбата със сексуалното насилие, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. Заедно с тях се приеха и промени, които класифицират определен вид компютърни престъпления като кибер-тероризъм.

Депутатите приеха и предложенията на Цецка Цачева (ГЕРБ) и Петър Славов (Реформаторския блок) за увеличаване на наказанията при някои пътни инциденти. Цачева предлага увеличаване на размера на наказанията за причиняване на катастрофи след употреба на алкохол и наркотици. Сега наказанията за телесна повреда са от 1 до 6 години затвор, за причинена смърт – от 3 до 10, а в особено тежки случаи от 5 до 15 години. Цецка Цачева предлага за телесна повреда наказанието да е от 1 до 6 години, за смърт – 2 до 20 години, за особено тежки случаи – от 5 до 20 години.

Законопроектът, внесен от Петър Славов, предвижда по-тежка наказуемост за произшествия, извършени с моторни превозни средства върху тротоари, паркове и пешеходни улици.

В четвъртък Народното събрание все пак отхвърли няколко законопроекта за промени в Наказателния кодекс. Това се случи с идеите на съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов за въвеждане на затвор до три години затвор за предизборна агитация на език, различен от официалния.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров пък бе отрязан за разширяване на приложното поле на неизбежната отбрана и криминализирането на гей парада.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?