Парламентът почти закри следствието с новия НПК

Народното събрание оряза съществено правомощията на следствието и даде 98% от предварителното производство на дознанието в МВР.

Според новия текст в Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), приет на второ четене в четвъртък, следователите ще разследват престъпления, извършвани от лица с имунитет и членове на Министерски съвет, както и престъпления против републиката, за предателство и шпионство, против мира и човечеството и престъпления извършени в чужбина.

Депутатите оставиха на следствието и делата, свързани със защитата на класифицираната информация. Това стана по предложение на Четин Казак от ДПС, който активно лобира пред правната комисия от името на Националната следствена служба (НСлС) в правната комисия. Никой от ДПС обаче не се включи в едночасовият спор в пленарна зала, който беше провокиран от поправката.

НСлС ще поеме и престъпленията, извършени от държавните служители в МВР, които до сега се разследваха от военното следствие и прокуратура. На практика следствието ще разследва всички служители на МВР след девоенизацията на ведомството с поправките на закона за МВР, които предстои да бъдат приети на второ четене в парламента.

Разпределението на предварителното производство между дознание и следствие предизвика бурни спорове в пленарна зала. Депутатът от БСП Любен Корнезов обяви драматично краят на следствието.

От ДСБ, които гласуваха против промяната, обясниха, че дознателският апарат в МВР няма капацитета и не е подготвен да се справи с обема дела, които му се прехвърлят.

В тази връзка Елиана Масева (ДСБ) заяви, че все още функциите, задачите и подчинението на дознанието в МВР не са доизяснени.

“Следствието ще работи по мъртви текстове от наказателния кодекс, по които няма в момента образувани дела, а сложните производства, свързани с убийства и стопанствени престъпления, ще са на дознателите, които реално не са подготвени да ги поемат”, заяви колегата ѝ Атанас Атанасов.

Той изрази мнение, че е било редно преди приемането на новия кодекс да се направят промени в конституцията, тъй като според основния закон следствието провежда досъдебното производство, а с промените в НПК изключението се превръща в правило.

Колегата му Димитър Абаджиев изрази сериозен скептицизъм, че с новия НПК съдебната реформа ще се реализира. “Не е ясно разпределението на функциите между прокуратура, следствие и дознатели - това е проблемът, записан в редовния доклад на Европейската комисия”, припомни Абаджиев.

От името на Атака, които също гласуваха срещу поправката, юристът Павел Чернев също заяви, че дознанието не би могло да се справи с отговорностите, които му се прехвърлят.

В отговор шефът на правната комисия Янаки Стоилов (БСП) заяви, че от всички критики от опозицията единствената, която смята за сериозна и основателна е рискът от сътресения при прехвърлянето на голяма част от делата от следствието към дознанието. Според него проблемът обаче не е липсата на необходимата квалификация и компетентност, а липсата на опит, който се добива от времето.

“Важна е дейността, която ще бъде извършвана през следващите месеци от МВР, защото това ведомство ще поеме главната и пряката отговорност за качеството и бързината на разследването”, заяви Стоилов.

Заместник-председателят на парламента Любен Корнезов смята, че с промяната в НПК се губи кадрови потенциал. Следователите или трябва да станат дознатели, като се запази статутът и възнаграждението им, или да се прехвърлят в прокуратурата, което ще създаде много проблеми, коментира Корнезов пред репортери. “Как един дознател ще разследва убийства, присвоявания, банкови операции - все сложни неща, които изискват изключителна специализация?!”, възкликна депутатът.

Според Янаки Стоилов обаче, министърът на правосъдието в качеството си на председател на Висшия съдебен съвет може да предложи 400-500 следователи да заемат подходящи за тях места в прокуратурата, която също увеличава своята роля и отговорност. Освен това, според шефа на правната комисия, възможно е част от следователите, които сега на практика остават без работа, да преминат в съда.

Прокурорът получи разследващи функции

За първи път прокурорът може да участва или лично да извършва действия по разследването. Това е част от правомощията, които депутатите дадоха на обвинителя при ръководенето надзора на досъдебното производство. Той е длъжен да контролира непрекъснато хода на разследването за законосъобразност и обективност.

След остри критики от страна на европейските експерти, депутатите ревизираха на второ четене първоначалната си идея прокурорът да може да връща дела за доразследване. Те ограничиха това правомощие само до случаите, когато при предявяване разследващият орган е допуснал съществени нарушения Тогава обвинителят му указва да ги отстрани или сам ги отстранява в едномесечен срок от получаване на делото.

Съкратен срок на разследването

Максимум до два месеца ще се води разследване по едно дело, гласи още новият НПК. В случаите на фактическа и правна сложност на делата този срок ще може да се удължава, но не повече от четири месеца. До сега този срок беше два месеца повече – максимум шест месеца. Удължаването на разследването ще става с решение на по-горестояща прокуратура.

В изключителни случаи този срок ще може да бъде удължаван допълнително от главния прокурор. Въпреки настояването на ДСБ, депутатите не въведоха фиксиран срок в тези специални случаи.

Не бяха чути и предупрежденията на Атанас Атанасов, че по този начин главният обвинител ще има възможност да бави определени дела до безкрайност.

Действията на разследващия орган извън въведените срокове няма да имат правни последици, а събраните в този период доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата, решиха още депутатите.

Ударни срокове за насрочване на делата в съда

Депутатите оставиха стария срок от два месеца за насрочване на дата за разглеждане на дадено дело в съда. При дела с фактическа и правна сложност, както и в изключителни случаи, насрочването трябва да стане максимум до три месеца, гласи новият НПК. До сега за тези сложни случаи нямаше фиксиран срок и определянето на датата ставаше по преценка на съдията.

Това нововъведение естествено предизвика възражения и протести от всички страни в пленарна зала.

Борислав Ралчев от НДСВ директно предложи отпадането на тримесечния срок. Зад идеята застана и Христо Бисеров от ДПС. Основният мотив срещу поправката беше липсата на достатъчно кадрова и материална база в съдилищата, особено в столицата.

“Съдиите не смогват да насрочат обикновени дела за три месеца, а какво остава за по-сложните”, възмути се от трибуната Атанас Атанасов от ДСБ.

За Mediapool Елиана Масева обясни, че при сложните дела, когато се налага призоваване на свидетели от чужбина, насрочването се протака до шест месеца. “Бързината не е панацея и няма да окаже влияние върху ефективността на съдебната система”, изтъкна пред колегите си Масева. Тя изтъкна още, че ако едно дело се състои от 20 тома, тримесечният срок е недостатъчен съдията да се запознае с него.

Въпреки тези аргументи шефът на правната комисия Янаки Стоилов беше категоричен, че съдебната фаза също трябва да бъде ускорена, защото забавяне има не само в досъдебното производство, но и в съдебното.

Бързото производство вече ще приключва за 7 дни, а не за 14, както беше до сега. Депутатите приеха и нов вид бързо производство, така нареченото “незабавно”, по аналог с европейските стани. То ще се води само за три дни и ще се образува, когато престъпникът е хваната на местопрестъплението и едновременно с това има свидетел.

Съд за един ден

Възможност делото да приключва в рамките на един ден в съда записаха още депутатите в новия НПК. Съдебното решение в такива случаи ще се основава само на самопризнанията на обвиняемия и доказателствата от разследването в досъдебната фаза, които го подкрепят. Това бързо съдебно производство ще се образува от съда или по искане на подсъдимия или ако той не оспорва обвинителния акт. В тези случаи няма да се разпитват свидетели и вещи лица, а обвиняемият получава присъда под минимума предвиден в наказателния кодекс, гласи новият текст.

Досъдебно споразумение като решение на делото ще може да се сключва между страните дори и при непредумишлено убийство. Депутатите обаче изключиха изрично от разширения обхват възможностите за сключване на споразумения тежките умишлени престъпления, както и престъплението “разврат”.

Тази забрана беше записана в НПК по предложение на шефа на правната комисия Янаки Стоилов. Основният мотив, който депутатите изтъкнаха в пленарна зала за въвеждането на тази забрана беше, че животът е основно човешко право, чието погазване трябва да се наказва, а не да се търси споразумение.