Парламентът прие две антикорупционни реформи, за да ги осакати

Народното събрание прие на първо четене в сряда и двете конкурентни визии за антикорупционната реформа, но по време на дебатите ГЕРБ и ДПС дадоха ясен знак, че не са склонни на твърде резки реформи на статуквото. Единият проект е на правосъдния министър Крум Зарков, а другият е внесен от "Продължаваме промяната".

Законопроектът на ПП беше подкрепен със 138 гласа "за", а този, внесен от Министерски съвет, получи 113 гласа "за". Депутатите дебатираха по темата в продължение на близо четири часа.

Шефът на правната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) обясни, че България всъщност изобщо не трябва да бърза с приемането на антикорупционния закон, въпреки че може да загуби над 9 милиарда евро, ако не изпълни ангажиментите пред европейските си партньори.

"Смятам, че е много унизително за една суверенна държава да подчинява законодателството си на това да вземе едни пари. Парите не са чак толкова много. Още повече, ако рискува да разбие институционалната си система. Може би е по-добре понякога да се отказваме от едни пари и да проявим достойнство и характер", каза Чолаков.

ГЕРБ може да използва същия аргумент, за да блокира и предстоящите ключови реформи, засягащи главния прокурор и Висшия съдебен съвет, които трябва да бъдат приети до юни.

"Философията на тези закони е, че трябва да приемем един закон, за да спрат едни хора да взимат едни пари", отговори Крум Зарков на Чолаков.

Очаквано и ДПС не бяха толкова ентусиазирани от предлаганата реформа. Заместник-председателят на партията Йордан Цонев изнесе от парламентарната трибуна лекция по история на българското антикорупционно законодателствп.

"Животът не започва от 2021 г. Създаването на един орган не е никаква гаранция, че ще се преборим с корупцията. Ама никаква! Особено ако създаването на един орган намирисва на байпас на други органи, на създаването на бухалка", каза Цонев към ПП и Крум Зарков.

Радомир Чолаков реши да приглася на Цонев: "Не бива да сме толкова сурови към младите хора. Те искат светът да започва от тях, да разрушат стария строй".

Предстоящото осакатяване

Парламентът много трудно може да преодолее организирана съпротива на второ четене от ГЕРБ и ДПС, които имат общо 103-ма депутати. Още повече, че "Възраждане" гласува против предлаганата реформа.

Настоящата ситуация в антикорупционната комисия (КПКОНПИ) урежда ГЕРБ и ДПС. Единственото, което изглежда, че бута двете партии да подкрепят подобна реформа, са милиардите на Брюксел и очакването, че точно те ще имат решителен глас за усвояването им.

Действащата в момента антикорупционната комисия, създадена по закона на ГЕРБ преди шест години, бързо се превърна в придатък на прокуратурата. КПКОНПИ няма същински разследващи функции, нито механизъм за избор на ръководство, което да позволи еманципирането му от онези, които са го назначили. Запорите на съмнително имущество са обвързани не с окончателните присъди по наказателните дела, а с прищевките на прокуратурата. Всеки може да стане мишена на КПКОНПИ във всеки момент, ако прокуратурата реши да активира процеса.

Последният постоянен шеф на КПКОНПИ бе бившият главен прокурор Сотир Цацаров. Той бе избран с гласовете на ГЕРБ, ДПС, "Обединени патриоти" и половината депутати от БСП. Когато Цацаров подаде оставка през януари т.г. и се върна в прокуратурата, КПКОНПИ бе оставена в ръцете на бившия кадър на ДАНС Антон Славчев. Тогава се видя колко изпразнен от съдържание орган е бил създаден от ГЕРБ. В продължение на една година комисията се страхуваше дори да оповести, че Слави Трифонов не си е подал имуществената декларация. Нито искаше да каже дали го проверява.

Някой трябва да отговаря

"Трябва да предприемем конкретни действия и да се концентрираме на резултатите. Няма никой над закона и когато бъдат нарушени правилата, следва да се понесе отговорността и най-вече трябва да се понесе от хората, които са по най-висшите етажи на властта, защото по този начин ние даваме пример за цялото общество", каза председателят на групата на ПП Андрей Гюров.

Десислава Атанасова от ГЕРБ напомни, че тези антикорупционни законопроекти са били поставяни като гаранции и залог за правителство. "Според нас и двата законопроекта имат много слабости и трябва много работа за отстраняване на тези слабости.", каза Атанасова.

Проектът на "Промяната"

Проектът на "Продължаваме промяната" за антикорупционен закон бе приет на първо четене от миналия парламент, но недостатъчното време и бойкотът на тогавашното мнозинство (ГЕРБ, ДПС, ИТН, "Възраждане") провали окончателното му приемене. Той предвижда напълно независими разследващи инспектори, които да имат всички необходими инструменти за разследване на корупцията по върховете на властта. ПП предлага разделянето на сегашната КПКОНПИ на две институции.

Едната трябва да е Комисията за противодействие на корупцията, а другата – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвидено е новата комисия "Антикорупция" да има много по-големи правомощия от сегашната КПКОНПИ, която можеше само да извършва проверки, а след това събраните данни не се използваха като доказателства пред съда.

Ако законът бъде приет, разследващите инспектори ще имат пълните полицейски правомощия. Инспекторите биха имали широки правомощия за разследване на широк кръг престъпления, сред които данъчни, корупционни, длъжностни, както и такива, свързани със средства от еврофондове. Ключово е, че те ще бъдат напълно независими. В законопроекта изрично е казано, че никой не може да дава инструкции на разследващите инспектори, включително техните преки ръководители. Те ще се ръководят само от закона. Единствената форма на някакъв контрол ще са проверките за почтеност, които ще се правят най-много по веднъж годишно.

Проектът на Крум Зарков

Проектът на Крум Зарков отново залага на това, че антикорупционната комисия трябва да бъде разследващ орган и проектът до голяма степен се припокрива с този на ПП. Институцията ще преследва корупцията по високите етажи на властта с досъдебни произвоедства, защото присъди няма как да се постигнат с документални проверки.

Новото е, че Зарков предлага квотен принцип в ръководния състав. Двама членове да бъдат избирани от парламента, един да бъде посочван от президента и още двама членове да се избират от Общите събрания на двете върховни съдилища.

Част от депутатите бяха смутени, че президентът отпада от кръга на висшите длъжностни лица, които могат да бъдат разследвани по антикорупционния закон. Крум Зарков коментира, че президентът не може да бъде включен в списъка на лицата по този закон заради абсолютния си имунитет по конституция.