Парламентът прие промени в НПК срещу "брадясалите" дела

Второинстанционните съдилища вече ще могат да връщат дела за ново разглеждане на първа инстанция само по веднъж, а Върхояният касационен съд (ВКС) ще може да го прави най-много два пъти. Това са част от промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети в четвъртък от парламента, целящи да ограничат дългогодишното протакане на казуси между различните съдебни инстанции.

В момента в НПК няма подобни ограничения и се стига до безкрайна въртележка на някои дела между първа и трета инстанция.

Според статистиката само през 2010 г. ВКС е отменил за трети или четвърти път съдебните решения по 86 дела. Това е основната причина, поради която наказателни процеси в България се влачат над 10 години и са далеч от приключване. Това води и до осъдителни присъди срещу държавата в Европейския съд по правата на човека.

Освен тези промени Народното събрание прие, че ВКС ще гледа делата като касационна инстанция и в петчленен съдебен състав. Сега законът предвижда, че при разглеждане на делата като касационна инстанция ВКС заседава в състав от трима съдии.

Идеята е производствата по глава тридесет и трета в НПК "Възобновяване на наказателни дела" ВКС да заседава в състав от трима съдии, а при проверка на решенията, постановени от първоинстанционна и въззивна инстанция да заседава в състав от петима съдии.

С предложените изменения се дава възможност на ВКС самостоятелно да извършва оценка на фактите, при която е възможно да направи и нови фактически изводи, каквото правомощие касационната инстанция понастоящем няма. Предложението бе внесено от депутати от ГЕРБ, БСП и "Атака".

"Приехме промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които дадоха възможност да се отстрани недостатъкът във връзка с бързината на наказателното производство и се даде възможност вече да няма този своеобразен пинг-понг между съответните инстанции", коментира депутатът от ГЕРБ и член на правната комисия Красимир Ципов.

С поредната поправка на НПК митничарите получиха правото да разследват престъпления по четири текста от Наказателния кодекс - търговия на акцизни стоки без бандерол, престъпления против митническия режим и престъпления, свързани с вноса и износа на валута.

Когато в извършването на престъплението е участвал служител на митниците, то се разследва от следовател. Разследващите митнически инспектори ще се назначават със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на агенцията "Митници".

Тези промени в НПК бяха предложени заради напрежението между МВР и агенцията, изострило се миналата година покрай преследването на контрабандата с цигари. Взаимните обвинения в бездействие и покровителстване на контрабандата в крайна сметка бяха сведени до оправданията на митниците, че нямат право да разследват този вид престъпления, а на МВР, че не получават достатъчно информация за каналите.

Народното събрание прие и промени в Указа за борба с дребното хулиганство, който датира от 1963 година. С тях се отмени възможността младежите между 16 и 18 години да бъдат наказвани с принудителен труд.

Отсега нататък за дребно хулиганство ще се наказва със задържане под стража до 15 дни или глоба от 100 до 500 лв. Решението на районния съдия, с което се налага административно наказание, подлежи на обжалване в срок до 24 часа от постановяването му пред съответния окръжен съд.