Парламентът прие закон за жестовия език

Депутатите приеха на второ четене изцяло нов Закон за българския жестов език. Текстовете бяха предложени от Министерския съвет миналата година.

Със законопроекта българският жестов език се признава за естествен самостоятелен език. Създава се и Съвет за българския жестов език, който ще има консултативни функции и ще подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език. Той ще се състои от 13 членове.

До края на 2022 година ръководителите на административните структури в системата на изпълнителната власт и кметовете на общините трябва да създадат условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите лица.

За учениците със слухови проблеми се въвежда специален учебен предмет "български жестов език", а в детските градини - специално образователно направление. Родителите на такива деца също имат право да бъдат обучавани на жестов език. Средства от държавния бюджет могат да се предоставят и на частните детски градини и училища.

Глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти пък ще имат право да ползват преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър.

Новият закон предвижда още възможност за придобиване степен "магистър'" по специалността "български жестов език".

От законопроекта отпадна задължението в централните новинарски емисии да се предоставя жестомимичен превод. Такива текстове обаче вече бяха приети преди нова година с промени в Закон за радиото и телевизията.

След гласуването Светлана Ангелова от ГЕРБ коментира, че приемането на този закон е "голяма победа и празник" за глухата общност, която получи възможност за по-добър живот. Социалистите обаче посочиха, че е можело текстовете да бъдат гласувани по-рано.