Вход с Facebook
Вход с Google
Българският парламент ратифицира окончателно в четвъртък и проекта за строеж на петролопровода Бургас-Вльора, който е другото съоръжение за пренос на нефт през българска територия като алтернатива на черноморските проливи Босфора и Дарданелите заедно с одобрения ден по-рано проект Бургас-Александруполис.
Тристранната конвенция между България, Македония и Албания бе ратифицирана на второ четене със 127 гласа "за", 26 "против" и без въздържали се.
Като аргумент срещу петролопровода от ДСБ, които до скоро акцентираха своята атака срещу Бургас-Александруполис, посочиха, че в междуправителствения документ е записана възможността за обезпечение на кредити с активите на проекта, включително и акциите на бъдещата Международна проектна компания.
Депутатът Иван Иванов от ДСБ каза, че всички приходи и постъпления по проекта ще се депозират в офшорни банкови сметки, които ще се поддържат от попечителя.
Той поиска да бъдат заличени текстове от меморандума, които разрешават използване и заделяне на средства и приходи по проекта извън територията на съответната държава, но предложението му не беше прието от депутатите.
От компанията АМБО, управляваща на този етап проекта, потвърдиха, че компанията-майка ще е регистрирана в офшорна зона, но при всичките им разговори с Министерството на финансите това не е стояло като проблем. Приходите в нейните сметки ще отиват за обслужване на кредитите по строежа на тръбата.
Одобрявайки конвенцията за Бургас-Вльора България стана първата от страните по проекта, приключили ратификацията ѝ. Албания и Македония също са задвижили процедурата и се очаква приемането на документа да стане в петък или в началото на следващата седмица.
След като и последната държава, подписала конвенцията, ратифицира документа, той ще влезе в сила месец по-късно. В 60-дневен срок след това държавите ще трябва да излъчат свои представители в съвместната комисия, която ще наблюдава реализацията на проекта. В тази комисия ще влизат и представители на акционерите в проектната компания и на инвеститорите в тръбата.
Към момента за петролопровода е осигурено първоначалното финансиране от частни компании, като със средствата ще започне изготвянето на оценка за въздействие върху околната среда и по-детайлни инженерингови проучвания на дългото 870 км трасе през териториите на трите балкански държави.
Инвестицията в проекта, който е паралелен на Паневропейския коридор № 8, се оценява на около 1,2 милиарда евро при капацитет на транзита от 35 млн. тона суров петрол годишно.
Полезна ли ви беше тази статия?
Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
Подкрепете ниАбонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.
Абонамент
