Парламентът ратифицира и тръбата Бургас-Вльора

Парламентът ратифицира и тръбата Бургас-Вльора

Българският парламент ратифицира окончателно в четвъртък и проекта за строеж на петролопровода Бургас-Вльора, който е другото съоръжение за пренос на нефт през българска територия като алтернатива на черноморските проливи Босфора и Дарданелите заедно с одобрения  ден по-рано проект Бургас-Александруполис.

Тристранната конвенция между България, Македония и Албания бе ратифицирана на второ четене със 127 гласа "за", 26 "против" и без въздържали се.

Като аргумент срещу петролопровода от ДСБ, които до скоро акцентираха своята атака срещу Бургас-Александруполис, посочиха, че в междуправителствения документ е записана възможността за обезпечение на кредити с активите на проекта, включително и акциите на бъдещата Международна проектна компания.

Депутатът Иван Иванов от ДСБ каза, че всички приходи и постъпления по проекта ще се депозират в офшорни банкови сметки, които ще се поддържат от попечителя.

Той поиска да бъдат заличени текстове от меморандума, които разрешават използване и заделяне на средства и приходи по проекта извън територията на съответната държава, но предложението му не беше прието от депутатите.

От компанията АМБО, управляваща на този етап проекта, потвърдиха, че компанията-майка ще е регистрирана в офшорна зона,  но при всичките им разговори с Министерството на финансите това не е стояло като проблем. Приходите в нейните сметки ще отиват за обслужване на кредитите по строежа на тръбата.

Одобрявайки конвенцията за Бургас-Вльора България стана първата от страните по проекта, приключили ратификацията ѝ. Албания и Македония също са задвижили процедурата и се очаква приемането на документа да стане в петък или в началото на следващата седмица.

След като и последната държава, подписала конвенцията, ратифицира документа, той ще влезе в сила месец по-късно. В 60-дневен срок след това държавите ще трябва да излъчат свои представители в съвместната комисия, която ще наблюдава реализацията на проекта.  В тази комисия ще влизат и представители на акционерите в проектната компания и на инвеститорите в тръбата.

Към момента за петролопровода е осигурено първоначалното финансиране от частни компании,  като със средствата ще започне изготвянето на оценка за въздействие върху околната среда и по-детайлни инженерингови проучвания на дългото 870 км трасе през териториите на трите балкански държави.

Инвестицията в проекта, който е паралелен на Паневропейския коридор № 8, се оценява на около 1,2 милиарда евро при капацитет на транзита от 35 млн. тона суров петрол годишно.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: