Парламентът раздели здравните пакети

Разделянето на здравните пакети на основен и допълнителен, което е ключова част от здравната реформа на Петър Москов, получи финално одобрение от парламента с гласуваните във вторник на второ четене промени в Закона за здравното осигуряване.

Дебатите продължиха цял ден и депутатите удължиха работното си време до окончателното приемане на законопроекта, което се проточи до късно вечерта.

ГЕРБ подкрепиха здравния министър за разделянето на пакетите, но бламираха предложението му за повече държава в управлението на Националната здравноосигурителна здравната каса и по-твърди мерки спрямо фармацевтичната индустрия.

Пакетите се разделят, съдържанието им е неясно

Предлаганата от здравния министър Петър Москов реформа предвижда в основния пакет да попаднат всички тежки и социално значими заболявания и към тяхното лечение да се насочи основният финансов ресурс, така че пациентите да имат бърз и напълно безплатен достъп до лечение. В допълнителния пакет трябва да попаднат болести, които не застрашават живота и лечението им търпи отлагане. Финансовият ресурс за тях ще е ограничен, което означава, че за покриваното от НЗОК лечение ще се чака. Ако пациентът не желае да е в листа на чакащите и иска незабавно лечение, ще трябва да си го плати или да разчита на допълнително здравно осигуряване.

Основните критики на опозицията към министъра от Реформаторския блок бяха, че противопоставя хората, като ги разделя на "социално значими" и "социално незначими", както и че все още не е представил подробности за това кои заболявания в кой пакет ще попаднат. Това предстои да бъде разписано в наредба на здравното министерство.

"Сега в българското здравеопазване се плаща и доплаща за всичко, независимо дали от това се инвалидизираш и можеш да умреш", отговори на критиките Москов и посочи, че занапред ресурсът ще се насочи приоритетно към заболяванията, от които масово боледуваме и "важните, тежките проблеми".

"Вие, вместо да прехвърлите на Народното събрание тази отговорност кои заболявания да бъдат в основния пакет, а кои в допълнителния, натоварихте себе си. Без да съм врачка и да имам кристално кълбо, в момента, в който включите едни заболявания в допълнителния пакет, ще бъдете изгонени с камъни. В момента, в който еднолично кажете кои болeсти ще се плащат в допълнителния пакет, вие приключвате с вашата кариера”, обърна се Мая Манолова от БСП към здравния министър.

Москов ѝ отговори, че според статистика на НСИ 66% от хората вземат заем, за да обслужват свой здравен проблем. "В момента се доплаща за всичко без значение, колко е важно заболяването. Парите, които имаме, ще бъдат просто ясно и точно насочени към заболяванията, които тормозят нацията ни. Целта не е пестене, а ефективност на средствата, които имаме“, заяви министърът.

Той призова депутатите да излязат от правителствена болница и да влязат в обикновена, за да се уверят, че говори истината.

ДПС: Кои заболявания ще бъдат подарени на застрахователните фондове?

Депутатът от ДПС Джевдет Чакъров запита каква част от бюджета на НЗОК ще отива за заболяванията от основния пакет, какъв ще е годишният разход за това перо и сравнение спрямо сега. Колегата му Хасан Адемов пък се поинтересува кои заболявания ще влязат в допълнителния пакет и "ще бъдат подарени на застрахователните фондове и колко ще струва този подарък".

Москов не представи подробности и по двата въпроса. Лаконично разяснение даде депутатът от Реформаторския блок Димитър Шишков: "Ако имате херния, сте във втория пакет, ако се заклещи, минавате в първия".

БСП: Разделянето на пакетите ще повтори ситуацията с двойните сметки за ток

Депутатът от БСП Емил Райнов прогнозира, че догодина, когато хората се сблъскат с новостите в здравеопазването, може да се стигне до ситуация, подобна на тази при "получаването на двойните сметки за ток" през 2013 г., когато след ескалация на протестите първото правителство "Борисов" подаде оставка.

"Разделяте хората на едни, които ще получат лечение веднага и други, които ще чакат, и противопостявате лекар и пациент защото лекарите са тези, които ще решават дали някой да бъде лекуван сега или след шест месеца", заяви Райнов.

Колегата му Мая Манолова обвини Москов, че с пакетите си дели хората на "социално значими" и "социално незначими". "Плановият прием и листата на чакащите в другите страни се правят, когато техниката и специалистите са натоварени и не могат да обслужат всички пациенти, нуждаещи се от лечение. У нас апарати за лъчетерапия не функционират, защото лимитите са изчерпани, а не защото няма пациенти", заяви Манолова.

По думите ѝ съзнанието на премиера Бойко Борисов "се замъглява от здравния министър, който по лекарски маниер го подкупва с шишета уиски".

Председателят на здравната комисия Даниела Дариткова (ГЕРБ) отхвърли критиките за по-недостъпно лечение. "Тази универсалност и достъпност на сегашния пакет на практика не се случва и всички са свидетели на това", заяви тя.

След 10 години държавата ще стане коректен платец на здравни вноски

Депутатите гласуваха и текст, според който от следващата година държавата постепенно ще започне да увеличава размера на здравните вноски, които прави за осигуряваните от нея групи – деца, пенсионери, социално слаби. Сега тя ги осигурява върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, който сега е 420 лева. Идеята е от 2016 г. да започне поетапно повишаване с 5 на сто годишно на размера на осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски и така през 2026 г. държавата най-накрая да стане коректен платец на здравни вноски.

Предложението стана повод за критики от депутатите, че този период ще продължи още дълго.

"Това е гарантираното от държавата предложение, зад което държавата застава финансово", обяви Москов и допълни, че за първи път държавата дава ясен график за увеличаване на дела си в осигуряването.

Здравните права ще се възстановяват с вноски за пет години назад

Депутатите решиха още здравноосигурителните права да се възстановяват с вноски за пет години назад, а не за 15 години назад, както предлагаше първоначално Москов.

Отхвърлено беше предложението на опозицията да се запази досегашния ред, при който неосигурените възстановяват правата си като си платят вноските за три години назад.

"Одържавяването" на надзора на здравната каса не мина

По-рано депутатите отхвърлиха предложението на Москов за увеличаване на държавната квота в надзора на здравната каса. Срещу предложението се обединиха депутатите от опозицията и от ГЕРБ, след като преди това то срещна сериозен отпор от страна на бизнеса, синдикатите и медицинската общност. Министърът предлагаше представителите на държавата в надзора на НЗОК да се увеличат от четири на шест души и по този начин да се осигури мнозинство на държавата при взимането на решения, свързани с управлението на над 3 млрд. лева от здравни вноски. Депутатът от ДПС Тунчер Кърджалиев коментира, че не е редно държавата, която внася 970 млн. лева за осигуряваните от нея хора в НЗОК, да има превес над бизнеса и синдикатите, които представляват осигурените, внасящи над 2 млрд. лева.

Патриотичният фронт подкрепи искането на министъра, като депутатът Димитър Байрактаров заяви, че държавата трябва да има преобладаваща квота в надзора и "този паразитиращ орган" да започне да работи. Самият Москов обвини опозицията, че стои зад статуквото, при което в надзора на касата има представители на фармацевтичната индустрия, която в същото време продава лекарства на НЗОК, и според него това не е редно. "Държавата не е нещо имагинерно, държавата сте вие", обърна се Москов към депутатите. Макар, че от ГЕРБ не се изказаха по въпроса, лобистките интереси в крайна сметка надделяха и те гласуваха против предложението на министъра, надлежно упътвани от шефката на здравната комисия Даниела Дариткова.

Със следващ текст депутатите решиха да делегират на здравната каса изготвянето на списъка със заболяванията, за чието домашно лечение тя плаща. Досега този списък се изготвяше от здравния министър. Идеята бе отговорността да се делегира на касата, но при условие, че държавата увеличи квотата си в надзора, а в крайна сметка не се получи така. Москов беше критикуван от Хасан Адемов за това, че се отказва от един от основните си лостове в здравната политика.

"Предлага се заболяванията, за които плаща НЗОК, да се определят от този орган, който министърът го определи като паразитен, излишен и непрофесионален", коментира той.

Фармацевтичните фирми няма да връщат пари на касата за неефективни лекарства

ГЕРБ отхвърлиха и друго важно предложение на здравния министър - фармацевтичните фирми да връщат пари на здравната каса за лекарства, които са били извадени от позитивния лекарствен списък заради призната неефективност на медикаментите им.

Този текст беше отхвърлен преди това от здравната комисия и Москов помоли депутатите да го подкрепят в зала, но това не се случи.

Гласуването на законопроекта продължи с текстове, регламентиращи, че здравната каса занапред ще "закупува" здравни услуги от лечебните заведения, с което се подготвя почвата за други промени – в Закона за лечебните заведения, според които НЗОК вече ще отсява с кои болници ще работи и с кои не.

НЗОК няма да финансира болници, от които пациентите се оплакват системно

Депутатите решиха здравната каса да прекратява договорите си с болници, които системно нарушават критериите за качество на медицинската помощ и при системна неудовлетвореност на пациентите от оказаните медицински дейности.

За системна неудовлетвореност ще се считат три основателни жалби от пациенти в рамките на шест месеца.

Не бе прието предложението на Семир Абу Мелих от ГЕРБ пациентите да подават електронна жалба в НЗОК при лошо лечение в болница посредством уникалните си кодове за достъп, както и тези кодове да се получават от личните лекари, а не както е сега – от районното подразделение на касата.