Парламентът с обречено решение за ІІІ и ІV блок в Козлодуй

Със специално решение Народното събрание препоръча на правителството съгласувано с Европейския съюз да предприеме действия за повторно пускане на  ІІІ и ІV блок на "Козлодуй". Акцията обаче изглежда предварително обречена на неуспех. Говорител на Европейската комисия заяви, че тя "си взема бележка", но посъветва "да се гледа напред, а не към технологии от 70-те години".

Правителството да разгледа възможността за рестартиране на спрените трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" във взаимодействие с Европейската комисия, за да се компенсират загубите от газовата криза, както и последствията от световната финансова и икономическа криза, реши Народното събрание. Правителството трябва да проучи опцията за пускане на реакторите в съответствие с правото на ЕС, на техническите възможности и на изискванията за сигурност и за безопасна експлоатация.

Предложението на парламентарната комисия по енергетика беше прието със 140 гласа "за", 48 против", 23 "въздържал се". В подкрепа на решението гласуваха депутатите от Коалиция за България, ДПС и Движение "Напред", както и по един депутат от НДСВ и "Атака". Останалите избраници на НДСВ гласуваха "против" и "въздържал се", а опозицията гласува против.

НДСВ се разграничава

Обяснявайки отрицателния си вот, Олимпи Кътев определи решението на парламента като "скъп пи ар и чиста проба популизъм". По думите му с него се подлага динена кора на премиера и на правителството със съзнанието, че това не може да се случи в ЕС.

Според Кътев става въпрос за битка на икономически и политически лобита. "Ако има някаква печалба от пускането на 3 и 4 блок, в което аз силно се съмнявам и ПГ на НДСВ също, тя ще отиде в НЕК и пак тези лобита ще преразпределят и разпределят печалби", допълни Кътев.

В отговор пред журналисти в кулоарите на НС председателят на енергийната комисия Рамадан Аталай (ДПС), обясни гласуването на НДСВ с думите: "Коалицията не беше единна при гласуването, защото част от нея не можа да разбере идеята на решението, предложено от енергийната комисия. Не разбра, че борбата не е днес да се застане пред шалтерите на 3 и 4 блок, а да отидем като равноправни партньори от Европа", каза Аталай.

В отговор на въпрос дали НДСВ ще напусне тройната коалиция месеци преди изборите, Олимпи  Кътев коментира, че това е въпрос на политическа преценка. "В НДСВ сериозно се отнасяме към политиката и към предстоящите избори, всякакви варианти се обсъждат, които биха могли да се случат няколко месеца преди вота, имаме очаквания от нашите коалиционни партньори - промяна в конституцията, предстоящия доклад от ЕС", подчерта Кътев.

Лидерът на СДС Мартин Димитров обоснова отрицателния си вот за приетото решение с това, че "този популистки акт води до задънена улица" и показва антиевропейската позиция на тройната коалиция.

Веселин Методиев от ДСБ посочи, че е гласувал против, защото вярва, че България има място в Европа. "Лъжете българите, защото всички, които гласувахте "за" много добре знаехте, че никой няма да отвори някакви блокове", каза той.

ЕК: по-добре гледайте напред

Взехме си бележка за гласуването в българския парламент, уважаваме го, а сега правителството трябва да реши какво ще се прави  по-нататък, заяви говорителят на Европейската комисия Марк Грей по повод гласуването в Народното събрание.

Той обаче отбеляза, че е "важно е да се гледа напред, а не да се обръщаме, както е в случая, към технологии от 70-години".

Грей отбеляза, че дискусиите трябва да са с поглед към бъдещето - "как да се постигне енергийна сигурност чрез свързване на различните газопреносни системи, чрез използване на газохранилища, на втечнен газ, как да вървим напред в решаването на тези проблеми".

Говорителят на ЕК припомни, че Договорът за присъединява на България към ЕС е много ясен по отношение на трети и четвърти реактор и спирането им през 2006 г. По думите му, от гледна точка на чл. 36 от Договора става дума за много сериозни обстоятелства, с които България трябва да се справя, за да реши да изпрати искане до Европейската комисия реакторите да бъдат пуснати отново.

Грей не отговори дали българската икономика се намира в рисково положение заради преминалата газова криза, но отбеляза, че преди всичко българските власти трябва да дадат оценка за състоянието на българската икономиката, да си направят изводите и заключенията от действия, които биха предприели.

По същото време говорителят на еврокомисаря по енергетиката Феран Тараделас заяви, че отварянето на реактори в Козлодуй може да стане само с одобрението на всички страни-членки на ЕС. Такава възможност обаче изглежда твърде малко вероятна.

По-късно председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви, че България със сигурност ще получи подкрепа по линия на проектите за по-голяма  енергийна сигурност в Европейския съюз след кризата, предизвикана от прекъсването на газовите доставки.

Подготвяме планове, които придвижваме напред. В тях фигурира изграждането на няколко свързвания на газопреносни мрежи в Централна и Източна Европа, а и не само там, каза Барозу, цитиран от БТА.

По думите му тези планове не засягат само една страна, те са транснационални, тъй като по дефиниция връзките между националните газопреносни системи са транснационални проекти.

Барозу каза, че проектите все още се разработват и ще бъдат представени следващата сряда от Европейската комисия.