Парламентът ще направи накуп важни висши назначения

За два дни ще се изберат шеф на съдебния инспекторат, член на КС и трима в комисията за конфискация

Снимка: БГНЕС

Народното събрание ще избере наведнъж представителите си в различни институции, чието попълване предизвика огромни скандали в края на миналата година. Предвижда се това да стане в кратки срокове, което предизвиква съмнения за ефикасен обществен контрол.

Предвижда се на 6 март парламентът да избере главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и да гласува конституционен съдия, след гръмкия провал с кандидатурите на Венета Марковска и Галя гугушева.

Ден по-късно ще се избират тримата членове от парламентарната квота в комисията за установяване на придобитото от незаконна дейност имущество, наричана комисията по конфискацията.

Това реши на заседанието си в четвъртък комисията по правните въпроси в НС. Депутатите от опозицията не дойдоха, присъстваха 8 депутати от ГЕРБ и един независим (от бившата група на РЗС).

А че сроковете за подготовката на избора ще бъдат много сгъстени, показва и приетият процедурен график.

До 11 февруари включително народните представители ще могат да правят предложения за главен съдебен инспектор и за член на Конституционния съд. Ден по-късно изтича срокът за предложения за членове на комисията за конфискация.

До 25 февруари е срокът за представяне на мнения и коментари на неправителствените организации по внесените предложения за съдебен инспектор и съдия в КС. Ден повече е срокът за коментиране на номинираните за членове на комисията по конфискация.

На 6 март окончателно се гласува за главен съдебен инспектор и член на КС, а на 7 март - тримата в комисията.

Народното събрание няма да променя изискванията си за кандидатите за обявените високи позиции и на практика те са почти еднакви. Номинираните не трябва да са се облагодетелствали от досегашните си постове, да не са в конфликт на интереси и да не са участвали в корупционни схеми, да не са уронвали престижа на заеманата от тях дотогава длъжност, да са изрядни данъкоплатци и да няма съмнение за начина на придобиване на имуществото им.

Голямата разлика е процедурата за членове на комисията по конфискацията, тъй като всички избрани трябва да са били предложени от различни парламентарни групи. Освен това с провеждането на избора на членове от квотата на НС ще се наруши фиксирания, от закона срок - 19 февруари, който очевидно няма да бъде спазен.

В края на заседанието председателят на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ) отказа да коментира дали от партията ѝ ще издигнат свои кандидатури за трите органа и на кои имена ще се спрат.

След скандалите с кандидатурите на Марковска и Гугушева, заради които парламентарната квота в КС остана непопълнена, БСП и ДПС, които осигуриха гласове за първата кандидатура, дадоха да се разбере, че отказват участие в следващ пазарлък с ГЕРБ. Според неофициални информации управляващите ще се опитат да договорят подкрепа на двете партии като им предложат места в комисията за конфискация.

Междувременно новият председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество Пламен Георгиев, който бе зам.-министър на правосъдието, заяви пред БНР, че няма да допусне комисията да бъде въвлечена в каквито и да е извънзаконодателни способи за разрешаване на някакви проблеми, скандали и т.н.

Комисията ще действа само по закон и целта наистина ще бъде да се възстанови справедливостта, каза той. Докато започне работа комисията, Георгиев ще се върне в Специализираната прокуратурата.

Георгиев поясни, че до 19 февруари трябва да бъде сформиран целият състав на комисията.

"Убеден съм, че в комисията ще влязат честни и почтени хора. Имах разговор с президента. Той ме увери, че са изработени много добри, прозрачни правила. Ще бъдат наблюдавани и от неправителствени организации", добави той и заяви, че е убеден, че Законът за конфискация е добър, тъй като лично е наблюдавал създаването му и е запознат с текстовете му. "Не допускам той да бъде отменен, даже ми се струва несериозно", беше категоричен Георгиев.

Георгиев, който бе прокурор по делото "Тановгейт", коментира: "Делото навремето беше стартирано срещу високите нива в митническата администрация. Аз тогава разписах използването на СРС-та и действително бяха записани доста такива разговори, но тези разговори, които впоследствие бяха изнесени, никога не са стигали до мен и това се доказа от комисията за разследване на СРС-тата. След като ние не успяхме да съберем никакви доказателства за участие на високите етажи на митническата администрация в престъпни действия, ние всъщност доказахме една много сериозна организирана престъпна група за контрабанда, която действа на територията на прокуратурата в Хасково и затова делото беше изпратено там. Там са повдигнати обвинения. Делото никога не е прекратявано. До мен не е достигало СРС с Дянков, Танов, Борисов и Мишо Бирата", каза Георгиев.

Споделяне
Още по темата
Още от България