Парламентът ще приеме новия закон за отбраната, следващият да го оправя

БСП явно няма да се съобрази с препоръките на президента Георги Първанов към проекта за нов военен закон, изготвен от министъра на отбраната Николай Цонев. Това стана ясно в петък, когато документът влезе на първо четене в пленарна зала. Депутатът от БСП и председател на комисията по отбрана Димитър Дъбов обясни, че не се очаква между първо и второ четене документът да бъде сериозно ревизиран и крайният му вариант ще бъде близък до сегашния.

Преди две седмици Първанов обяви, че не трябва да се бърза с приемането на закона. По думите му новият закон трябва да гарантира политическия неутралитет на въоръжените сили и да развие гражданския контрол над армията, а не този на изпълнителната власт. Освен това армията ни се нуждаела повече от всякога от период на спокойно и градивно развитие.

Проектозаконът въвежда интегриран модел на Министерството на отбраната (МО), при който да се прекрати дублирането на функции между политическото и военното ръководство в МО. Досега този модел не бе въведен, въпреки ангажиментите към НАТО най-вече заради съпротивата на генералитета, който пък се ползва с протекциите на президента и върховен главнокомандващ.

В петък военният министър Николай Цонев омаловажи критиките на президента, като лаконично отбеляза, че с него е в “добър работен диалог”. Към момента Цонев продължава да твърди, че проектозаконът е перфектен, а и се ползва с твърдата подкрепа на НДСВ и ДПС. БСП пък даде зелена светлина на закона при разглеждането му в парламентарните комисии по отбрана и вътрешни работи.

Между първо и второ четене ще има триседмичен период, в който законопроектът ще бъде допълван. Документът, който се приема в края на мандата на тройната коалиция, обаче едва ли ще се задържи дълго в този си вариант. В него е регламентиран статутът на Националната служба за сигурност (НСО) и на Националната разузнавателна служба (НРС), както и основните положения за формирането на резерва. За необходимостта от отделен Закон за НСО и НРС се говори от много време, а преди дни шефът на НРС ген. Кирчо Киров също припомни, че е крайно време такъв да бъде приет. Вече се работи и по отделен Закон за резерва.

Вижданията за реализирането на интегрирания модел на различните политически и експертни среди пък силно се разминават.

В петък депутатът от ОДС Христо Кирчев заяви от парламентарната трибуна, че в проектозакона има много неясни моменти, включително текстовете за НСО и НРС, както и разписването на интегрирания модел.

По думите му статутът на службите “Военна информация” към МО, НРС и НСО е разписан в няколко изречения. Това се правело с цел да няма парламентарен закон върху тези служби. Същото важело и за агенциите в МО.

Освен това недоумение буди и създаването на институцията военен омбудсман. Той трябвало да бъде назначаван от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Така щяло да се стигне до абсурдната ситуация недоволните от министъра да насочват оплакванията си именно към него.

Против военен омбудсман вече се обяви и националният омбудсман Гиньо Ганев.

Според зам.-председателя на парламентарната комисия по отбрана и депутат от ДСБ Асен Агов законът също е с много слабости и ще доведе до много голяма бъркотия в сектора на отбраната. Освен това влиза и в конфликт с конституцията. В него се запазва постановката за създаване във военно време на нов орган за управление на страната – върховно главно командване, какъвто няма в основния закон.

Вкарването на Генералния щаб (бел. ред – Щаб по отбраната в новия закон) в централната администрация на министерството пък щяло да доведе до абсурдната ситуация военен номер едно да получава заповеди и от зам.-министрите.

Според Димитър Дъбов обаче основните моменти, които подлежали на ревизия между първо и второ четене, били за военния омбудсман, военното образование и други. Не се очаква основна ревизия на интегрирания модел.

Друга основна критика е, че не е редно да се приема толкова фундаментален закон в края на мандата на правителството при положение, че отсега е ясно, че следващите управляващи ще се заемат с промяната му в най-кратък срок, както показва досегашната практиката с други спорни закони.

Още при встъпването си в длъжност военният министър Николай Цонев (НДСВ) обяви, че приемането на нов закон е основният му приоритет като министър. В петък пък депутати от комисията по отбрана коментираха, че основният мотив Цонев да бърза със закона в края на мандата, който по всичко личи, че ще се приеме мъртвороден, е “личната му амбиция”.