Парламентът ще тушира скандала с глобите на ЕВН

Наложените от енергийния регулатор на ЕВН преди ден две огромни глоби от по 3 млн. лв. за липсата на подписи на собствениците на имоти при смяната на електромери извадиха на бял свят законова нелепица, която сега народните представители са се захванали да променят, заради имиджовите щети за България като стабилна инвеститорска дестинация. 

Санкциите срещу ЕВН дойдоха в едно и също време с други две глоби за общо 4 млн. лв., наложени от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), според която енергийната компания пречела на свободния пазар на ток чрез участието на свои дружества едновременно на регулирания и свободния пазар. Което също е законово регламентирано.

Така компанията е изправена пред хипотезата да трябва да плати общо 10 млн. лв. за нарушения, които тя оспорва и ще обжалва в съда. От ръководството на ЕВН вече обявиха, че това е лош сигнал към инвеститорите и че са предпазливи относно развитието на бизнеса си у нас. 

Драконовски глоби на фона на пренареждане на пазара на ток

Австрийската компания, която работи у нас от 2004 г. на българския енергиен пазар след призатизацията на електроразпределителната мрежа в Югоизточна България, остана един от малкото големи и стабилни инвеститори в този отрасъл. В началото на годината чешката ЧЕЗ, която доставя ток в Западна България, официализира намерението си да продаде бизнеса си у нас и вече договори сделка за ТЕЦ "Варна" с фирмата "Сигда" на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов.

В момента се преговаря за мрежата, доставчика на ток и две ВЕИ-централи на ЧЕЗ с българската компания "Инерком", след като предишният предпочетен от собственика купувач – търговецът на ток "Фючър Енерджи", подкрепен от индийската "Индия Пауър Корпорейшън", внезапно фалира. По неофициално информация това е станало след като всички електроцентрали са спрели като по команда да продават ток на "Фючър Енерджи" и тя вече не е можела да осигури енергия за клиентите си. Така се стигна до внезапното ѝ оттегляне от пазара и прехвърлянето на клиентите ѝ към търговеца "Джи Ви Ай" (GVI) – част от строителната "Джи Пи Груп", за която се твърди, че е свързана с шефа на "Лукойл България" Валентин Златев. 

КЕВР пише постановления седмица, ЕВН има два дни за обжалване

В тази ситуация дойдоха и глобите за ЕВН за 10 млн. лв., както и две санкции от антимонополната комисия за ЧЕЗ за общо малко над 2 млн. лв. - отново за злоупотреба с господстващо положение на свободния пазар, което доведе до коментари в отрасъла, че става въпрос за координирана институционална атака срещу двете компании и най-вече срещу ЕВН. Причината е, че наказателните постановления на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу ЕВН, които са ѝ връчени на 21 декември, дават седем календарни дни за обжалване пред Върховния административен съд. Реално работните дни са само два, като любопитен момент е, че решението за издаване на наказателните постановления е взето на 14 декември от регулатора, на когото е била необходима почти седмица с четири работни да оформи и аргументира санкцията, а компанията трябва да обоснове жалбата си за два работни дни.

"Аз съм сигурен, че ЕВН ще се справят в тези дни с обжалването", каза на свикан заради казуса брифинг председателят на КЕВР Иван Иванов. Той отрече да е целенасочено връчването на постановленията на ЕВН заедно със санкциите на КЗК и обясни, че на комисията ѝ трябвало време да напише документите. По думите му действията на КЕВР срещу ЕВН са изискване на Закона за енергетиката, а не целенасочена държавна политика срещу инвеститорите в енергетиката, които комисията  подкрепя в плановете им за развитие на енергийните политики и отрасъла.

Законово-нормативни парадокси

Иванов обясни, че ако не е бил наложил тези санкции на ЕВН, би означавало регулаторът да не спазва императивните разпоредби, разписани в Закона за енергетиката, чл. 206, ал. 3. В него е записано, че енергийно предприятие, което наруши повторно разпоредбите на закона се глобява с имуществена санкция в трикратен размер от максималната санкция, предвидена в ал. 1 на същия член глоба между 200 и 1 млн. лв.

Проблемът на закона е, че не уточнява важността на извършеното нарушение и не прави разлика. В случая изискването за наличие на подпис на собственика на имот  при смяната на електромер и пренасянето на старите показания е разписано в общите условия на договори на ЕВН, ЧЕЗ и "Енерго-Про", които са неразделна част от лицензите на компаниите, обясни Иванов пред журналистите.

ЕВН настоява за промяна на тези общи условия още от 2014 г., когато срещу компанията заваляха първите наказателни постановления от КЕВР заради това, че в констативните ѝ протоколи за смяната на електромери липсва втори подпис на собственика. Още тогава компанията се оплака, че това често е невъзможно заради необитавани от дълго време жилища и невъзможност за връзка с притежателите им. Въпреки това тя отнесе 242 санкции за първоначално нарушение още преди 2014 г.  От тях 171 са били потвърдени от ВАС и платени, каза Иван Иванов. Междувременно за два имота се оказва, че се е наложила повторна смяна на електромерите и техните собственици отново не са открити.

Депутатско недоглеждане

Преди 2015 г. обаче глобите, записани в Закона за енергетиката бяха далеч по-ниски – максималната беше 100 хил. лв. Размерът бе драстично повишен през 2015 г., но се оказва, че променяйки сумите по ал. 1, никой от депутатите не си е направил труда да обърне внимание на ал. 3. Така санкциите за повторно нарушения стават несъразмерно големи спрямо нарушението и има вероятност ВАС да отмени наказателните постановления на КЕВР, макар по същество те да са законосъобразни.

"Ако не бяхме наложили тези глоби, щеше да излезе, че прикриваме нарушение", обясни Иванов действията на комисията. "Над подписите и тълкуването на дружеството е законът и КЕВР го изпълнява", допълни той, но призна, че има необходимост да се диференцира размерът на санкциите за повторни нарушения.

"Вече съм започнал разговори с народни представители за промяна на тези текстове", каза още регулаторният .шеф но отказа повече подробности по въпроса.

Спешни поправки

Депутати на ГЕРБ обясниха пред Mediapool, че веднага след парламентарната новогодишна ваканция ще се направят поправки в Закона за енергетиката, с които да се диференцират глобите за повторни нарушения, така че наказанието да е съизмеримо с провинението. Тъй като законовите поправки не могат да действат със задна дата, вероятно ще се разпише текст, който ще даде възможност на регулатора да постигне споразумение по наложени по стария закон санкции, които се обжалват в съда. Така, според народните представители, ще се излезе елегантно от ситуацията с нереално големите глоби срещу ЕВН и ще се избегне опасността наказателните постановления да паднат в съда, а КЕВР да се окаже в ситуация да плаща разходи по делото и да търпи репутационни щети. 

Иван Иванов обясни още, че в енергийния регулатор е създадена работна група за промяната и уеднаквяването на общите условия за електроразпределителните и електроснабдителните дружества. Той обаче не се ангажира с коментар дали от тях ще отпадне оспорваното от ЕВН задължение при смяната на електромера да присъства собственикът и да удостоверява това с подписа си. Според австрийската компания това е нелепо изискване при положение, че уредът е негова собственост. В същото врече обаче, предвид недоверието на потребителите и вечните подозрения за надписано потребление, КЕВР е в особена позиция как точно да реши казуса с подмяната на електромерите.

Надявам се, че най-късно до пролетта ще имаме нови общи условия на договор между електроенергийните доставчици, каза регулаторният шеф и допълни, че техните текстове в момента се обсъждат не само с компаниите, но и с омбудсмана и различните организации.