Парламентът ще задължи със закон ВСС да работи прозрачно

Дебат за увеличените правомощия на Висшия съдебен съвет и възможността неговата работа да стане прозрачна за обществеността предизвикаха днес промените в закона за съдебната власт, който Народното събрание прие на първо четене.

Заседанията на ВСС да бъдат открити с изключение на случаите, когато съветът разглежда дисциплинарни дела на магистрати, както и когато се разглежда въпросът за снемане на имунитет и за временно отстраняване от длъжност на магистрати, предвижда нов проект за промени, внесен от депутати от НДСВ, Коалиция за България и независим народен представител.

Предвижда се ВСС да огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на закона, както и мотивите за тяхната промяна. Законопроектът беше подкрепен от 135 народни представители, 27 бяха "против", а шестима се въздържаха.

Проектът на правителството бе приет със 150 гласа "за", 7 въздържали се и нито един "против" от общо 157 депутати, участвали в заседанието. Този закон трябваше да бъде приет още в края на миналата година, но бе внесен в парламента малко преди Коледната ваканция - на 17 декември.

Поправките в Съдебния закон трябва да осигурят приложението на промените в Конституцията във връзка с несменяемостта на магистратите, имунитета и мандатността им. Промените предвиждат уредба за провеждането на конкурси в съдебната система. Променят се разпоредбите за дисциплинарните наказания на магистратите - те ще са налагат от преките ръководители, а не от ВСС.

Цялата власт на ВСС

Не само главният прокурор, но и една пета от членовете на ВСС вече ще имат право да искат отстраняване от длъжност на магистрат или снемане на имунитета му, предвиждат промените в закона. Този текст дава право на орган извън прокуратурата да иска започване на наказателно преследване срещу магистрат. Това предполага, че и главният прокурор ще може да бъде разследван, ако извърши тежко престъпление. Преди година подобен текст бе отменен от Конституционния съд с мотива, че само прокуратурата разполага с обвинителната власт и не може подобно правомощие да се даде на членовете на ВСС.

Зам. председателят на парламента Любен Корнезов от БСП заяви днес, че с приемането на правителствените промени ще се капсулира съдебната власт. Законопроектът прави излишно министерството на правосъдието и дава цялата власт на ВСС, което далеч надхвърля конституционните правомощия на съвета, смята той.

Промените в закона разширяват правомощията на Висшия съдебен съвет за назначаването, освобождаването, преместването и определянето на броя на административните ръководители и при придобиване статут на несменяемост от магистратите. В тези случаи решението ще се взема и по искане на една пета от членовете на ВСС.

Предвижда се и създаване на две постоянни комисии към ВСС - комисия по предложенията и комисия по атестирането, както и разпоредби, регламентиращи правилата за провеждане на конкурс.

От три на пет години се променя продължителността на изискуемия стаж, след който магистратите придобиват статут на несменяемост. Предвидено е съдиите прокурорите и следователите, които към 30 септември 2003 г. не са навършили тригодишен стаж на заеманата от тях длъжност, да стават несменияеми след навършване на изискуемия петгодишен стаж. Законопроектът създава разпоредби, които ограничават имунитета на магистратите до "функционален" - предвижда се гражданска и наказателна неотговорност само за служебни действия и актове. В напреднала фаза на наказателно преследване на магистрат по повод на служебните му действия и актове ще се изисква и разрешение от ВСС.

Законът предвижда до 31 март тази година ВСС да подмени ръководителите в органите на съдебната власт.

Ако законопроектът бъде приет в този вид, ВСС ще се превърне в автономна власт, което ще бъде пагубно за държавата и гражданите, посочи Корнезов. Според него така се усложнява устройството на съдебната система и тя неминуемо тя ще блокира.

Константин Пенчев от НДСВ се съгласи с това заключение, но припомни тълкувателното решение на Конституционния съд, според което съдебната власт трябва да се администрира от ВСС като независим орган. Тогава опитът част от функциите да се изземат от Министерство на правосъдието бе определен като желание на изпълнителната власт да се намеси в независимата съдебна система.

НДСВ поиска откритост в работата на Съдебния съвет

Заседанията на ВСС да са открити, защото засягат интересите на данъкоплатците, предложи днес Валери Димитров от НДСВ. Според него това трябва да е един вид форма на отчет, тъй като съдебната власт не се отчита пред никого.

Против това се обяви Йордан Соколов от СДС, според когото е безумна идеята всеки гражданин да присъства на заседание на ВСС, по същата логика би трябвало и заседанията на МС да са открити.

Валери Димитров му опонира, че правителството, за разлика от ВСС се отчита пред парламента.

Министърът на правосъдието Антон Станков каза, че принципно подкрепя предложението за откритост на заседанията на ВСС, но фактически е невъзможно това да се осъществи, тъй като залата за заседания е много малка.

Татяна Дончева от БСП не прие идеята за открити заседания, но се съгласи, че по някакъв начин трябва да се намери форма за обществен натиск над ВСС, за да има публичност в неговата работа.

Дончева посочи, че трябва да се прекрати досегашната практика с потулване на жалбите, които постъпват в Съвета - не се информира обществото какво става с тези жалби и така се прикриват злоупотребите с право, които сега "потъват като вода в пясък".

Точната форма, по която ВСС ще бъда задължен да работи открито, ще се търси в правната комисия до второто четена на закона.

В пленарна зала имаше дебати и по изискването в закона при назначаването на административна длъжност кандидатът да има 3 години стаж в съответното звено на съдебната система. Според закона за административен ръководител в органите на съдебната власт може да бъде назначен съдия, прокурор или следовател с 3 години стаж като магистрат.

Янаки Стоилов и Татяна Дончева предложиха текстът да се преработи, за да се даде възможност на хора с научен стаж в юридическата сфера или на адвокати също да имат право да участват в конкурсите. Министър Антон Станков обаче се противопостави с аргумента, че този стаж е критерий за компетентност на ръководителя, защото той не може да ръководи системата, ако не е работил нея.

Според Соколов трябва да се предвиди изискване на такива длъжности да се назначават лица само в правната система, в която работят.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: