Парламентът спря със закон опитите на ЕРП-ата да сложат такса “електромер”

Депутатите парираха опитите на електроразпределителните предприятия (ЕРП) да се регламентира такса “електомер”, приемайки в четвъртък с второто четене на промените в закона за енергетиката текст, който предвижда “потребителите на електрическа енергия да не плащат такса за средствата за търговско измерване”.

Така се провалят плановете на двама от частните оператори на ЕРП-ата – CEZ и EVN, които внесоха в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) предложения за нови цени на тока от октомври, предвиждащи и въвеждането в тарифната структура на месечна такса за поддържането на електромера, независимо от консумацията на потребителя. Сега обаче няма да има такава възможност, след като парламентът прие предложението на депутати от левицата, "Атака" и независими народни представители за забраната на таксата “електромер”. Председателят на парламентарната комисия по енергетика Рамадан Аталай (ДПС) възрази срещу забраната, като подчерта, че досега такава такса не е имало, никой не е искал и не я е събирал. Но Нено Димов от ДСБ му опонира, като каза, че има два начина да се гарантира, че няма да се събира такава такса. Единият е това да се запише в закона, а другият - да се задължи ДКЕВР да не признава такава тарифа, посочи Димов.

Депутатите гласуваха окончателно, че електроенергийният системен оператор и разпределителното предприятие са длъжни да осигурят достъп при условията на равнопоставеност до преносната и разпределителните мрежи на ползвателите на съответната мрежа.

Достъп да може да се откаже само, ако има опасност да се наруши сигурността на мрежите или до влошаване на условията за снабдяване на други потребители и ползватели, реши парламентът.

Крайният снабдител на електроенергия ще може да спира тока на потребители, които не си плащат навреме сметките, надвишават договорената мощност или при други нарушения на договорите за продажба на електрическа енергия.

След час дебат депутатите решиха да отложат обсъждането и гласуването на текст от проектозакона, който предвиждаше бързо събиране на неплатените сметки от абонатите въз основа на извлечения на сметките, а не чрез изпълнителен лист от съда.

Текстът не защитава правата не само на потребителите, но и на българските граждани като цяло и пленарната зала не бива да го подкрепя, заяви Иван Иванов от ДСБ. Рамадан Аталай обаче посочи, ако разпоредбата не се приеме, съдилищата ще се задръстят с искове. Мая Манолова от Коалициа за България също изказа становище, че има нужда от по-бърз, по-удобен и по-справедлив начин за събиране на просрочените сметки, за да не са потърпевши всички, които редовно си плащат.

Предложението за отлагане на обсъждането и гласуването на разпоредбата беше подкрепено от 68 народни представители, 58 бяха "против", а осем се въздържаха.

Депутатите отложиха и предложението присъединяването на потребителите в един вход чрез абонатна станция или нейни самостоятелни отклонения да става с решение на общото събрание на етажната собственост, взето с над една втора гласове на притежателите на имоти. От Министерството на икономиката и енергетиката аргументираха искането с това, че услугата в сградата не е индивидуална. Затова е нужен общ договор за сградата, който да се подписва от всички собственици в сградата и при допълнителни условия от страна на потребителите – те да договорят с топлопреносното предприятие.