Парламентът успя да приеме едва един текст от закона за конфискацията

Няколкочасови спорове и взаимни обвинения между опозиция и управляващо мнозинство за сътворена "правна каша" и голословни "кулинарни изстъпления" белязаха дългоочакваното разглеждане на второ четене на закона за т. нар. гражданска конфискация в сряда в парламента.

 

Освен традиционните опасения на опозицията, че предлаганите текстове ще бъдат използвани за репресия и натиск върху политическите опоненти на вносителите от ГЕРБ, малко изненадващо, заглавието на законопроекта провокира близо тричасово обсъждане, което в крайна сметка не доведе до нищо и бе прието, както предлагат управляващите.

 

В рамките на първия си работен ден от новата парламентарна сесия, депутатите успяха да гласуват единствено член 1 от закона, преди председателстващият заседанието Павел Шопов ("Атака") да установи, че "сме в условията на неработно време" и да прекрати работата на колегите си с уточнението, че ще продължат с обсъждането на останалите над 100 текста в четвъртък.

 

Преди това от БСП и ДПС коментираха от трибуната, че е лицемерно проектът да е озаглавен "конфискация на незаконно придобито имущество" при положение, че с него се предлага отделяне на отнемането от наказателното производство и всъщност не се изисква доказване на незаконен произход, а обратното – невъзможност за доказване на законен финансов източник.

 

Мнозинството не иска да чака евродиректива за конфискацията

 

Успоредно със споровете за заглавието, в които вносителите участваха доста вяло, Христо Бисеров (ДПС) предложи гласуването на закона да бъде отложено за неопределено време, докато ЕК не изготви окончателно своя проектодиректива по темата.

 

Аргументът му бе, че е по-добре България да изчака с въвеждането на и без това непозната за континенталното право практика, за да не се налага постфактум да прави корекции на закона, за да отговаря на изискванията и стандартите, заложени в бъдещата евродиректива.

 

При последвалото гласуване предложението на Бисеров очаквано бе отхвърлено с гласовете на управляващото мнозинство, което бе подкрепено само от двама независими депутати. До отлагане на дебатите не се стигна и след прегласуване, което се наложи, тъй като зам.-председателят на НС Екатерина Михайлова (ДСБ) обяви темата като "прекратяване на обсъждането", вместо като "отлагане". ГЕРБ отново бяха подкрепени само от двама независими.

 

"Според управляващото мнозинство, автор на този закон, потенциално криминално-проявен и участник в организирана престъпна група, е всеки български гражданин. Ето това е голяма опасност на този закон и е прав колегата Бисеров да иска отлагане до приемане на съответната европейска директива, която няма да си позволи подобно отношение към европейските граждани", присъедини се към позицията на Бисеров и Мая Манолова (БСП).

 

 

Ковачева: ЕК ще въвежда само минималните стандарти

 

Последва изказване на правосъдния министър Диана Ковачева, която потвърди, че ЕК действително готви директива за гражданската конфискация, припомняйки, че темата е била повдигната от България и Ирландия, която е сред малкото страни, въвели този институт, главно заради борбата с тероризма.

По думите ѝ обаче въпросният евродокумент имал за цел да "постави само минималните стандарти", с които всяка страна членка да се съобрази както намери за добре. Ковачева отбеляза и че позицията на настоящето правителство е възможностите за отнемане на имущество с недоказан произход да бъдат разширени, припомняйки, че за това настоява и ЕК, включително и в последния си междинен доклад за България от февруари.

"Външната оценка на България от страна на ЕК - необходимо е да бъде приет такъв закон за отнемане на имуществото. Вярно е, че темата е нова, не е позната. Вярно е, че темата за т. нар. конфискация, която не се базира на влязла в сила присъда, е нова и за ЕС. Но факт е, че от страна на ЕК и в последния февруарски доклад, изрично бяха посочени няколко обстоятелства, които се очаква да влязат в този закон. Един от тях беше свързан наистина с отнемане на имущество, което не се базира на влязла в сила присъда", обясни Ковачева.

Законопроектът включва твърде широк кръг от престъпления

Изказването ѝ предизвика раздразнението на Бисеров, който на висок тон я репликира от трибуната, че за разлика от него тя не е в състояние да цитира нито един конкретен текст от подготвяната директива. И добави, че в нея заляга много тесен кръг от престъпления, които могат да провокират проверка и евентуална конфискация – тероризъм, трафик на хора и дрога, пране и фалшифициране на пари, както и участие в организираната престъпност.

"При нас са 25 позиции с по 5-6 члена, някои от които законът приема за маловажни случаи и дори не предвижда лишаване от свобода, а глоба или пробация", каза Бисеров

Той бе подкрепен от Мая Манолова (БСП), според която Ковачева не е чела не само проектодирективата, но и предложения от ГЕРБ закон за конфискацията. По думите ѝ подобен закон засега е бил приет единствено в Албания от цяла Европа.

"Забележете по отношение на кого в Албания се прилага гражданската конфискация – по отношение на лица, за които съществуват основателни подозрения, основани на доказателства за участие в организирана престъпна група, за участие в терористична група, въоръжена група или други подобни изрично изброени в Наказателния кодекс. По отношение на кого се прилага закона в България?", риторично запита Манолова.

Тя припомни и, че текстовете предвиждат възможност за конфискация на имущество от трети лица, когато те не успеят да докажат, че не са предполагали, че например купуват апартамент от човек, разполагащ с незаконни средства.

Последва трети опит за отлагане на обсъжданията, като този път от БСП предложиха отлагане поне на гласуването на заглавие на законопроекта, докато не бъдат изчистени противоречията в него. То обаче отново бе отхвърлено от управляващите.

"Това е една правна каша. Алинея 1 и алинея 2 приравняват едно към друго, това е юридическа фикция, две неща, които не са еднакви", възмути се Христо Бисеров, визирайки член 1 от законопроекта, който регламентира отнемането на "имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник". По думите му не всяко имущество, чиито източник не може да се установи, е незаконно.

Анастасов: Явно маите са познали за 12 декември 2012 г.

Подразнен от мнението на опозицията, че с приемането на закона за конфискация от ГЕРБ целят да имат силен инструмент за репресии и рекет на политически и бизнес опоненти, зам.-председателят на парламента Анастас Анастасов (ГЕРБ) иронично обяви, че "явно маите са познали за 12 декември 2012 г., когато влиза в сила Законът за отнемане на незаконно придобито имущество", бъркайки датата, визирана в древните индиански предсказания - 21 декември 2012 г., която се свързва с предполагами апокалиптични природни катаклизми.

Анастасов призова колегите си да не спекулират с темата за директивата на ЕК за гражданската конфискация, тъй като съдържанието и все още въобще не е окончателно.

След края на редовната почивка, споровете за заглавието и същността на законопроекта продължиха с пълна сила, като Димитър Лазаров (ГЕРБ) влезе в директен конфликт с Манолова, съветвайки я да спре с "кулинарните изстъпления", визирайки мнението ѝ, че законът е "каша".

"Къде е преценката, къде са критериите кое имущество е незаконно? Нали комисията ще трябва да преценява, нали и съдът ще трябва да преценява. Наследството законен източник ли е?", реагира Манолова, добавяйки, че в предложените текстове се предвижда и конфискация на наследено имущество, ако няма доказателства за законния му произход.

"В закона за отнемане, приет през 2005 г., също няма дефиницията която търсите. Съдебната практика определя кои източници са законни. Законен е този, който го докажете, нали това е идеята на този закон – съответствие", включи се раздразнено и Анастас Анастасов (ГЕРБ), който още от първите дискусии по проекта се превърна в основен него защитник, за разлика от основния защитник Красимир Велчев (шеф на ПГ на ГЕРБ), който изобщо не е коментирал текстовете.

Пострадалите може да страдат по два пъти

Преди гласуването на член 1 от проекта вълнения предизвика решението на Юлияна Колева (ГЕРБ) да оттегли предложението си за нова алинея 2, която да определя, че на отнемане подлежи само "имущество, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони".

С лаконичното обяснение, че мястото на този текст не е там, както и че не е предложението не е получило необходимата подкрепа, тя пожела въпросният текст да не бъде подлаган на гласуване, което отприщи нова вълна от възмущение, главно от Бисеров и Михаил Миков (БСП).

Двамата обясниха, че това е едно от малкото смислени предложения от ГЕРБ по този проект, тъй като осигурява защита и гаранция на пострадалите от престъпления, че след като веднъж са станали жертва на някаква измама или кражба, няма да се окажат втори път в това положение заради евентуална конфискация на даденото имущество.

"Не подкрепям напълно оттеглянето на това предложение на г-жа Колева. Тъй като аз съм един от вносителите и снощи (вторник – бел. ред.) до късно обсъждахме предложението, решихме, че не тук е неговото място. Предлагам в член 3, алинея 2 да се добави за пострадалите, така че да е ясно, че те ще имат своята защита няма да пострадат втори път. Не е късно в допълнителните разпоредби да запишем легална дефиниция за нелегалното имущество и законния произход", включи се и шефката на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ).

Тя бе репликирана от Христо Бисеров, че само с едно споменаване на правата на пострадалите няма как да се мине, тъй като законодателят трябва да предвиди ясна процедура в подобни случаи, която да се прилага гладко от комисията за конфискация и съда. В крайна сметка до гласуване обаче така и не се стигна

Очаквано чувствителна тема бе и предложението на управляващите все пак да върнат административните наказания като основание за започване на проверка за отнемане, след като тези текстове отпаднаха заради остри критики от опозицията.

"На първо четене е прието само наказателно преследване. Сега ни се предлага и административно наказателно производство. Това е конституционен въпрос. След първо гласуване, могат да се правят предложения, но само относно принципите и обхвата. Имаме един кол на правото – наказателното. Сега слагаме още един кол на правото – административното. Нямате право да го поставите на гласуване, г-н председателю", обърна се към Шопов Любен Корнезов (БСП).

Той уточни, че връщането на административните наказания като основание за проверка далеч надхвърля обхвата на законопроекта и тотално променя неговата същност. Затова и прогнозира, че при приемане на предложението от управляващите, то успешно ще бъде атакувано пред Конституционния съд.

Обсъждането на законопроекта ще продължи по време на редовното заседание на депутатите в четвъртък.