ВСС ще кадрува явно, въпреки усилията на ДПС, БСП и БДЦ

Висшият съдебен съвет (ВСС) вече ще взима своите кадрови решения само чрез явно гласуване, а не с таен вот, както се случваше досега. Това решиха депутатите сред повече от час ожесточени спорове по темата по време на второто четене на промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) в пленарната зала в четвъртък.

Явният вот в кадровия орган на Темида бе прокаран с гласовете на 94 народни представители от ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ), АБВ и Патриотичния фронт (ПФ).

Срещу това предложение възразиха от ДПС, БСП и Българския демократичен център (БДЦ), правейки предложения в някои случаи ВСС все пак да може да използва тайния вот, което на практика обезсмисляше конституционната промяна, премахваща задължителното тайно гласуване. Те обаче не получиха подкрепата на мнозинството.

Другият момент, който предизвика най-сериозни дебати, но вътре в самото управляващо мнозинство, бе идеята на Емил Димитров-Ревизоро заплатите на членовете на ВСС да бъдат приравнени с тези на т.нар. Трима големи в съдебната власт – председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор.

По тази тема основни опоненти се оказаха председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ, Ревизоро и колегата му от ПФ Димитър Байрактаров от едната страна и Мартин Димитров и Атанас Атанасов от РБ и Методи Андреев от ГЕРБ – от другата.

Първите защитаваха тезата, че съдебните кадровици трябва да бъдат високо заплатени, за да се гарантира независимостта им, а другите – че съветът е изключително компрометиран орган и не е справедливо членовете му да получават повишение на заплатите. Друг основен аргумент на противниците на това предложение бе, че няма логика хората, които ръководят двете върховни съдилища и прокуратурата и са членове на ВСС по право, да получават колкото тези, които работят само в съвета.

Парламентът прие редица ключови предложения на МП

Освен явното гласуване и повишаването на заплатите във кадровия орган на Темида, депутатите окончателно приеха редица други ключови предложения от законопроекта, внесен от Министерството на правосъдието (МП).

Сред тях е това членовете на ВСС от съдебната квота да бъдат избирани чрез пряк избор от магистратите, а не на делегатски събрания, както бе досега. Това означава, че съдебната квота в следващия състав на съвета ще бъде попълнена с гласовете на всички действащи магистрати, които участват в гласуването.

За да се избегне възможността за т.нар. падащ кворум, при който малцинството взима валидно решение заради отсъствието на мнозинството от имащи право на глас, парламентът предвиди в закона изискване за минимум 33% от гласовете от участващите във вота, за да се смята изборът на даден кандидат за легитимен. Прието бе и предложението членовете на ВСС от парламентарната квота да се избират с квалифицирано мнозинство от поне 160 гласа.

Новоприетият ЗСВ въвежда и обикновено мнозинство при вземане на кадровите решения в съдийската и прокурорско-следователската колегии на ВСС. Това ще даде пълен контрол на главния прокурор върху втората, тъй като за прокарване на решение в тази колегия са нужни шест гласа – прокурорите са четирима, следователят е един и заедно с главния прокурор те ще имат необходимото мнозинство.

Едновременно с това представителите на съдийската гилдия не получават по-голяма власт в своята колегия, защото ще са нужни осем гласа за прокарване на кадрови решения. Съдиите имат само шестима представители. Това разпределение е функция от бламираната съдийска независимост чрез конституционните промени, приети след "историческия компромис" между ГЕРБ и ДПС в края на м.г.

Освен това промените в съдебния закон премахват възможността членовете на ВСС да гласуват "въздържал се". Те ще могат да гласуват само "за" и "против", което ще даде гаранция за поемане на повече отговорност при управлението на системата.

Друга новост е, че с окончателното приемане на преходните и заключителните разпоредби към ЗСВ, депутатите дадоха на членовете на съвета достъп до класифицирана информация по право, с какъвто досега те не разполагаха.

Депутатите приеха още да бъдат създадени постоянни комисии по атестирането и конкурсите към всяка от колегиите на ВСС, в които да участват и действащи магистрати. Мандатът на избраните членове на комисиите по атестирането и конкурсите ще е едногодишен. Съдия, прокурор или следовател няма да може да бъде избиран за член на съответната комисия за повече от два последователни мандата.

Кадровиците на Темида ще взимат повече, за да не бъдат "клошари"

Приемането на поправките в съдебния закон на второ четене в пленарната зала зацикли още в началото на заседанието, след като бе представено предложението на Ревизоро за увеличаване на заплатите във ВСС. Според изчисления на "Правен свят" промяната ще доближи месечните възнаграждения на повечето съдебни кадровици до сумата от 6900 лева. В момента основните им заплати са 3 493 лв.

Това изглежда доста странно на фона на настояването на управляващото мнозинство отпреди два месеца настоящият състав на ВСС да бъде разпуснат, тъй като е твърде компрометиран. Въпреки това предложението на Емил Димитров, бе подкрепено от ГЕРБ и ПФ и срещна сериозна съпротива само РБ. То бе прието с 81 гласа "за", едва 11 "против" и 18 "въздържал се".

Предлагайки го в правната комисия миналата седмица, Ревизоро се мотивира с това, че кадровиците на Темида не може да ходят "по бански и джапанки", а по време на дебата в пленарната зала в четвъртък увещаваше колегите си, че ако не му гласуват повече пари, ВСС щял да се напълни с "клошари", каквато очевидно е представата му за пора с близо 4000 лв. месечна заплата.

Мартин Димитров от гражданската квота на РБ запита ГЕРБ защо подкрепя увеличаването на заплатите във ВСС, след като само преди два месеца заедно с Реформаторите настояваше за оставките на всички съдебни кадровици заради лавината от скандали, които те предизвикаха.

"Какво се случи – нови правомощия ли имат, повече работа? Защо преди два месеца РБ и ГЕРБ искахме смяната на ВСС, а сега искаме да им увеличим заплатите", недоумяваше Димитров.

В отговор председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) обясни, че идеята била тези възнаграждения да се изравнят с тези в Конституционния съд. По думите му ставало въпрос много по-малко увеличение от това, посочено в някои електронни издания, но не назова числа.

Кирилов призова "да не се четат свободни изчисления в медиите, които нямат нищо общо с математиката", визирайки сметката, публикувана от "Правен свят", според която по новата формула за определяне на месечните заплати във ВСС повечето от тях ще доближат 6900 лева и то без да е включен процентът за прослужено време.

Към всички държавни длъжности имало критерии за заплащане, а към ВСС – не

Единственият от ГЕРБ, който се обяви срещу решението на колегите си, бе Методи Андреев. Според него "към всички останали длъжности в тази държава има критерии", а сега парламентът увеличава благосъстоянието на съдебните кадровици, въпреки че "ние сме свидетели на най-лошата ефективност от години наред по отношение на работата на ВСС".

"Как може за толкова лошо свършена работа, ние да ставаме съучастници, че нашата правосъдна система не работи. Да припомня ли за цунамито, за тайфуна... (от скандали – бел.ред.), възмути се Андреев.

"Ние искаме там да изберем хора с високи морални качества, а не клошари, които да стоят без пари", отвърна Емил Димитров, отбелязвайки, че така ще бъде постигната по-голяма независимост в работата на кадровия орган на Темида.

По отношение на забележката на Мартин Димитров, че настоящият състав на ВСС е компрометиран според над 90% от общественото мнение, Ревизоро уточни, че "тези промени се правят за следващите членове на ВСС, а не за настоящите, които някой си не харесва".

"Всеизвестна истина е, че колелото на историята се върти от педалите, но нека оставим въртенето на тях, а ние да вземем решението", завърши лаконично Ревизоро.

Последва реплика на Данаил Кирилов, че това предложение е един вид компенсация заради приетото от правната комисия предложение на Съюза на съдиите в България (ССБ) да отпадне допълнителното възнаграждение за участие в комисии на ВСС. Всъщност въпросната идея бе направена от правосъдното министерство с аргумента, че работата на членовте на ВСС включва участие в комисиите на съвета и затова те получават месечните си заплати.

"Аз попитах колегите в правна комисия – кой има интерес членовете на ВСС да бъдат бедни, нещастни и зле платени? Как ще искаме независимост от тях, ако те получават по-ниско възнаграждение от председателите на някои съдилища", добави Данаил Кирилов.

В края на дебата Атанас Атанасов от РБ отбеляза, че макар грубата сметка да показва, че ако тази промяна бъде приета, ще са нужни допълнително около 250 000 лв. на година, което не е проблем за държавата, тя не е справедлива. Димитър Байрактаров от ПФ пък категорично подкрепи увеличението на заплатите във ВСС.

Явното гласуване щяло да улесни задкулисието и корупцията във ВСС

Не по-малко разгорещени бяха и дебатите по отношение на предложението съдебните кадровици вече да взимат кадровите си решения само чрез явно гласуване. По тази тема позиции сблъскаха РБ и ПФ, подкрепящи идеята, срещу ДПС и БСП, които категорично я отхвърлиха.

Позицията на Реформаторите бе, че след толкова много скандални кадрови назначения през годините, които ВСС произведе тайно, е крайно време всеки него член да започне да носи публична отговорност за действията си.

Според Атанас Атанасов конституционното изискване в този орган да влизат само магистрати с високи морални и нравствени качества "не е празна фраза", а означава, че тя не трябва да има от какво да се страхуват, когато взимат решения. Добави и, че "тайното гласуване е за страхливци".

Това възпламени депутатите ДПС, които реагираха, че това обиждало суверена, който гласувал за парламент, упражнявайки именно правото си на таен вот. Позицията им бе защитена и от групата на БСП, която категорично се противопостави на това предложение. Според социалиста Валери Жаблянов тайното гласуване е огромно постижение на демокрацията, докато тайният вот бил отживелица от Средновековието.

Лидерът на БСП Михаил Миков дори стигна по-далеч в аргументацията си, заявявайки, че публичността при взимането на ключови за съдебната власт и обществото кадрови решения ще "превърне ВСС в политически зависим орган".

"Самата презумпция за търсене на отговорност на един от членовете на ВСС автоматически решава въпроса за зависимостта. Щом ще се търси отговорност за гласуването, тези, които бяха развити преди мен от няколко изказали се, очевидно е, че ние ще формираме един зависим орган. Би трябвало тези хора да бъдат обвързани и да са отговорни единствено пред закона и единствено пред интересите за добро управление на съдебната власт и разбира се пред собствения им морал и съвест", добави социалистът.

Допълнителен довод в тази посока се опита да приведе и съпредседателят на ДПС Четин Казак, запитвайки управляващото мнозинство: Кога една корупционна практика може да бъде успешна – когато получилият облагата може да бъде проконтролиран дали е изпълнил поетия ангажимент чрез явен вот или когато това не е възможно? Христиан Митев го репликира с ироничната забележка, че не може да отговори на този въпрос, тъй като явно не е толкова информиран за осъществяването на успешни корупционни практики, колкото Казак.