Парламентът върна стария режим на ски строежи в горите

Държавните горски стопанства с право да секат по своя преценка до 25% от дървесината си

Парламентът върна стария режим на ски строежи в горите

Запазва се старият режим за ски строежи в горски територии - с промяна на предназначението на земите и заплащането на компенсация за това, след като в четвъртък депутатите приеха на първо четене промените в Закона за горите и отхвърлиха внесени отново, въпреки ветото на президента, предложения за изграждане на лифтове и влекове върху гори, което ще останат такива само на хартия.

В новия законопроект се предвижда право на строеж без промяна на предназначението върху поземлени имоти в горски територии да се учредява само за изграждане на зооветеринарни и биотехнически съоръжения и за проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации над определен диаметър.

 

За стъпки на съществуващи лифтове и влекове, обявени за търпими строежи по реда на Закона за устройство на територията, право на строеж ще се учредява за срок до 20 години.

 

Когато строителството се извършва от притежателя на на терена или от горско сдружение, в което собствеността е възстановена в идеални части и не е необходимо учредяване право на строеж, изграждането на обектите, както и добивът и разпореждането с дървесината ще се допуска едва след издаване на разрешение за строеж, регламентира одобрените текстове.

 

Предвижда се промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии за създаването на нови или разширяването на строителните граници в съществуващи урбанизирани територии да става при действащи общи устройствени планове. Изключение ще се допуска при инвестиционни проекти на специализираните институции за предоставяне на социални услуги, за които обаче ще се изисква влязъл в сила подробен устройствен план.

 

Законът предвижда при промяна на предназначението, учредяване или възникване на сервитути, както и при учредяване на ограничени вещни права върху гори - държавна и общинска собственост да се заплаща цена за компенсационно залесяване, определена всяка година от министъра на земеделието и храните.

 

На държавните горски стопанства ще се позволява самостоятелно да решават за лесокултурни дейности, отглеждане на млади насаждения и култури без материален добив, маркиране на насаждения и дървета за сеч, както и добив на дървесина до 25 процента от годишното ползване за съответното поделение.

 

Този текст предизвика недоволството на левицата, които го определиха като лобистки. До 25 процента могат да се предоставят на т.нар. стратегически партньори, имащи дългосрочни договори за добив на дървесина в сферата на производствените мощности за биомаса коментира депутатът от БСП Димчо Михалевски. По думите му по този начин над една трета от дървесината в България ще се дава на определени фирми на неконкурентни цени, което ще лишава държавните предприятия с между 10 и 20 лв. минимум на кубичен метър.

 

Вносителят на поправките и председател на земеделската парламентарна комисия Десислава Танева от ГЕРБ отхвърли това обвинение и посочи, че всички нови текстове са обсъдени публично със заинтересованите страни. Танева коментира, че с критикуваните от левицата изменения се допуска държавните горски стопанства да извършват добив на дървесина, тъй като на някои от конкурсите не са се появили кандидати за извършване на дърводобив заради неинтересни горски територии за предприемачите.

 

Парламентът подкрепи и измененията в Закона за горите, предложени от Христо Бисеров от ДПС, за отмяна на разпоредбата за необжалваемост на наказателни постановления, с които е наложена глоба до 100 лв., постановено е отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000 лв. или обезщетението за причинени щети е на същата стойност.

 

Предложението е във връзка с решение на Конституционния съд, с което с пълно единодушие е обявен за противоконституционен аналогичен текст от Закона за движението по пътищата.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?