Парламентът връчи "слушалките" на антикорупционната комисия

Парламентът връчи "слушалките" на антикорупционната комисия

Народното събрание окончателно прие в сряда, че бъдещата антикорупционна комисия ще може да подслушва и проследява граждани. Тя ще стане четвъртият орган в държавата, който ще експлоатира специални разузнавателни средства след прокуратурата, МВР и ДАНС.

"Оперативно-издирвателната дейност се осъществява (от антикорупционната комисия – б.р.) чрез гласни и негласни методи и средства като се зачитат и гарантират достойнството, правата и основните свободи на гражданите", се казва в приетите текстове.

Те бяха подкрепени от ГЕРБ и "Обединените патриоти", а ДПС в последния момент се обяви срещу подслушването.

БСП се обяви срещу целия закон, внесен от правителството, след като управляващите отхвърлиха нейния проект.

Правото на антикорупционната комисия да подслушва политици и редови граждани предизвиква огромни притеснения сред правозащитните организации. Причината е, че органът няма да има нужда дори от данни за извършено престъпление, за да "закачи" някого на "слушалката".

Всеки политик или магистрат ще може да стане мишена на проследяване. Достатъчно е наличие на сигнал, че някой е видян с прекалено скъпа кола или часовник. Подслушването ще е възможно и при разминаване на доходи и имущество в размер 20 000 лв. В момента законовото изискване е поне да има повдигнато обвинение за извършено престъпление.

Употребата на специални разузнавателни средства (СРС) става възможна и срещу редовите граждани чрез започване на иначе гражданския процес по конфискация на имущество.

Най-тежкият проблем в това отношение е, че антикорупционната комисия няма разследващи правомощия, т.е. тя официално не може да разкрива престъпления. Това поставя въпросът защо на комисията ѝ е нужно да подслушва изобщо, на който управляващите все още не са дали убедителен отговор.

Според българската конституция, както и според всички международни стандарти и конвенции, употребата на СРС и намесата в личния живот са допустими единствено за разкриването на тежки престъпления. Това се прави само по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Гаранти за спазването на правата на гражданите са съдът, прокуратурата и МВР, които работят по строго формалните правила на НПК. Сега ръцете на новата комисия се развързват за безогледно подслушване, стига някой съдия да недогледа някое искане или да бъде "мотивиран" да недогледа.

Ако новата комисия подслушва някого и се сдобие с данни за престъпление, тя ще трябва да даде доказателствата на прокуратурата. Държавното обвинение обаче не може да ползва тези данни пред съда, защото те не са събрани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Прокуратурата ще трябва да подслушва заподозрения за втори път, за да може да докаже тезата си в съдебната зала. Така ще протича едно безспирно, но за сметка на това безсмислено подслушване на граждани. Което води и до подозренията, че тези мероприятия ще се използват главно за държане на каишка на неудобни политици или за тяхното дискредитиране.

В петък президентът Румен Радев обяви, че обмисля налагането на вето върху закона. Според него законът няма да бъде ефективен срещу корупцията, но може да се използва като "бухалка" срещу неудобните.

Концепцията на ГЕРБ предвижда обединяване на няколко различни структури под шапката на единната антикорупционна комисия. В нейното ядро ще влязат Комисията за конфискация, Комисията за борбата с конфликта на интереси и дирекцията за ДАНС за борба с корупцията.

Антикорупционният закон предвижда още отстраняване от публична позиция на служители, хванати в конфликт на интереси. При такива случаи те в продължение на една година няма да имат право да работят на публична позиция, да сключват трудови договори, договори за консултантски услуги и други.

Без защита за гражданите

През миналата седмица парламентът реши, че подателите на сигнали за корупция до антикорупционната комисия няма да се ползват от защита срещу последващо съдебно преследване. Това означава, че всеки, който е подал сигнал, ще може да стане обект на дело за непозволено увреждане или клевета. В крайна сметка антикорупционният закон може да се превърне в оръжие срещу разследващата журналистика.

Подателите на сигнали ще трябва да се идентифицират с три имена, ЕГН, адрес, телефон, факс и електронен адрес. И ще очакват в страх дали някой няма да реши да им заведе дело, което може да доведе до запори на банковите им сметки.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?