Парламентът забрани евтаназията в България

Парламентът не позволи прилагането на евтаназията в България. В сряда депутатите продължиха дебата, започнал миналата седмица, и заключиха, че българското общество все още не е подготвено за решението на този голям проблем. От общо 107 депутати 93-ма бяха за текста, който не допуска евтаназия. Само петима бяха "против", а девет се въздържаха.

Обявявайки се срещу лишаването от живот на неизлечимо болни пациенти депутатите прибягнаха до християнската етика.

Явор Милушев от НДСВ попита от трибуната на парламента може ли лекарят да поеме върху себе си отговорността от греха на болния, който желае да сложи край на живота си и така до си сложи още един грях като нарушава Божията заповед "Не убивай".

Янаки Стоилов от БСП посочи, че дори и в здравния закон да не бъде записан текст, който забранява евтаназията, тя ще се наказва, защото в Наказателния кодекс склоняването към самоубийство е престъпление. Той посочи още един проблем в България - медицинската помощ е трудно достъпна и става все по-скъпа. Стоилов допусна възможността лекарите да убеждават болните, че не трябва да се удължават техните мъки и да се стигне до злоупотреби, ако бъде разрешено прилагане на евтаназията.

Стоилов заключи, че трябва да има дебат в обществото, защото каквото и да се приеме с този закон, нищо в България няма да се промени.

Теодора Литрова от НДСВ му опонира, че дебатът в обществото вече се е състоял. За аргумент тя използва статистика, според която 80 процента от българите се определят като християни. "Един християнин не може да допусне прилагане или узаконяване на евтаназията, обяви царистката.

Колегата и Цветан Ценков от НДСВ заяви, че дебатът за евтаназията е неизчерпаем и предложи да се прекрати дискусията в пленарна зала.

По време на дебатите миналата седмица част близо час депутатите спориха дали евтаназията трябва изрично да се забрани. Част от народните представители защитиха тезата, че евтаназията не е убийство, а израз на милосърдие и състрадание към неизлечимо болните хора, изпитващи непрестанни физически болки.

Евдокия Манева от ОДС поиска в закона да не се вписва изрична забрана за съзнателно прекъсване на жизнените функции на неизлечимо болните. Според нея е необходима законова уредба на евтаназията, но обществото ни не е готово и затова би трябвало да остане досегашният режим, без евтаназията изрично да се забранява. Тезата ѝ бе подкрепена и от Марио Тагарински от ПГ "Народен Съюз", с почти идентични аргументи.

Бившият шеф на лекарския съюз и настоящ депутат от ОДС Димитър Игнатов пък подчерта, че казусът с евтаназията не е решен окончателно в нито една държава и преди българският парламент да направи това, трябва да бъде поставен на много широка обществена дискусия, за да се види гледната точка на българското общество към този сложен морален проблем.

В сряда, след като парламентът подкрепи предложения от правителството текст - че на територията на Република България не се прилага евтаназия, здравният министър Славчо Богоев коментира, че решението на депутатите е правилно и посочи, че това е практика в повечето европейски страни в момента. "Аз лично съм убеден, че по този начин трябва да бъде решен проблемът", каза Богоев.

Освен лекари, фелдшери и медицински сестри ще могат да лекуват деца в здравните кабинети в детските градини, училищата, домовете за отглеждане и възпитание на деца и специализираните институции за деца, решиха още депутатите.

Здравните кабинети в детските градини, училищата, домовете за отглеждане и възпитание на деца и специализираните институции за деца ще извършват медицинско наблюдение, здравно образование и изграждане на здравни навици, оказване на първа медицинска помощ, контрол върху хигиенното състояние на децата, помещенията и храната, предвиждат приетите текстове.

По време на дебатите Димитър Игнатов от ОДС заяви, че е популистко да се изпрати сестра или фелдшер да върши записаните в текста действия. Срещу записаното в текста възрази и Теодора Константинова от ОДС, която предложи да отпадне постоянното медицинско наблюдение от задълженията на здравните кабинети, защото то не може да се изпълни със съдържание. Янаки Стоилов от Коалиция за България подчерта, че в някои случаи медицинското наблюдение е необходимо, защото понякога посещението в училище на някое дете от по-отдалечен район може да му осигури достъп до лекар. Не става дума за потенциала в познанията на лекаря и фелдшера, а какъв ще бъде достъпът на децата до здравна помощ, каза Стоилов. Той обясни, че медицинското лице може да се открие промяна в здравния статус на детето и да се насочат родителите към личния лекар.

Милена Михайлова от НДСВ попита защо народните представители коментират само здравните кабинети в училищата, а не отчитат, че разпоредбата се отнася и за други детски заведения. Някой трябва да води документацията на децата от специализираните институции и домовете за отглеждане и възпитание на деца, да следи имунизациите им и да се грижи за техния здравен статус, заяви тя. Според Теодора Константинова на децата в тези заведения и в момента е осигурен личен лекар, който следи здравното им състояние.

Още от България