Парниковите газове ще забавят следващата ледникова епоха

Парниковите газове ще забавят следващата ледникова епоха

Настъпването на следващата ледникова епоха ще бъде забавено от вече изхвърлените парникови газове и това няма да стане в следващите 1500 години,  смятат британски учени, цитирани от ББС в понеделник.

Последният ледников период е приключил преди около 11.5 хил. години и експертите и досега спорят кога ще настъпи следващият.

Група британски изследователи са публикували в научното списания "Нейчър Геосайънс" статия, която съдържа нови данни за въздействието на изменението на климата и множество други фактори като изместванията на земната орбита.

Според техните изводи дари и веднага да се спре всякакво изхвърляне на парникови газови,  заради насищането на атмосферата с въглероден двуокис в близките 1500 години няма да настане нова ледникова епоха.

"При сегашните нива на въглеродни газове, дори и да се прекрати изхвърлянето им, вероятно ще има дълги междуледникови периоди, чиято периодичност ще бъде повлияна от природни процеси според снижаването на въглеродните диоксиди в атмосферата", коментира Люк Скинър от Кеймбриджския университ, ръководител на анализаторската група, в който влизат още учени от Лондонския университетски колеж, Университета във Флорида и университета в норвежкия град Берген.

Според тяхната оценка новата ледникова епоха ще започне, когато съдържанието на въглеродните газове в атмосферата се снижат до 240 ppm или 240 молекули на въглеродния двуокис на милион молекули от останалите атмосферни газове. Сегашното ниво е 390 ppm.

Според други учени, дори и в случай на незабавно спиране на изхвърлянето на парниковите газове, нивото на CO2 ще остане повишено в продължение на не по-малко от 1000 години. При това световният океан  ще погълне такова количество топлина, че полярните шапки ще започнат да се топят, а нивото на моретата ще нарасне.

Орбитални колебания

Сред основните причини за настъпването или спирането на ледниковите периоди е и неголемите изменения в орбитата на Земята около Слънцето. Тези колебания се наричат цикли на Миланкович, на името на сръбския астроном и геофизик Милутин Миланкович, който ги е описал преди почти 100 години.

Въздействието на тези фактори не обяснява напълно сложността на модела на изменение на глобалния климат, но циклите на Миланкович играят важна роля в климатологията и палеоклиматологията.

Сами по себе си орбиталните колебания не са достатъчни, за да предизвикат температурна разлика от 10 градуса между ледниковата и междуледниковите епохи.

Първоначалните малки изменения на температурите се усилват под въздействието на изхвърляните парникови газове и поглъщането им от световния океан.

Всеки ледников преход обаче се отличава от предходния по различните комбинации от  орбиталните колебания. Те приблизително се повтарят едва на 400 хиляди години веднъж.

Това вече се е случвало

Използвайки анализ на орбиталните данни и проби от океанското дъно, групата на доктор Скинър е открила епизод от геологическата история на Земята, който нарекли Marine Isotope Stage 19c, който е станал преди 760 хил. години и най-много напомня на съвременните климатични условия.

Тогава преходът към ледниковия период се е характеризирал с бърза смяна на затоплянето с охлаждането, случващи се в Северното и в Южното полукълба, което довело до изменение на морските течения.

Така е изчислено, че нова ледникова епоха ще настъпи на земята не по-рано от 1500 години, но само при условие, че отделянето на въглеродния двуокис в атмосферата ще е само следствие на природни фактори, което обаче в съвремието е невъзможно.

Обичаният СО2

Така вече се обсъжда версията че антропогенните фактори, включително изхвърлянето на въглеродни газове, възпрепятстват настъпването на ледникова епоха и затова са положителни влияния.

Все пак екипът на доктор Скинър посочва, че е нужна устойчива политика за изхвърлянето на парниковите газове, в противен случаи може да се наложи да се гледа философски на проблема кое е по-добре за човечеството – глобалното затопляне или застудяване.

Още от