Партиите нямат намерение засега да внасят поправките на тандема "Манолова – Трифонов" в парламента

Никоя парламентарна група засега не обмисля варианта да внесе, предложения от омбудсмана Мая Манолова проект за нов Изборен кодекс, който прокарва мажоритарен избор в два тура с абсолютно мнозинство. Това показва проучване на Mediapool сред партиите в Народното събрание.

От ГЕРБ твърдят, че не са решили категорично, но по-скоро смятат, че проектът е с твърде много недостатъци. БСП са против чисто мажоритарна система и смятат, че въвеждането ѝ е вредно. И социалистите, както и в някаква степен РБ, твърдят, че ако се "ремонтира"изборното законодателство, най-добре е да се въведе немската смесена система, в която пропорционални и мажоритарни кандидати са по равно.

От АБВ, които се регистрираха като страна в референдума и агитираха с "Да" и за трите въпроса също изразиха съмнения за подготвения от Манолова проект. Според хората на Първанов текстовете са недомислени и дискусионни.

Патриотичният фронт и Атака са твърдо против, а в БДЦ все още умуват, но по-скоро смятат, че не трябва мажоритарната система да се въвежда изведнъж.

По този начин разписаният от Манолова и група неизвестни експерти законопроект е твърде вероятно изобщо да не влезе за разглеждане в пленарната зала.

Има ли право Манолова да пише поправки в Изборния кодекс?

Съвсем отделен е въпросът дали общественият защитник има право на подобна "косвена" (както я нарича тя – бел. авт.) законодателна инициатива. Според Закона за омбудсмана, общественият защитник няма право да внася предложения за промени в нормативната уредба. В правомощията му влиза само възможност да предлага на парламента и Министерския съвет решения, когато са застрашени правата и свободите на гражданите.

За да предложи измененията в Изборния кодекс, Манолова ползва формално член 19 от Закона за омбудсмана. Конкретният текст казва, че общественият защитник има право на "предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите, включително предложения за промени в нормативната уредба".

Как разписването на изборни поправки пази гражданите от нарушаването на техните права остава неясно. Още повече на фона на приетото от правната комисия решение, според което Народното събрание трябва да приеме изводите от референдума.

От медийните обяснения на Манолова така и не стана ясно как брани правата и свободите на избирателите и най-важното от кого. В крайна сметка инициативата ѝ изглежда като добре обмислена лична пиар кампания, която, ако бъде приета, може да взриви избирателната система и устоите на парламентарната република у нас.

Законопроектът създава "плаващо мнозинство"

Най-малкото защото на места той противоречи на конституцията. Според обясненията от институцията, оглавявана от Манолова, ако от състава на един парламент бъдат изтеглени 15 депутати за изпълнителната власт, за техните места трябва да се проведат частични избори.

Ако оставим настрана, че подобен сценарий може да доведе до промяна на мнозинството в парламента, самите текстове са така разписани, че този въпрос формално не се урежда.

Според сега действащата нормативна уредба, ако депутати бъдат посочени за министри, те се "заместват" от следващия в листата без да се прекратяват предсрочно пълномощията им. След като приключи мандатът им в изпълнителната власт, те могат да се върнат като народни представители.

Законопроектът "Манолова" предвижда провеждане на частични избори, когато пълномощията на депутат са прекратени. Според конституцията пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при: подаване на оставка пред Народното събрание;
влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;
установяване на неизбираемост или несъвместимост, както и при смърт.

Заемането на министерски пост не е основание за прекратяване на мандат. Затова и ако текстовете хипотетично бъдат приети така, това означава, че парламентът на практика ще бъде с плаващ състав, т.е. местата на министрите в парламента могат да останат празни.

Това ще бъде така освен ако не се предвиди изрично, че избраният за министър подава оставка, за да е в хипотезата на предсрочно прекратени пълномощия по смисъла на конституцията. Такова изискване за подаване на оставка в законопроекта няма, нито има препратка в друг закон, където това да се уреди.

От институцията на омбудсмана обясниха пред Mediapool, че може да има "довогорка" между партиите, че избраните за министри подават оставка пред парламента. Подобен сценарий освен, че противопоставя права по конституция на личностни договорки, крие и рискове, че при промяна на мнозинството в парламента ще се влезе в непрестанна изборна спирала, която на практика няма да позволи създаване на кабинет.