Институтът за развитие на публичната среда:

Партиите висят на държавна издръжка, вместо да се обърнат към избирателите си

ДПС са платили най-висока цена за глас, ГЕРБ – най-ниска, според официални отчети

Партиите висят на държавна издръжка, вместо да се обърнат към избирателите си

Поне наполовина трябва да се свият държавните субсидии за политическите партии, които заради гарантираното им бюджета финансиране са станали много "лениви" и нямат рефлекс да се свързват с избирателите за набиране на средства. Такава позиция застъпва Институтът за развитие на публичната среда, който в неделя оповести, че над половината разходи на партиите за изборите на 12 май са били за медийно отразяване. Това е значително по-различна картина от тази, която имаме на други места по света.

52 процента са твърде висок дял в общите партийни бюджети за медии, коментира Антоанета Цонева - председател на Института за развитие на публичната среда.

Над 9 млн. лв. от отчетените пари за избори са отишли за медии

Разходите общо са 17 903 085.96 лева, от които 52%, или 9 329 536.88 лева, са отишли за медийни услуги.

45 процента от средствата са дадени за медийно отразяване в частните телевизии, 9 процента за онлайн медийте. Делът на обществените медии е съответно 12% за БНТ и 3% за БНР.

Антоанета Цонева определи българските партии като много лениви, защото разчитат почти изцяло на държавната субсидия, която трябва да се намали: "Винаги сме стояли на тази позиция. Субсидии трябва да има, но субсидиите трябва да бъдат редуцирани поне с 50 процента, за да могат партиите да започват да изработват рефлекс да се свързват със своите избиратели и посредством кампании за набиране на средства. Българските партии са станали изключително лениви заради лукса, в който пребивават и голямата субсидия, която получават. Разочароващо е, че в крайна сметка до редукция на тези средства няма да се стигне".

От парламентарните сили ДПС са платили най-висока цена за глас, ГЕРБ - най-ниска

От парламентарно представените партии ДПС е платила най-висока цена за гласа на свой избирател – по 9.95 лв., а ГЕРБ – най-ниска – по 1. 81 лв. Разходите за един глас в полза на Коалиция за България са били в размер на 3.43 лв., а за "Атака” - 2.26 лв.

Това сочат данните на Института за развитие на публичната среда въз основа на отчетите на участниците в изборите пред Сметната палата.

Най-висок разход за един глас е платила формацията на варненския аптекарски бос Веселин Марешки "Либерален алианс” - 33.84 лв. След нето в тази класация се подреждат Коалиция "Горда България” на Слави Бинев (31. 03 лв.), ЕНП (24. 08 лв.), ДСБ/БДФ – (20.35 лв.) и СДС – (15.64 лв.).

"Горда България" на Слави Бинев с най-скъпа медийна цена за глас

Изследването се фокусира и върху разходите за медийното отразяване на предизборната кампания. Топ 10 по медийна "цена" на един глас се води от "Горда България" - 30 лв. Най-ниският "разход" е 7 лв. на "Движение България на гражданите", РЗС и Национал-демократичната партия.

Данните са за 25 партии, седем коалиции и един инициативен комитет.

Антоанета Цонева коментира, че ако субсидията се намали, политическите субекти ще са принудени да засилят връзките си с избирателите, за да получават дарения. "По
света държавното финансиране е пропорционално на собствените приходи,” отбеляза Цонева.


Според нея разходите на партиите за изборите са по-големи, защото извън официално обявените суми те получават средства и от сивия сектор.

"За да има равнопоставеност между участниците в изборите в медийната кампания, която у нас е почти изцяло платена, трябва да се спазва стандарт, който навсякъде другаде се подразбира и въобще не се обсъжда - платеното съдържание да е ясно разграничено от редакционното, и това е нашата основна препоръка за промените в изборното законодателство,” посочи Антоанета Цонева.

Тя обърна внимание, че дори в страни като Италия, където бившият министър-председател е и медиен магнат, въпросът за равнопоставеността на партиите е уреден.

Друга тенденция е, че няма последователност в отчета за сключените договори на медиите със съответните партии, което е задължително. Много често има посредник между медията и партиите - т.нар. медия шопове, които по никакъв начин не се отчитат.

Парадоксът в България е, че обикновено най-малко разходи за медийни услуги се правят по време на местни избори, коментира Цонева и посочи, че през през 2011 г. партиите са дали за медийно отразяване 27% от разходите си, или 3 706 129 лв.

Институтът организира в понеделник дискусия "За медиите и изборите", на която с представители на парламентарните партии, експерти от СЕМ и АБРО ще бъде дискутирана практиката на 10 европейски страни - членки на ЕС, и съседни страни като Албания, Сърбия и Македония, съобщи Цонева. По думите ѝ практиката в България е много далеч от тази в европейските страни като Франция и Германия и много по-близо и в някаква степен много по-лоша в страни като Сърбия и Македония.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?