Партиите засега са безучастни към референдума за електронното гласуване

Инициативен комитет от граждани ще защитава е-вота

Партиите засега са безучастни към референдума за електронното гласуване

Основните партии в парламента - и опозиция, и управляващи - засега не порявяват интерес към референдума за електронното гласуване, който ще се проведе заедно с местните избори на 25 октомври. Само пет дни преди в ЦИК да започне регистрация за застъпници на тезите "за" или "против" електронния вот, нито ГЕРБ, нито Реформаторският блок (РБ), нито БСП, ДПС или друга парламентарна формация е решила дали ще бъде страна по допитването, показа проверка на Mediapool.

"Все още нямаме решение, следващата седмица ще го обмислим и ще преценим", заявиха неофициално от ръководството на ГЕРБ. Сходна позиция изказаха и от РБ.

Социалистите са обсъждали въпроса, но не са стигнали до решение и по-скоро няма да агитират, коментираха от ръководството пред Mediapool. Неофициално от ДПС, АБВ и ПФ твърдят, че такива решения ще се вземат след парламентарната ваканция.

Всички партии без изключение са фокусирали усилията си за местните избори и гледат на съпътстващия ги референдум като периферна тема.

В понеделник, 31 август започва регистрацията в Централната избирателна комисия (ЦИК) на защитниците на тезите "за" или "против" електронното гласуване. Срокът изтича на 14 септември. Законът предвижда партиите, които ще участват в местните избори, при желание да получават автоматична регистрация като страна в допитването.

"Може и да се регистрираме, но не сме мислили по темата, със сигурност ще има кой да защитава и двете тези", казаха от РБ с изричната уговорка, че все още нямат решение.

Въпреки, че има юридическа възможност представители от екипа на президента Росен Плевнелиев да се впишат като застъпници на инициирането от него електронно гласуване, институцията няма да се възползва, тъй като по конституция той е президент на всички българи. "Плевнелиев е длъжен да представлява и тези, които ще гласуват "против", затова никой от екипа му няма да се включи в агитацията. Той само инициира референдума", обясниха от президентството.

Както е известно, Росен Плевнелиев бе внесъл три въпроса за референдум по изборните правила - за задължително, мажоритарно и електронно гласуване. Сговор между всички формации в НС обаче оряза питанията и ги сведе до едно: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите".

Въпросът бе одобрен със 146 гласа "за", включително от ДПС; 40 "против" от БСП и Патриотичния фронт и 10 "въздържал се".

Темата за електронното гласуване е най-малко разбираема за широката маса от гласоподаватели и би предизвикала значително по-слаб интерес отколкото популисткия апел за мажоритарно и задължително гласуване.

Въпреки това обаче в парламентарните среди се заговори, че партиите няма да правят кой знае каква кампания, защото ако хората гласуват масово и подкрепят е-вота, това ще се превърне в стимул за участие на повече граждани в избори, да разбърка партийните сметки и в по-дългосрочен план – да промени политическите схеми.

От ГЕРБ и ДПС се погрижиха предварително да не допуснат понижаване на прага за валидност на референдумите, така че съдбата на един позитивен отговор за електронното гласуване ще зависи от благоволението на политиците.

Допитването ще се счита за валидно, ако в него гласуват най-малко толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори – 3.5 млн. души. На последните самостоятелни местни избори през 2007 г. също гласуваха над 3.4 млн. избиратели, а през 2011 г., когато вотът за кмет беше заедно с този за президент, избирателната активност беше над 48%.

Така, за да бъде зачетен предстоящият референдум за валиден, в него трябва да участват 3.5 млн. граждани. Ако над половината от тях гласуват "за" е-вота, парламентът ще бъде длъжен да го въведе. Ако има положителен отговор, но гласувалите са по-малко от необходимия брой, парламентът решава по своя воля дали да разглежда въпроса.

Фактът, че партиите, които са против е-вота, също се колебаят дали да правят активна кампания, показва, че са спокойни за съхраняването на статуквото.

За сметка на пасивността на политиците, в гражданските среди вече ври и кипи.

Инициативен комитет, представляван от тенис легендата Магдалена Малеева, събира необходимите по закон минимум 2500 подписа, за да се регистрира пред ЦИК като страна в референдума. Гражданите ще защитават електронното гласуване и планират мащабна разяснителна кампания, защо е-вотът трябва да бъде подкрепен от гласоподавателите. В инициативата влизат IT-специалисти, различни експерти и български емигранти от Канада, Швейцария, Белгия, Германия и Франция. Кампанията освен в страната чрез социалните медии ще се води и сред диаспората в чужбина.

Информация по темата ще се публикува и във Фейсбук с хаштаг "#РазбийСистемата".

Членовете на Инициативния комитет са 42-ма души и все още събират подписи.

След като бъдат регистрирани в ЦИК, застъпниците на тезата "за", тъй като не са партия, която получава държавна субсидия, ще имат право да ползват медиен пакет на стойност от 40 000 лева, с който да популяризират позициите си в медиите.

Към момента не е известно да има насрещна гражданска инициатива, която да събира необходимите минимум 2500 подписа, за да агитира "срещу" електронния вот. На тази позиция от партиите са Атака, части от АБВ и Патриотичният фронт, които смятат, че електронен вот трябва да се въведе експериментално само в чужбина. БСП пък са на мнение, че подобна мярка би била противоконституционна.

От ЦИК обясниха пред Mediapool, че комисията няма да участва в разясняването на аргументите "за" и "против". Ангажиментът на ЦИК е да организира кампания, която да обяснява единствено как технически да се осъществи гласуването. Като разясненията за местните избори и за допитването ще бъдат различни.

Споделяне
Още по темата
Още от България