"Партия търси премиер" - как третият мандат може да продължи седмици

Кога може да бъдат насрочени избори и дали ще са 2 в 1

снимка: БГНЕС

Не едно и две събития в последните седмици тласнаха политиката отвъд пределите на здравия разум, включително възникналия казус с оттегления правителствен мандат на "Има такъв народ". Казусът бе решен от парламента още на 12 август и така бе разчистен пътят за връчването на втори и трети мандат за съставяне на правителство.

И ако нещата с втория мандат са ясни, защото ГЕРБ ще го върне, в конституцията съществува празнина, която може да удължи за неопределено време реализирането на третия управленски мандат, коментираха пред Mediapool няколко членове на Конституционния съд. Ако се стигне до подобно развитие, то определено ще създаде нов прецедент и може да възникнат противоречиви интерпретации в юридическата общност.

Първите два мандата се връчват на предварително определен от съответната партия кандидат за министър-председател. Тези мандати са обвързани с ясни срокове за представянето им пред държавния глава като изпълнени или неизпълнени. Третият мандат обаче е различен. След връщането на втория мандат, президентът има 7-дневен срок да връчи третия мандат на парламентарно представена партия или коалиция, а не на предварително излъчен кандидат за премиер.

Политическата сила няма предварително определен срок да определи кандидат за премиер. Решение на Конституционния съд (КС) от 1992 г. казва, че след като бъде излъчен, кандидатът има срок от седем дни да реализира мандата. Отсъствието на точно посочен срок, в който да се посочи кандидат за министър-председател, дава възможност третият мандат да продължи дълго.

Така с връчването на втория мандат, което ще стане на 20 август, президентът Румен Радев прехвърля евентуалното протакане на парламентарната група, на която ще връчи последния проучвателен мандат.

Третият мандат

Засега не е ясно при коя партия ще отиде третият мандат, защото при него президентът има право на избор и не е длъжен да го връчи на третата по численост формация в парламента. От БСП вече заявиха готовност да го получат и да водят преговори, същото направиха и от "Изправи се БГ! Ние идваме" (ИБГНИ), а според "Демократична България" въпросът кой да го получи е технически. И трите формации обаче смятат, че трябва да има сериозни преговори в опит за съставяне на редовно правителство.

Неофициалните очаквания в парламента са, че третият мандат може да иде при най-малката парламентарна група – тази на "Изправи се БГ! Ние идваме" и така да се избегне създаденото вече напрежение след категоричното заявление на ДБ, че няма да води разговори за кабинет, ако мандатът отиде при БСП.

Лидерът на групата на ИБГНИ Мая Манолова вече се държи сякаш мандатът отива при нея, макар още да не е ясно дали ще стане така. "Готови сме утре или в началото на другата седмица да започнем публични разговори с всички формации, извън ГЕРБ и ДПС, така че да бъде излъчено правителство с насочен мандат, до следващата пролет", коментира тя в четвъртък. И все пак добави, че ако друга парламентарна формация инициира такива разговори, "ние ще се включим".

Независимо от това обаче шансовете за редовно правителство са близки до нулата, защото първата политическа сила "Има такъв народ" (ИТН) обяви, че няма да подкрепи третия мандат, без значение при кого ще иде. ДБ, ИБГНИ и БСП казват, че биха преговаряли помежду си и с хората на Слави Трифонов, но без ИТН нямат нужното мнозинство, за да мине кабинета.

Така поне засега, новите парламентарни избори изглеждат неизбежни, въпреки че партиите не искат да ходят на избори за трети път в рамките на по-малко от година. Ако се съди по обема и мащаба задачи, с които се е заел парламентът, партиите не очакват разпускането му в идните една-две седмици.

Дори да се стигне до вариант с проточването на третия мандат неопределено време, все пак има някакъв разумен срок, в който процедурата да приключи. Това най-вероятно ще стане, когато Народното събрание финализира работата си по актуализацията на бюджета и други неотложни въпроси.

Една от темите на разговори в кулоарите е кога ще е новият парламентарен вот, дали ще е в един ден с президентския или в не .

Президентските избори

Докато преди насрочването на парламентарни избори има поне теоретична възможност за редовен кабинет, то е ясно, че президентски ще има и те трябва да бъдат насрочени от Народното събрание. Преди дни председателят на НС Ива Митева (ИТН) обяви, че се надява въпросът за датата на президентските избори да бъде обсъден тази седмица на председателски съвет. Председателският съвет мина, но след него не само нямаше решение за дата, а и дори напредък.

"Няма единодушно решение за датата на предстоящите президентски избори, която парламентът трябва да насрочи", каза съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов след председателския съвет, който се проведе във вторник.

Изглежда засега нито една партия няма желание да се ангажира с публично предложение за конкретна дата. Затова вероятно политическите сили ще се допитат първо до ЦИК какви са евентуалните технологични възможности и спънки при вариант освен президентски избори, в същия период да има и парламентарни.

Сроковете

За президентските избори има ясен интервал от месец, в който да се проведат. Депутатите пък трябва да изберат конкретната дата и насрочването им трябва да е поне 60 дни преди провеждането им. "Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент", пише в конституцията.

Мандатът на президента изтича на 22 януари 2022 година.

Изборите в България се провеждат в неделните дни, така първата възможна дата за президентския вот е 24 октомври, следващите са 31 октомври и 7 ноември. Последната пък е 14 ноември, защото трябва да се предвиди и евентуален балотаж, който да е на 21 ноември.

Парламентарните избори пък трябва да бъдат насрочени от президента. Ако и третият мандат е неуспешен, Радев трябва с един указ да разпусне парламента и да насрочи дата за изборите, която трябва да е два месеца след прекратяване на пълномощията на Народното събрание.

Така, ако приемем, че парламентът приключи с актуализацията на бюджета в посочения от шефа на комисията Любомир Каримански срок от 2-3 седмици и междувременно синхронизирано приключи процедурата по връчването на мандатите, то първата възможна дата за парламентарни избори е 7 или 14 ноември (в зависимост от деня на разпускане на парламента).

Радев вече се изказа срещу варианта за избори 2 в 1, защото според него това е "срещу философията на българския конституционен модел". При това положение такъв вариант е почти невъзможен, защото все още действащият парламент ще трябва да насочи датата за неговия вот, а едва след това Радев ще прецени кога да разпусне Народното събрание и може да размине датите.

Все още не е ясно чисто технологично за колко време машините за гласуване ще могат да се настроят от единия вот за другия. Остава и друга въпросителна: кои избори ще са първи – за президент или за парламент.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари