Партийната субсидия остава 11 лв. за глас, предсрочният вот – по старите правила

И през 2017 г. партиите ще получават годишна субсидия от 11 лева на глас. Сумата беше същата и в бюджета за 2016 г., когато беше символично намалена с 1 лв. в сравнение с 2015 г.

Размерът на субисидията беше одобрен в четвъртък при гласуването на текстовете от закона за държавния бюджет за 2017 г. Народните представители не се съобразиха с проведения съвместно с президентските избори национален референдум, в който 2 516 791 души поискаха годишната държавна субсидия, отпускана на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори.

Причината е, че откакто се върнаха на работа след изборите, депутатите се заеха с неотложния въпрос за бюджета, а от трите предложения на референдума засега са водени дискусии единствено по въпроса за въвжедане на мажоритарен вот.

По време на бюджетния дебат в пленарна зала депутатите от Гражданския съвет на Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов предложиха таван на субсидията в размер на 1.6 млн. за всяка отделна партия или коалиция. Тяхното предложение обаче бе отхвърлено основно с гласовете на ГЕРБ.

Парламентаристи коментираха неофициално пред Mediapool, че тъй като инициаторите на рефернедума от "Шоуто на Слави" са обжалвало резултата му във ВАС, към момента формално не текат законовите срокове, в които предложенията от допитването трябва да бъдат разгледани. "Когато има решение на Върховния съд – тогава трябва да предприемаме каквито и да било стъпки", твърдят депутати.

"Ако е толкова наложително да се правят промени – това винаги може да се случи със законови поправки и актуализация на бюджета", допълниха те.

"Шоуто на Слави" обжалва резултата от референдума заради недостигащите около 12 000 гласа, за бъде задължителен за парламента.

Какво да се прави с мажоритарния вот

По сходен начин стои и въпросът с поправки в Изборния кодекс, които да въведат мажоритарна избирателна система в два тура с абсолютно мнозинство. Двете най-големи по численост парламентарни групи – ГЕРБ и БСП - обявиха, че не могат да пренебрегнат гласа на суверена, който подкрепи предложението в референдума. Въпреки това обаче и двете формации обясняват, че няма как следващите избори да се проведат по нови правила.

Една от причините е, че Народното събрание най-вероятно ще се разпусне на 22 януари, а в оставащите му няколко седмици живот не е препоръчително да се произвеждат закони "на коляно", особено когато става дума за радикална промяна на политическия модел.

По време на предизборната кампания основните партии игнорираха рефередума и не намериха за нужно да обясняват на избирателите си какви ще следствията от 100% мажоритарен вот или орязване на годишните субсидии до лев на глас. След смазващия успех на допитването и премиерът в оставка Бойко Борисов, и социалистите започнаха да обясняват пагубния ефект на предложенията, но от друга страна са наясно, че няма как да не направят никакви промени. Така логично се стигна до търсене на ексепретни мнения и дебат, какъвто трябваше да се състои преди референдума.

ГЕРБ и БСП ще внесат паралелни проекти и ще се блокират взаимно

Както научи Mediapool, тактиката, която са избрали ГЕРБ и БСП за отлагане на окончателното решение, е в процедурните маневри. Те ще внесат свои предложения за въвеждане на мажоритарен избор. Нито едната от двете партии обаче няма да подкрепи идеите на опонентите си, като гласовете на по-малките формации обявили се също "за" мажоритарен вот в два тура с абсолютно мнозинство също ще бъдат разделени между двете предложения". ДПС, ПФ, ДСБ и РБ засега са се обявили "против" предложенията на Слави и няма да ги подкрепят.

Така ГЕРБ и БСП взаимно ще блокират законопроектите си и без която и да е от двете партии да е гласувала "против" предложенията на референдума, резултатът ще е, че никое предложение няма да събере необходимото мнозинство, за да промени настоящия закон.

На НСИ и Информационно обслужване ще се възложи проект за прерайониране

Но тъй като всички в момента са практически в предизборна кампания, грижата им е да не ядостват прекалено шоумените, самопровъзгласили се за говорители на "суверена". Затова и работата по прерайнирането - едно от важните неща, които трябва да се свършат преди въвеждане на някакъв вид мажоритарен вот, ще започне отсега.

Представители на управляващите казаха пред Mediapool, че на Националния статистически институт (НСИ) и Информационно обслужване да бъде възложено да изготвят проект за прерайониране на държавата в 240 едномандатни избирателни района.

По думите на експертите обаче подобен анализ отнема поне 6 месеца. "Шест месеца е в най-добрия случай. Но реалистично е да се мисли за година. И това време трябва да покаже дали изобщо такъв модел е възможен у нас", коментираха от Информационно обслужване пред Mediapool.

Остава загадка как ще се гласува на предсрочните избори

Изборният закон в крайна сметка ще се прави от следващо Народно събрание, казват депутати от ГЕРБ. Според тях не е реалистично сега да се въведе нещо повече от смесена избирателна система – мажоритарна и пропорционална. "Въпреки всичко, засега нашата партийна позиция е, че ще подкрепим исканията на суверена. Как да го направим обаче без мнозинство?", казват народните представители от ГЕРБ.

Те обръщат внимание, че до 15 декември парламентът трябва да реши какво да прави с промените в Изборния кодекс, тъй като преди две седмици правната комисия в НС гласува решение, с което препоръчва резултатите да бъдат разгледани в пленарна зала до тази дата. "За да го задвижим, трябва да има решение на председателския съвет. Тази седмица подобно решение не бе взето, да видим до Коледната ваканция дали ще се гласува", коментира депутат от правната комисия.