Антоанета Цонева за най-големите минуси на Изборния кодекс:

Партизирана ЦИК, половинчата преференция, липса на избирателен регистър

Едва приели закона, политиците заговориха за реформи в него

Снимка: БГНЕС

Провалената идея за професионална изборна администрация, липсата на регламентация на избирателен регистър, отпадането на текстовете, регламентиращи район "Чужбина", както и половинчатото въвеждане на преференциално гласуване са само част от недостатъците на Изборния кодекс, приет от депутатите окончателно миналата седмица. Това сочи анализът на експертите от Института за развитие на публичната среда, които представиха оценка на закона по време на "кръгла маса“ на тема "Изборните правила - какво очакват гражданите и какво /не/ направиха политиците".

"Много лош "пробив" е текстът, според който, ако избирателят не е отбелязал предпочитание за някой кандидат от листата, преференцията да се отчита за водача“, коментира изпълнителният директор на института Антоанета Цонева. Според нея така се обезсмисля преференцията и се "бетонират" водачите на листите. По думите ѝ, партиите са предпочели да запазят един елемент, който фаворизира любимците на партийните централи, вместо да въведат задължителна преференция с нулев праг.

Цонева изтъкна и факта, че с новия кодекс не е направена никаква стъпка за изваждане на т.нар. мъртви души от избирателните списъци.

"Мъртвите души" са евъргрийнът на българските избори, няма нищо по-безсмъртно от тях, каза тя. Като крачка в правилната посока от Института за развитие на публичната среда препоръчват да се въведе електронен регистър на избирателите.

Експертите смятат, че ЦИК трябва да е деветчленна професионална изборна администрация, а не както бе прието в закона – 19 души, разпределени по партийни квоти.

Те искат и въвеждане на електронно гласуване, обособяване на изборен район "Чужбина".

Според тях разяснителната кампания трябва да е фокусирана върху образоване на избирателите за техните права и стимулиране на активността. Друга препоръка е да се въведе повторно преброяване на бюлетините в секции, в които има отчетени недействителни гласове два пъти над средното за страната.

Положителните страни

Като силни страни в новоприетия закон експертите от ИРПС отбелязват все пак наличието на преференциален вот, макар и частичен, радикалните промени в начина на отразяване на изборите в медиите и утвърденият образец на бюлетината.

Сред положителните страни на закона са, че решенията на ЦИК се приемат с поименно гласуване, поддържа се видеоархив на заседанията, както и че пълните стенографски протоколи се публикуват незабавно.

Положителна оценка експертите дадоха и на текста в кодекса, според който към ЦИК се създава звено за обучение на изборната администрация. От ИРПС намират за положителна промяна и факта, че ЦИК ще изготвя план-сметка за техническата подготовка на изборите, която ще се приема от МС.

Въпреки това обаче Антоанета Цонева отбеляза, че членовете на ЦИК се предлагат от партиите, представени в НС и ЕП, което на практика означава партизирана, а не експертна администрация.

По време на дискусията тя изчисли и какви ще бъдат квотите на формациите в бъдещата комисия. При сегашното разпределение между партиите и коалициите в НС съставът на ЦИК ще изглежда : 7 членове от ГЕРБ, 6 от Коалиция за България, 2 от Атака, 2 от ДПС, 1 от Синята коалиция и 1 от НДСВ. Това съотношение във времето, в следващите 5 години няма да се промени, заяви Антоанета Цонева.

Закана за промени в прясно приетия закон

По време на кръглата маса зам.-председателят на парламента Мая Манолова коментира, че сегашният парламента е най-смелият, защото е приел новите изборни правила. По думите ѝ има място за три големи реформи - българите в чужбина да декларират сегашния си адрес, втората - след евентуален референдум за мажоритарния вот да се чуе гласът на гражданите, и третата - да се намали броят на нужните подписи за свикване на референдум.

Манолова обаче отказа да даде подробности кога и дали ще бъдат въведени тези реформи.

"Преди да сме видели ефекта от новите изборни правила, не бива да имаме особени очаквания от тях", обясни позицията си зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Цецка Цачева по време на дискусията.

За нас е изключително опасно да се тръгва към съвършено нов Изборен кодекс и с усмивка реагирах на това, което чух, че в следващите пет години това ще бъде ЦИК, която ще работи, продължи Цачева.

Всяко мнозинство има своята първа брачна нощ с изборното законодателство. Това пък заключиха експерти и общественици в края на дискусията. По думите на Антоанета Цонева "никой не харесва булката", а пък за да се направи оценка на въздействието на закон, регулиращ вота, е необходимо той да бъде приложен не по-малко от 4-5 пъти. До такъв опит, обаче не се стига.

"2009 година проведохме избори за Народно събрание с 31 мажоритарни кандидати, миналите избори бяха без преференция, а следващите ще са с възможност за пренареждане на някаква част от листите", коментира още Цонева.

По думите на социологът от "Алфа рисърч" Боряна Димитрова пък самата идея за създаването не на отделни изборни закони, а на кодекс, който да обобщи в себе си всички видове вот е била с цел да се намери устойчивост за години напред.

"Това, което чувам от политиците обаче е, че те не са убедени, че в скоро време няма да го променят пак", коментира Боряна Димитрова.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?