Първан Симеонов: И след местните избори ДПС ще предпочита задния вход на властта

"Красивите пози" в Народното събрание ще започнат с наближаване на парламентарните избори. Сега всички играчи са настроени да пазят статуквото, казва политологът от "Галъп" Първан Симеонов в интервю за Mediapool. Той говори за ролята на ДПС във властта, за предпочитаните от ГЕРБ плаващи мнозинства и за най-интересните битки в страната по време на предстоящите местни избори.

Ще бъдат ли решаващи местните избори за стабилността на управляващата коалиция?

Не те ще са определящите. Първо, управляващите все повече разчитат на плаващи мнозинства, а и не виждам логика защо по-малките партньори в коалицията да се откопчат от нея. Не виждам и логика защо ГЕРБ да ги отърси от себе си. Не на последно място няма причина ДПС да бъде пускано във властта през парадния вход, тъй като сега му е удобен повече задния. Това устройва и ГЕРБ. По-малките партньори изпълняват ролята на алиби за партията на Бойко Борисов при общите им инициативи с ДПС. Има и друга игра - на някои от най-невралгичните позиции в правителството са поставени партньори на ГЕРБ. Не виждам причина ГЕРБ да се нагърбва с тези ресори самостоятелно, защото през тях се трупа само напрежение. Логиката ме води до извода, че след изборите няма да има драматично раздвижване в управлението. Очаквам "красиви пози", когато замирише на парламентарни избори. Предполагам, че тези "пози" ще започнат някъде около президентския вот. Сега запазването на статуквото е основен политически инстинкт при всички в парламента. Пак казвам, това говори логиката. Политическият авантюризъм може да говори друго.

В които градове очаквате изненади?

ГЕРБ няма да има особени проблеми в няколко от големите градове. Те са ясни на всички, но няма да ги изброявам, защото няма да е културно на толкова ранен етап от кампанията. Следва пакет от по-големи градове, където е възможен балотаж на кандидатите на ГЕРБ срещу хора, подкрепени от Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Такъв град е Пловдив. Към днешна дата там изпъкват Иван Тотев (ГЕРБ) и Славчо Атанасов (ПФ). Плевен е много интересен град, защото сегашният кмет от ГЕРБ Димитър Стойков вероятно ще срещне голяма съпротива от кандидата на реформаторите Георг Спартански. Варна е любопитна, защото Иван Портних (ГЕРБ) не е безспорен кандидат, а зад него има много преследвачи. В Русе се очаква интересна борба, защото при предните избори на финала изскочиха двамата кандидати, които и сега участват – Пламен Стоилов и Искрен Веселинов. Има и ред градове, където БСП има надежди. Колкото и странно да звучи, БСП не губи шансовете си за успех в областни градове. Червената политическа традиция има своите шансове в градове като Сливен, Враца, Ловеч и др. Но за БСП ще е важно добро представяне в София, а това е деликатна тема. На БСП обаче ѝ пречат вътрешните скандали като тези в Шумен, Видин и Пазарджик.

Много се говори за градове, в които кметовете изглеждат вечни.

Да, това също е специфична група градове, в които кметовете се припознават като "вкоренени". Интересното при тях е, че много от тези кметове са част от дясната политическа традиция – те изглеждат като част от статуквото, но права върху тях ще предяви Реформаторският блок. Това са кметовете на Хасково, Кюстендил и Монтана. Накрая трябва да отбележим, че има ред градове на североизток и северозапад, където ДПС ще има думата. В ред градове в Североизточна България ДПС наистина е сила през турскоезичното население и ромския вот. Разширяването на електоралната география на ДПС и на северозапад е процес, който много добре се наблюдава от изследователите през последните години.

Така се получават няколко стилизирани типажа градове, но най-интересно се очертава да бъде на местата, където един срещу друг ще излязат силни кандидати от самата управляваща коалиция. За това ние тук в Института "Иван Хаджийски" се шегувахме, че тези избори се очертават да бъдат вътрешни за самата коалиция.

Ще покажат ли местните избори, по думите на Местан, че политическата изолация на ДПС се е оказала неуспешна?

Местните избори не са най-голямата сила на ДПС. Тяхната цел е да се превърнат в партия, която да обхване трайно маргинализираните общности. ДПС иска да се превърне в синдикат на изоставените общности. Това е политика, която трябва да се прави от нормална лява партия, но поради ред обстоятелства в България тя се прави от ДПС. Така в България започват трайно да се оформят два полюса. Единият е на масовия градски човек, което е ГЕРБ, а другият е на всичко останало, което ДПС цели да олицетвори. Това е плашеща перспектива, защото рано или късно подобно противопоставяне може силно да се етнизира и да започнем да говорим не за ГЕРБ и ДПС, а за българи и турци. Сега ДПС има полза от слабата БСП, защото е незаобиколим фактор в упражняването на властта. И сега се вижда, че волю или неволю ДПС е фактор, на който ГЕРБ се натъква при упражняването на властта. ДПС продължава да държи невралгични за обществото ни властови позиции - като се започне от съдебната система, мине се през регулаторите и се стигне до парламентарното им присъствие. Накратко, тези избори са важни за утвърждаване на незаобиколимия статус на ДПС.

В краткосрочен план ДПС може и да има полза от слабата БСП, но в дългосрочен – едва ли. Тогава движението би загубило и най-важната си роля на диспечер в политиката, а и публичното говорене в България ще се етнизира почти необратимо. Затова и не знам дали самото ДПС е готово да бъде втора сила.

Местните избори изглежда са в много неподходящ момент за БСП, макар че всеки момент сега изглежда неподходящ за партията. Ще задълбочи ли кризата в БСП местния вот?

Ако БСП свърши добре работата си и вземе няколко областни градове, това ще бъде някакво закрепване. Но много е важно представянето в София.

В София не започнаха добре с Георги Кадиев.

Това е едно на ръка. Кандидатът на БСП в София Михаил Мирчев е много нестандартен като политическо поведение, което е нож с две остриета. Той би могъл да привлече радикализираните слоеве в града, които не са толкова малко, но пък може да доведе и до маргинализиране на присъствието на БСП. Това е големият проблем на партията. БСП тръгна към своите корени, които са вляво и на Изток, с презумпцията, че така остава вярна на себе си. Проблемът е, че БСП може да се окаже вярна само на своите хора. Историческият проблем на БСП е, че тя не може да се разширява и поради това търси партньори. Сега партньори не се виждат и тя по необходимост достига само до АБВ. Историческата парадоксалност на ситуацията е, че АБВ може да се окаже електорален резерв на БСП – но това по-нататък. Сега голямата опасност за БСП е да не се изолира, търсейки своите корени. Затова казвам, че е много важен резултатът на БСП в София. Комбинацията между успех в няколко областни града и нелошо представяне в София би могла да даде на БСП възможност да каже, че вече ходи по равно, а не пада надолу. Но ми се вижда доста трудно.

Местният вот ще бъде избор между личности или между партии?

Местните избори ми изглеждат все по-занаятчийски. Хората винаги казват, че за тях са по-важни кандидатите, но това е по-престижният отговор. Проблемът е, че по места изборът дори не е между партии или личности. Много е слаба публичната среда в по-малките населени места. Тя е зависима и предвидима. Моделът на управление често е еднополюсен, фокусиран върху личността на кмета, съчетан с полуопозиция в насипно състояние, която се споява с властта често заради материални интереси. Това не ви ли прилича на националния политически модел в момента? В общинските съвети цари приятна анонимност, а те се разпореждат с имуществото. Когато питаш мнозинството от хората за развитието на национално равнище, те викат, че нещата вървят на лошо. Когато питаш за населеното им място, те казват: "Абе, по-добре е". За местната власт много често се мисли с добро, защото на нея се гледа наивно. Българите мислят за местната власт като за външен вид на населените места. В представите на хората тя отговаря само за пеещите фонтани и тротоарите. Никой не пише на сметката на местната власт, че няма работни места и инвестиции. Това се товари на сметката на централната власт. Така местната власт се оказва много привлекателно място за хубав политико-икономически живот, който е далеч от всякаква публичност. Аз не знам дали ще гласуваме за личности или за партии, но ще гласуваме все по-зависимо и предвидимо за местна власт. Такава изглежда е играта.

Изследване на "Галъп" показа, че за около 60% от българите Йорданка Фандъкова е подходяща за премиер. Как си го обяснявате?

По-скоро нямат против да я видят и на този пост. Това изследване, направено с намигване, бе по повод 70-годишната на "Жената днес". То се докосва до политиката много деликатно и се задълбочава в ред други въпроси. Но политиката, както обикновено, става най-интересна. Разглежда три възможни кариери на три дами – Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, Румяна Бъчварова за президент и Йорданка Фандъкова – за министър-председател. И трите имат добра основа в сегашните си роли. Бокова се приема доста добре в ролята на кандидат за шеф на ООН – 64% казват така. В рамките на изследването се шегуваме, че Бойко Борисов не може да заема винаги всички постове. Колкото до Фандъкова, хората я възприемат като един от положителните политически образи в България. Парадоксално, но е факт, че това е един от най-безличните образи, а е един от отличните. Никаква яркост няма в образа на Фандъкова, но има пипваеми неща. ГЕРБ го нарича "Видими резултати". При управлението на Фандъкова най-вероятно има и от всичко друго, включително и смущаващо, но хората се радват нещо да мърда, да има развитие. Не можем да им се сърдим.

До каква степен хората се влияят от медиите в рамките на кампанията?

Влияят се от медиите, разбира се. Те се влияят и когато се пише за обкръжаващите България събития. Хората виждат, че в Румъния постоянно има някакви разследвания за корупция, четат за арестите, а в България – нищо. Влияят се от бежанската криза. Моят личен опит сочи и друго. Когато човек търси влиянието на местната медия, той не може да го намери. В един средно голям град ще ти обърнат повече внимание, ако излезеш на центъра с един плакат. Ако излезеш в местния вестник няма да ти обърнат внимание, а може и никога да не излезеш в този вестник, защото той, например, се финансира от общинар, който не те харесва. Публичната среда в малките населени места е тема за един цял отделен разговор.

Има ли шанс референдумът за електронното гласуване да не падне жертва на местния вот?

Единственият шанс е да се впрегнат да работят хората, които стоят зад него. Факт е първо, че този референдум бе грозно осакатен в Народното събрание. За мен идеята за него беше неприятна още в зародиш, но признавам, че още по-неприятен е начинът, по който тя беше осакатена. Остана въпросът за електронното гласуване, който звучи безсмислено, защото е технологичен. Да, наистина трябва да се реши как ще пази тайната и независимостта на вота, но това също е въпрос на технология, а не на питане на публиката. На всичкото отгоре темата с електронното гласуване отдавна е изяснена. "Галъп интернешънъл" на няколко пъти е изваждала проучвания, които показват принципна и трайна подкрепа "за" електронното гласуване. Годишникът на "Галъп интернешънъл", където тези данни са публикувани, струва 14 лева, не знам колко ще струва референдумът (смее се – бел. ред.). Извън това смятам, че всеки референдум е хубав шанс за демократично образование. Струва ми се обаче, че е много по-добре да се правят референдуми по местни въпроси, които хората разбират, отколкото за теми като ядрена енергетика или изборно законодателство, които им звучат абстрактно и които са работа на политическия елит. Без той да си измива ръцете с публиката.